Еволюцията на съвместното потребление

Статия: „Интервю: Рейчъл Ботсман за споделянето на коли, земя и пари и за еволюцията на съвместното потребление“ на Емили Спивак

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Рейчъл Ботсман е впечатлена от непрекъснато нарастващото ни желание да споделяме и разменяме и намаляващата необходимост от потребление на материални стоки. Тя започва да забелязва тези тенденции, докато работи по въпросите на изграждането на марки, консуматорството и социалните промени в Световната инициатива Клинтън, ООН и Дженръл Електрик. В новата си книга „Моето е и твое: възходът на съвместното потребление”, Ботсман разглежда как промяната в моделите на потребление влияе върху бъдещето на световния бизнес и какво се случва в собствената ни страна. В това интервю Ботсман говори за работаат си в Feast Conference в Ню Йорк.

Dowser: Можете ли да ни дадете конкретни примери, които описват идеята за „съвместно потребление” ?
Ботсман: Съвместното потребление представлява технология, която позволява на хората да купуват и използват различни стоки по начин, който до момента е бил невъзможен. Това е истинско преоткриване на потреблението, споделянето на дигитални ресурси и културата на споделяне.

Това, което се случва, е, че стари и позабравени практики, като бартер, отдаване под наем, директни продажби, се откриват наново от хората, но в един нов вид, станал възможен, благодарение на ерата на Фейсбук. Само погледнете към Zipcars, схемите за съвместно ползване на велосипеди, като B-cycle, eBay и Craigslist, или съвременните кооперативи – без значение дали става въпрос за солидарно земеделие или Etsy Labs.

Защо според вас това движение набира сила точно сега?
Защото обществото става все по-активно, както във виртуалния свят, така и в реалния. Това се случва в резултат на финансовата криза и повишената загриженост към проблемите на околната среда, но така също и защото все повече хора осъзнават, че се нуждаем един от друг. Никога досега толкова много хора не са участвали в различни доброволчески инициативи. Навсякъде се организират уроци по готварство и шивачество и хората реално си изкарват прехраната от това. Парковете са пълни, хората се завръщат и в храмовете. Навсякъде около нас сме свидетели на това, че хората постепенно осъзнават важността на общността. В голяма степен принос за това имат и социалните мрежи, които ни предоставят инфраструктурата, от която се нуждаем, за да споделяме един с друг по начин, който до момента е бил невъзможен. 

Много от тези идеи не са нови. Съвместното използване на автомобили е било много популярно в Швейцария още през 50-те години. Можете ли да си представите каква логистика е била нужна за организиране на ползването дори само на пет автомобила? А днес можем да локализираме всеки, навсякъде, по всяко време благодарение на малко устройство с размерите на мобилен телефон.

С повишаването на интереса към вземането и отдаването под наем, размяната и съвместното ползване на автомобили, забелязвате ли спад в натрупването на вещи?
Хората започват да обръщат все по-голямо внимание на начина, по който харчат парите си. Мислят си „Дали преживяванията не ме правят по-щастлив от придобиването на вещи?” Не става въпрос за стиснатост, а за нещо много по-дълбоко, свързано с идентичността и стремежа към по-малко материалност.

В момента расте едно поколение, което не желае да притежава вещи, а просто иска да живее живота си и да изпитва чувства. Не искаме да имаме CD, искаме само да слушаме музика. Не искаме телефонен секретар, искаме да разговаряме помежду си.

Има ли нови средства и методи, които попадат в тази категория и поставят преживяването над самия предмет?
Когато се преместих в Сидни, Австралия, всички ми казваха, че трябва да си взема кола. Но на две минути пеша от нас имаше пет станции за съвместно ползване на автомобили GoGet. Мисля, че така спестяваме доста средства, а също и доста време, защото не трябва все да търсим място за паркиране.

Започнах да инвестирам и чрез системи за социални заеми, като Zopa. Имах спестени около £1000 по банковата ми сметка във Великобритания и смятах, че не е нормално те просто да си стоят там. Чрез отпускането на заеми можех да получа възвращаемост от 9.5%. Подобна схема има и в САЩ – Lending Club.

Как според вас ще се развие движението за съвместно потребление? Изглежда, че то има потенциал както на местно ниво, така и в по-голям мащаб.
Едно от хубавите неща на съвместното потребление е, че може да се развива в съвсем малки мащаби – например един квартал – и да донесе множество промени. Всеки може да организира система за съвместно ползване на велосипеди, да създаде общностна зеленчукова или овощна градина, или да направи нещо като „библиотека”, от която да се вземат назаем детски играчки. Не е нужно много, за да стартираш и аз искам да споделя с хората най-добрите практики, на които съм попадала и да им помогна да намерят нужните ресурси.

Но при по-големите компании процесът може да е много по-сложен.
Искам да помогна на всички – от стартиращи компании, които се превръщат в любимци на рисковите инвеститори, до големи корпорации, които желаят да променят бизнес модела си. Примерно Zappos може да се превърне в платформа за размяна или поправка на обувки. А Bank of America може да създаде клон, който позволява на обикновени хора да си отпускат заеми един на друг. Бих искала да съм полезна както на бизнеса, така и на местните хора, които искат да променят нещо в общността си.

През последните години възникнаха много форми на споделено ползване на автомобили. Автомобилната индустрия изглежда е добър пример, който ни позволява да проследим как компаниите се адаптират спрямо промяната в нагласите и действията на потребителите.
Бил Форд казва „Ние не сме в бизнеса с автомобили. Ние сме в бизнеса с мобилността.” Компаниите казват „Моделът ни на производство и продажба на все повече стоки вече не работи.” Големите корпорации постепенно осъзнават, че начинът им на правене на пари и секторът, в който работят, се променят и вече не са същите.

Даймлер и Пежо вече стартираха свои модели за съвместно ползване на автомобили. Даймлер са се насочили основно към програми, при които хора ползват един автомобил за пътувания с близка начална и крайна точка. Компаниите си мислят „Ако можем да изградим добър модел на действие, който позволява на хората заедно да ползват един автомобил, значи можем да се превърнем във високотехнологични организации и да приложим същия модел към споделянето и на други продукти.” Т.е. фирмите вече мислят за бизнеса си по коренно различен начин.

Има ли и други подобни примери, които не са чак толкова популярни?
Един от любимите ми примери е Landshare (споделяне на земя) във Великобритания. В САЩ също има подобни организации – Shared Earth (Споделена Земя) и Sharing Back Garden. Споделянето на земя се основава на идеята, че днес много хора искат сами да отглеждат храната си, но не всички имат достатъчно място или пък изобщо нямат двор. Тези фирми събират хора, които разполагат със свободна площ, с други, които искат да обработват тази земя и да си отглеждат храна на нея.

Баща ми също се занимава с това. За него причината не е толкова в храната, която отглежда, а в това, че всички деца и членове на общността идват при него. От 19 години живее в този квартал, но едва сега за пръв път се запознава със съседите си.

И какво точно прави той? Баща ми е класически представител на поколението бейби-бум. Сега той става по-отворен и е склонен да споделя и други неща. Получавайки нещо, което го кара да се чувства добре и изграждайки малка мрежа от взаимоотношения с различни хора, той може да премине и към други форми на споделено потребление.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.