Inner-City Arts – Изкуство в центъра на града

Статия: „Интервю: Боб Бейстс – как изкуството учи децата да се справят с проблемите“ на Кони Пам и Маргарет Ийтън

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Програмите за градско изкуство често изграждат доверие и активност сред младежите, обезкуражени – или откъснати – от държавните училища. Статията е част от поредица за Изкуството и градската младеж, съдържаща интервюта с водещи фигури в тази сфера. Въпреки че в днешно време образованието се изразява предимно в строги изпити, тези преподаватели успяват да предизвикат в учениците любопитство и чувство на принадлежност към обществото.

Преди 20 години Боб Бейтс е доброволец на половин работен ден, който има ясна цел: да създаде пространство, в което младежите, живеещи в града, могат да творят. Той вярва, че ако децата получат възможност и време да измислят и създадат свое собствено изкуство, те ще придобият умения, които ще им помогнат да се справят по-добре с образованието и живота след това. Бейтс създава Inner-City Arts не за да обучава творци, а за да мотивира децата да проявяват творчески подход към решаването на проблеми. Неговата организация се намира в Лос Анжелис и всяка година в нея участват 16 000 студенти и се обучават 1800 преподаватели. Бейтс разговаря с Dowser за методите на преподаване, важността на свободата в творчеството и как начинанието му също е изисквало творчески подход при решаването на проблеми, за да бъде реализирано.

Dowser: Да започнем отначало. Как бе създаден Inner-City Arts?
Бейтс: Бях на 40 години и все още не бях сигурен какво искам да направя с живота си. Живеех в града и на доброволни начала водех творчески занятия в един младежки център. Обществените училища в Лос Анжелис наскоро бяха спрели всичките си творчески програми, което за мен бе неразбираемо. И един ден, докато медитирах, чух мъжки глас, който ми каза „създай пространство за изкуство за децата”.

Доста ясно послание. И какво направихте?
Не знаех какво да правя. Огледах някоко места, въпреки че нямах никакви средства. И един ден, Ървин Джагър, богаташ от Бевърли Хилс, влезе в младежкия център, където преподавах. Заговорихме се и той ми каза „Нека да направим нещо за тези деца.” Той нае мястото, а аз водех творческите занимания.

Дотук добре.
После един ден контролните органи дойдоха, за да проверят противопожарната ни система. Подушиха нещо и влязоха в съседното помещение. Оказа се, че текстилната компания, която го заема, използва киселина, за да обработва дънчения плат. Един от пожарникарите каза „Окей, от днес нататък не може децата да бъдат в такава близост до химикалите.” И това беше краят.

Но това е било и началото.
Да, беше. В Лос Анжелис Таймс излезе статия със заглавието „Новосъздаден център за изкуство губи помещението си”. Обади се представител от Фондация Марк Тейпър и попита как може да помогне. Те купиха първата ни сграда за $750 000, което означаваше, че ще можем да работим с още повече деца.

Inner-City Arts твърди, че не обучава прохождащи творци. Какво прави тогава?
Разрешава много проблеми, за да помогне на децата да разберат, че могат да постигнат всичко, което поискат.

Изкуството изисква мислене и вземане на решения: какъв цвят да използваш, как да задържиш фигурката изправена, как да го направиш по-здраво, по-ненатрапчиво, по-ярко, по-гъвкаво. Докато творят и решават проблеми, децата придобиват увереност и тя им помага във всичко останало, с което се занимават.  

UCLA също документира случващото се във вашия център. Те установавят, че в училище оценките на децата, които посещават центъра, са се повишили значително. А сега вече обучавате и учители. По какъв начин няколко уроци по изкуство се превръщат в иновативен модел на преподаване?
Бяха необходими 20 години, за да се случи това. И нещата все още продължават да се развиват. Стремежът ни е да научим нещо повече за творческия подход и изобретателността, а не само да преподаваме изкуство. Проучването, което измерва влиянието на творчеството върху оценките на учениците, е достатъчно показателно за това какво правим тук. Но то означава и че повече училища ще искат да изпращат учениците си при нас.

След реновирането сградата е много красива, както отвън, така и вътре. Не сте пестили усилия в това отношение.
Нарочно създадохме истински оазис в една западаща, индустриална част на града. Заобиколени сме от всички лоши неща в живота: проституция, наркотици, престъпления. Учениците ни живеят в тази част на града, в която трудно можеш да срещнеш каквато и да била красота. А красотата подхранва творчеството. Този център е за тях.

Каква е разликата между творчество и изкуство?
Изкуството е инструмент, а не крайна цел. Творчеството е способността да погледнеш реалността и да откриеш нови взаимовръзки, които не са били откривани досега. Не е необходимо да си специалист по констуиране на космически ракети, за да твориш. Но изкуството развива същите умения, от които се нуждае и един такъв специалист: способността да обработваш сложни материали, данни, информация и структури.

Какво влияние оказва това в класната стая?
Специалистът по творчество Михаил Ксикзентмихалий е открил, че всички хора на изкуството, музикантите и мозъчните хирурзи изпадат в така наречения от него „поток” – времето спира и ти си фокусиран само върху това, което правиш. В този момент цялата ти енергия е концентрирана в едно единствено нещо. Опитваме се да помогнем на учениците да достигнат сами до този момент. Защото „потокът” е място, в което се разкрива истинският човешки потенциал.

По какъв начин това може да помогне на децата от бедни семейства в Лос Анжелис?
Тук децата научават, че могат да изхвърлят всички предмети, които са изработили, защото винаги могат да направят нови. Защото идеите и решенията идват от тях, от тяхната същност. Това изцяло може да промени едно дете, което иначе си няма нищо.

Кой ви вдъхновява вас лично?
Алберт Айнщайн, Майлс Дейвис, Исус, Буда, Пикасо, Сезан, Матис, ренесансовият художник Пиеро делла Франческа, Йо-Йо Ма, и прекрасният музикат, свирещ на парагвайска арфа, Едмар Кастанеда. Тук, в училището също работя с прекрасни хора, които ме вдъхновяват всеки ден.

Защо повечето училища не оценяват връзката между творчеството и учебните резултати?
Много от управляващите имат погрешна представа за това какво реално постига изкуството. Интуитивната и рационалната страна на мозъка, дясното и лявото полукълбо, работят едновременно, когато хората творят. И така можем да постигнем повече. Част от мисията ни се състои в това повече хора да научат истината: че изкуството е жизненоважно за развитието на хората.

Подобни творби


This entry was posted in За Децата and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.