Фондация Калинка

Статия: „Интервю: Хана Тейлър основава Фондация Калинка (в първи клас) и чрeз емпатия и изобретателност набира 2 милиона долара в помощ на бездомните“ на Маргарет Ийтън и Шон Граймс

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Когато е едва 5-годишна, Хана Тейлър вижда мъж, който си търси храна из казаните за боклук. След това цяла година не спира да задава на майка си различни въпроси, свързани с бездомниците и един ден майка й й поставя задача да помисли какво може да направи по въпроса. За да набере средства, с които да помогне на бездомниците, Тейлър организира сред съучениците си продажба на дребни сладкиши и събиране на стари дрехи. Така се ражда Фондация Калинка, организация, поставила си за цел да сложи край на проблема с бездомниците. До момента фондацията вече е събрала 2 милиона долара. Тейлър, която днес е на 14 години, пътува често из Канада, призовавайки хората да бъдат активни.

Dowser: Моментът, в който сте видели онзи мъж да живее на улицата, е променил живота ви. Можете ли да опишете какво се случи?
Тейлър: Беше около Коледа. С мама тъкмо бяхме ходили да ни правят маникюр. Радвах се на това колко блестящ е станал моя, когато го видях. Ядеше храна от кофите за боклук и гледаше право към мен.

Попитах мама защо този човек яде от боклука. И тя ми каза, че е бездомен и няма храна. Не можех да повярвам, че има хора, които нямат дом и храна. Цяла нощ се тревожих за него. Всъщност почти всяка нощ през следващата година не спирах да мисля за него. Сърцето ми беше натъжено.

Продължавах да се тревожда и да задавам на майка си въпроси, свързани с бездомниците. Един ден тя ми каза „Хана, може би ако се опиташ да направиш нещо по въпроса, вече няма да се чувстваш толкова зле.”

И какво направихте?
Попитах учителката си дали мога да говоря със съучениците си за бездомниците. Организирахме продажба на сладкиши и събрахме дрехи, храна и кафе за един приют в Уинипег.

Как решихте кой приют да подкрепите?
Баща ми ме заведе да видя няколко. Избрах Мисия Силоам, защото бездомниците получаваха храна и подслон. Бях толкова доволна, че мога да помогна, че се разплаках. Но този път сълзите ми бяха от щастие.

И това е било само началото.
Да, нещата набраха скорост доста бързо. Толкова много хора искаха да ми помогнат, че трябваше да създадем някаква организация и така се роди Фондация Калинка.

Малката ти сестричка също е помогнала.
По това време тя още се хранеше с бебешки пюрета и заедно оцветявахме празните бурканчета като калинки. Оставяхме ги в магазините, за да могат хората да пускат в тях пари.

Фондация Калинка е помогнала на 48 приюта. Защо давате средства само на приюти, които осигуряват и храна?
Защото е трудно в един ден да се опиташ да си намериш и храна, и къде да спиш.

Гордън Синклер от Уинипег Фрий Прес каза, че за разлика от повечето от нас вие гледате на бездомниците като на нормални хора. Защо според вас е така?
Важно е какво правиш, а не как изглеждаш или как миришеш. Мисля, че ако повече хора познаваха истински някой бездомник, нямаше да ги е грижа час толкова как изглежда или мирише той.

За да разпространите идеята си, често разказвате историите на бездомниците, които сте срещнали. Можете ли да споделите някоя история и с нас?
Разбира се. Веднъж, когато бях на осем, спрях, за да дам на един бездомник всички монети, които имах в портмонето си. След това го прегърнах и си тръгнах. Името му е Кари. Двадесет минути по-късно той ме настигна и ми върна малкото талисманче под формата на калинка, което случайно беше изпаднало заедно с монетите. Каза, че си е помислил, че може да е ценно за мен. Оттогава сме приятели.

Имаш и доста високопоставени приятели.
Да. Започнах да говоря и с големи шефове (богати донори); излизаме на обяд и аз им говоря за бездомниците. След няколко подобни обяда си помислих, че ще е много по-лесно ако мога да говоря с много големи шефове едновременно. И тогава започнахме да организираме „Обяди за големи шефове”. 

Как успявате да убедите големите шефове да ви напишат голям чек?
Обяснявам им защо всички трябва да ни е грижа. После ги питам дали искат да помогнат. За първия си Обяд на големите шефове нарисувах 50 картини, които участниците можеха да си купят. Повечето от тях бяха на калинки. Един от големите шефове ме попита колко струват и аз отвърнах „Нека сърцето ви реши”. „Ще взема една на $10 000”, каза ми той.

Никак не е зле. Имали сте среща и с премиера. Как успяхте да постигнете това?
Когато чух за него за първи път, дори не знаех какво е Премиер. Мама ми обясни, че това е ръководителят на Канада. Казах й „Трябва да говоря с него”, а мама отвърна „Хана, не мисля, че ще можеш да говориш с г-н Мартин.”

Продължих да настоявам и накрая тя се обади в офиса му. Оставих му съобщение. 45 минути по-късно някой се обади и ме покани на обяд с него. Той говори и аз говорих.

Какво беше чувството да се срещнете с Премиера?
Беше забавно. Отидохме на китайски ресторант. Г-н Мартин ме хвана за ръка и минахме покрай един китайски танцуващ дракон, от онези, които ги управляват хора. Г-н Мартин е много добър човек. Той ме научи, че е в природата на канадците да се грижат за другите.

Говорите пред много хора. Притеснявате ли се, когато излезете пред тях?
Не, защото никой няма да разбере, ако сбъркам нещо. Защото само аз мога да видя бележките, които съм си водила. Детегледачката ми ме научи на това.

Само на 14 години сте, а вече сте основала организация, написала сте книга, събрала сте два милиона долара и сте част от международното жури за човешките права. Кое ви беше най-трудно?

Когато двама от моите приятели бездомници починаха. Намериха единия ми приятел, Пачис, на брега на реката, беше се удавил. Имах изпити и не можах да отида на погребението. Другият ми приятел бе премръзнал до смърт, защото не е успял да намери къде да спи. Това са най-тъжните и най-трудните неща.

Как би изглеждала Канада, когато Фондация Калинка постигне целта си?
Хората ще се грижат един за друг като семейство. Бездомниците ще имат домове и няма да им се налага да търсят храна в кофите за боклуци.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.