Зелени жилищни зони

Идеята за зелените жилищни зони възниква в Холандия през 60-те години, като там те са известни под името “woonerf” или „живи дворове”. Зелените жилищни зони са най-разпространени в Холандия, Дания, Германия, а отскоро и в Англия. Те представляват улици в жилищните квартали, които водачи на автомобили и пешеходци могат да ползват с равни права. Това означава, че пешеходците и велосипедистите могат да се разхождат свободно по улицата, децата могат да играят на нея, улицата може да се използва за организиране на различни културни, спортни и други прояви. Автомобилите са длъжни винаги да осигуряват предимство на пешеходците и да се движат предпазливо (в Англия ограничението е 15км/ч).  Навлизането в подобна жилищна зона, освен че се обозначава с пътни табели, и веднага става ясно на шофьорите заради голямото количество зеленина по улиците.

Изграждането на зелена жилищна зона обикновено започва по инициатива на гражданите, живеещи в квартала (освен ако не става въпрос за предварително планирана такава зона в изцяло нов квартал). Гражданите трябва да участват активно в процеса на планиране, защото най-добре познават проблемите на квартала и могат да представят своята визия за това как трябва да изглежда мястото, където живеят. Планирането се подпомага също и от специалисти, и от местните институции, които отговарят за градското планиране и инфраструктура, като за всяка зелена жилищна зона се изготвя индивидуален план, отчитащ местните особености. Изключително важно е проектът да има широка обществена подкрепа, защото той все пак се прави за гражданите и те трябва да са съгласни с предстоящите промени, за да бъде той успешен.

Елементите, които помагат за превръщането на един обикновен квартал в зелена жилищна зона обикновено включват: дървета покрай тротоарите, цветни лехи, големи саксии с цветя, които ограничават трафика или ограждат местата за паркиране; съоръжения за спорт на открито – например тенис на маса, масички за шах, фитнес уреди, люлки и пързалки за децата; пейки и масички по тротоарите, оборудване за барбекю в градинките между блоковете; пътни настилки и съоръжения, които забавят скоростта на трафика – павирана настилка, легнали полицаи, стеснени или еднопосочни улици, премахване на тротоарите с цел указване на водачите, че пешеходците могат свободно да полват цялото пътно платно. При планирането се обръща особено внимание на нуждите на децата и старите хора, възможностите за движение на инвалидни и детски колички, както и достъпът на службите за оказване на спешна помощ.

Зелените жилищни зони носят множество ползи на живеещите в тях. На първо място, покрай улиците има много повече дървета и цветя, а съответно и повече възможности за разходка, отмора, спортове на открито. Децата също разполагат с повече пространство за игра навън и повече детски площадки. Когато хората прекарват повече време извън дома си в общите зелени пространства край блоковете, нараства и възможността те да се запознаят и да изградят добри взаимоотношения със своите съседи и останалите жители на квартала. Общата грижа за дърветата и градините с цветя, както и организирането на различни културни събития на открито също допринася за заздравяване на връзките между хората. Разположените по тротарите пейки за отмора допринасят и за социализацията на възрастните и пенсионерите, които иначе рядко излизат от дома си. Подобреният „зелен” имидж на квартала може да привлече в него и повече млади хора, включително семейства, които желаят да осигурят на децата си пространство за безопасна игра.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.