Реч на Астрид Линдгрен при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Астрид Линдгрен при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1994

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Стоя тук пред вас и не знам как да ви благодаря за тази изключителна награда, която получих и която наистина не разбирам как съм заслужила. Ако е само за това, че постоянно мисля какво бих искала да направя за многобройните тъжни деца по света, то тогава вероятно наистина съм достойна за тази награда. Защото голяма част от живота ми е посветена на мисленето и мисленето, и мисленето за живота на всички малки деца по света, молещи се за помощ. Човек започва и завършва деня си по един и същи начин – мислейки за това, което може да направи и искренно желаейки да има възможност да действа. Но най-често резултатът е просто тъга и сълзи. Ако сълзите можеха да помогнат бих плакала много в полза на Фондацията за цялостен житейски принос.

Всеки ден получавам писма от цял свят; някои весели, а други – много тъжни. Но в много от тях се казва, че книгите ми са им помогнали и са ги подкрепили в труден момент. Веднъж се намирах сред тълпа от хора и една непозната за мен жена ми подаде бележка, на която си беше записала какво ще купи за вечеря. А върху списъка бе написала „Благодаря ви, че внесохте малко светлина в мрачното ми детство.” В такива моменти човек се чувства малко по-щастлив и си мисли, че щом е внесъл малко светлина в едно мрачно детство, значи все пак животът му е имал смисъл.

Отправям искрени благодарности към Фондацията за цялостен житейски принос.

Подобни творби


This entry was posted in За Децата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.