Изкуството като решение на проблема с бездомниците

Статия: „Изкуството и градската младеж: Интервю с Филис Новак за бездомните младежи, които се нуждаят от изкуство, а не само от подслон“ на Алисън Хер и Маргарет Ийтън

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Програмите за градско изкуство често изграждат доверие и активност сред младежите, обезкуражени – или откъснати – от държавните училища. Статията е част от поредица за Изкуството и градската младеж, съдържаща интервюта с водещи фигури в тази сфера. Въпреки че в днешно време образованието се изразява предимно в строги изпити, тези преподаватели успяват да предизвикат в учениците любопитство и чувство на принадлежност към обществото.

Недалеч от театралния център на Торонто, се намира Sketch, студио за изкуство, пълно с картини, снимки и скулптори, изработени от бездомни младежи. Основателката, Филис Новак е бивша актриса, която създава Sketch, защото вярва, че ако дадеш на младите, откъснати от обществото хора възможност да участват в културния диалог на Торонто, им осигуряваш нещо повече от храна и подслон – задоволяваш нуждата им да бъдат чути и да постигнат нещо повече. Според нея ако бездомните млади хора участват активно в културния живот посредством изкуството, това не само ще накара обществото да погледне на тях по по-различен начин, но и самите те ще видят себе си в друга светлина.

Dowser: Sketch е изпълнено с живот, стимулиращо пространство; но дали младежите не предпочитат надеждно място, където да намерят подслон, а не място, където могат да рисуват?
Новак: Същестуват различни инициативи за борба с бездомността. Нашата мисия е различна. Създадох Sketch, защото смятам, че е невъзможно да се справим с проблема с бездомниците, ако продължаваме да смятаме, че той се състои просто в липсата на подслон и легло. Да живееш без дом не винаги е проблем.  

Има логика в думите ви. Какъв проблем се опитвате да разрешите тогава?
Искаме да повишим качеството на личното и духовно здраве на младите хора, живеещи на улицата. Ако успеем да постигнем това, те ще имат по-добър шанс за развитие и социализация.

Как ви хрумна този подход?
Когато преди години започнах да работя с бездомници, мислех от гледна точка на нуждата от справяне с проблема. Видях, че съществува някакъв проблем – хората са бездомни – и приех, че отговорността за разрешаването му е и моя. Но бързо осъзнах, че това, което правя, всъщност обслужва моите собствени нужди, както и нуждите на големите организации. 

Т.е. отношението към бездомниците е било снизходително?
Да, а също и покровителствено. Исках да работя със и сред хората, а не за тях. Осъзнах, че когато са изправени пред изключително трудни ситуации, хората стават много изобретателни и това се превръща в катализатор за промяна.

По какъв начин изкуството подобрява качеството на живота?
Бедността и животът на улицата отчуждават хората. Особено младежите. Изкуството дава на хората психическа устойчивост и събужда в тях желание да се учат. Творейки под каквато и да е форма, вие всъщност разказвате една история. След като разкажете историята си чрез платното или музиката, тя ще предизвика някакъв отговор от страна на публиката и така изолацията ще бъде преодоляна.

Защо направихте студио? Защо просто не предлагате творчески занимания в приютите за бездомни?
Бездомните се нуждаят от спокойствие; да се откъснат от напрежението, от живота на улицата. Но са разочаровани от системите и структурите, които сме създали за тях. Sketch е нещо различно. То е място, където младежите могат да изразяват мнения и идеи, да анализират личния си опит и дори да получат малко уединение. Средата, която сме създали в студиото, е изключително отворена и човек навлиза в нея с лекота. И освен това не крещи от километри „Нещо във вас не е наред и ние трябва да го оправим.”  

Но нещо наистина не е наред, нали?
Това, което не е наред, е начинът, по който обществото гледа на тези хора. Трябва да променим това, защото начинът, по който гледаме на маргинализираните членове на обществото, влияе върху начините, по които се опитваме да ги приобщим. Дали искаме да махнем младежите от улицата? Или искаме всички млади хора в Торонто да са здрави, да са в безопасност и да участват активно в обществото? Различните въпроси изискват различни отоговри.

По какъв начин Sketch преформулира тези въпроси?  
Когато видим, че бездомните младежи допринасят за развитието на градската култура, те ще престанат да бъдат просто обект на благотворителни акции или проблем, който трябва да бъде разрешен. Изкуството е важна част от развитието на човечеството. То е едно от нещата, които ни отличават от останалите животински видове. Изкуството свързва хората без значение как или къде живеят. Ако се чувстваш свързан с друго човешко същество, вероятността да се отнасяш към него зле е много по-малка.

Няма ли много хора, които искат да помогнат на бездомните?
За съжаление повечето от тези хора прекаляват със съчувствието си към бездомниците и започват да ги съжаляват. Когато съжаляваш някого, ти не го смяташ за пълноценен човек. Ако не си прекарвал известно време с бездомниците, можеш да изпаднеш в същите заблуди. Можеш да си помислиш, че те са постоянно депресирани или пропаднали. Младежите, живеещи на улицата, не са тъжни и нещастни всяка секунда от живота си. Те са и радостни, и щастливи, и развълнувани.

Вие сте била актриса; това повлияло ли е по някакъв начин на идеите ви за изкуството и социалните промени?
Да. В театъра се научаваш как драмата използва напрежението и конфликта, за да задвижи сюжета. Това не са неща, от които се опитваш да се отървеш, а неща, от които се нуждаеш, за да продължиш напред.

След като работих в един център за бедомни младежи в продължение на пет години, започнах да се питам защо се опитваме да махнем бездомниците от улицата. Защо вместо това не ги поканим да се върнат обратно в обществото? Това може да причини известно напрежение, но със сигурност ще ни даде и идеи за нови решения.

Вярвахте ли, че в създаденото от вас студио ще идват много младежи?
Не, но се радвам, че сгреших. Фактът, че стотици млади хора идват при нас всяка година, е доказателство, че съществува пропаст, която трябва да бъде запълнена. В обществото ни все още няма достатъчно място за тези наши съграждани.

Има ли определен момент, в който усетихте, че обществото започва да им отделя нужното пространство?
Да. В Sketch бяхме организирали голямо тържество. Един от доброволците ме отведе настрана и загрижено ми обясни, че бездомниците не получават повече от осигурената храна. „Всички се хранят наравно”, каза ми тя. А аз отвърнха, „Знам, не е ли прекрасно!” Всички бяхме заедно в едно пространство, изпълнено с изкуство, похапвахме и говорехме. И с изключение на мен и още няколко души, никой не знаеше кой е бездомник и кой – не.

Разбирам – вместо просто да нахраните бедните, вие разрушавате отчуждаващите ни един от друг социални стигми. Това е доста необичаен подход. Спонсорите ви не предпочитат ли да действате малко по-традиционно.
Наистина предизвикателството е голямо. Много от спонсорите очакват бързи резултати. Но нещата просто не става така. Нужно е време. Имаме прекрасни партньори и непрекъснато ги окуражаваме да се учат от Sketch, така както и ние.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.