Какво могат да научат организациите с идеална цел от корпорациите

Статия: „Стийв Ротшийлд за това какво могат да научат организациите с идеална цел от корпорациите“ на Рейчъл Сайнър

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Наскоро излязлата книга на Стийв Ротшийлд, The Non-Nonprofit, твърди, че е добре организациите с идеална цел да научат някои уроци от корпоративния свят и подходите, ориентирани към пазара. След дълга кариера в различни корпорации, Ротшийлд се заема и с управлението на няколко организации с идеална цел, сред които Twin Cities Rise, която се занимава с обучението на хора от общности с висока безработица и намиране на работа за тях; и Invest In Outcomes, която работи по пилотен проект за развитие на човешкия капитал в Минесота.

Опитът му в тези две сфери кара Ротшийлд да стигне до заключението, че организациите с идеална цел могат да оцелеят само ако покажат, че създават както икономическа стойност, така и социални ползи. Това е особено важно днес, когато на всички нива се правят стриктни икономии. В това интервю Ротшийл раказва по-подробно за този и други подходи, описани в книгата му.

Dowser: В книгата си твърдите, че организациите с идеална цел трябва да демонстрират висока ефективност. Тази идея вероятно отчасти се основава на модела, който сте използвал при Twin Cities Rise – заплащане според резултатите.
Ротшийлд: Прекарах 22 години в света на корпорациите; създадох компанията за производство на кисело мляко Yoplait за Дженерал Милс и участвах в множество управителни съвети на организации с идеална цел, като аз самият бях основател на част от тях. След цялото това време и след стартирането на Twin Cities Rise, осъзнах, че някои бизнес принципи се прилагат също и от организациите с идеална цел, и от социалните предприемачи, като това им носи много ползи.

Моделът на Twin Cities Rise „запащане според представянето” се основава на идеята, че социалните ползи създават и икономическа стойност. Идеята възниква в началото на 90-те години в Минесота. Отидохме при главния икономист в щата и му казахме „всеки път, кгоато дадена организация помогне на някого да премине от едно ниво на заплащане на по-високо и този човек ползва обществени субсидии, това носи полза не само на него и семейството му, но и на данъкоплатците”. При заплащане според представянето, получаваме възнаграждение само ако постигнем успех, а това се основава на икономическа стойност. Правителството се стреми все повече да ограничава разходите си, така че за мен е ясно, че организациите с идеална цел вече не могат да разчитат на правителствено финансиране. Така създадохме облигация за човешкия капитал, която се издава от щата и може да бъде използвана за финансиране на високоефективни организации с идеална цел, които ясно покзват, че икономическата стойност, която генерират надхвърля разходите по вземане на пари назаем от носителите на облигациите.

Използват ли се тези облигации реално?
Миналия юли бе прието в Минесота да стартира пилотен проект. Щатът реши да пусне облигации в размер на $10 милиона и в момента планът вече се прилага на практика. Той ще докаже, че високоефективните организации с идеална цел носят на щата и икономическа стойност, а не само социални блага.

В днешно време това е особено важно, защото организациите с идеална цел ще бъдат изправени пред едно доста трудно бъдеще след като правителството спре финансирането по т.нар. дискреционни програми. Дори и организациите, които в момента се развиват добре трябва да потърсят нови подходи и стратегии за бъдещето – нови начини за финансиране. Книгата ми представя различни идеи от света на бизнеса и предлага начини за прилагането им при организациите с идеална цел.

Споделете част от тези идеи?
Бих казал, че основната характеристика на всяка успешна организация е наличието на ясна и подходяща цел. Организацията трябва да е изцяло фокусирана върху постигането на тази цел. Организациите с идеална цел обикновено се справят с това много добре. Най-добрите от тях влагат истинска страст в това, което правят. Спомням си историята за изпълнителния директор на компания, която произвеждала пейс-мейкъри. Той посетил една от своите фабрики и се срещнал с жена, която се справяла най-бързо и най-добре със сглобяването им. Той я поздравил и я попитал защо се справя с работата си толкова бързо, а тя му отвърнала „Аз не сглобявам пейсмейкър, аз помагам на хората да оздравеят”. Проблемът при организациите с идеална цел е, че е едно да се фокусираш върху целта си, а съвсем друго да си отговорен и да има отчетност. Твърде много компании губят поглед от целта си, защото се стремят към получаването на грантове или правителствени поръчки, които може и да нямат много общо с това, което правят. Или продължават да измислят нови и нови програми, защото според тях хората, които обслужват се нуждаят от допълнителни услуги – професионално обучение, превенция на употребата на наркотици и т.н. – и в резултат на това основната им цел се размива. В книгата си се опитвам да посоча тези неща и в края на всяка глава задавам въпроси, които да накарат хората да се замислят дали все още следват целта, която са си поставили в началото.

Друг основен момент е измерването на важните неща. Корпорациите се справят доста добре в тази насока, защото използват стандартни и обективни измерители, като например възвръщаемост на инвестициите. В света на организациите с идеална цел липсват подобни стандарти и всяка компания сама си избира измерители. Тези измерители обаче не са насочени към реалните резултати – организациите пресмятат колко хора са се записали на уроците им или са ги завършили, но не и колко от тях са си намерили нормална работа и са останали на нея, което е истински важният резултат. Само ако започнат да измерват тези показатели, организациите ще са в състояние да кажат дали успяват да постигнат целта си.

Третият съвет, който бих дал, е да сте ориентирани към пазара. Организациите имат множество заинтересовани страни – правителството, дарителите, фондациите, служителите, клиентите. Но организациите, ориентирани към пазара, избират само една група за свой клиент – тази, от която зависи оцеляването им. Интересното е, че в повечето случаи потребителят и клиентът не са едно и също лице. Например Twin Cities Rise помага на хора, които поколения наред са били бедни, но нашият клиент е работодателят, защото именно той разполага с работни места. Ако не можем да отговорим на неговите стандарти, ние го губим като партньор и вече не можем да помагаме на хората.

Как можете да приложите същата идея към организации, които не се занимават с борба с бедността?
Целта на книгата е да накара хората да се замислят дали това, което правят, е в техен интерес. Срещам много организации с идеална цел, чиито модел е ориентиран към поведението – „официално облекло, избягване на спорове, пристигане на работа винаги на време”. Всичко това е много хубаво, но трае само няколко седмици. Отчетността е много важна. Важно е хората да не започват работа в организация с идеална цел с идеята, че имат право на нещо. Трябва да спечелят това, което получават. Пътят е двупосочен – получаваш това, което даваш.

Съществува принцип на личностно овластяване. Работейки с хора, които от поколения живеят в бедност, разбрах, че тези хора често не знаят какво значи отчетност, защото са свикнали с живота на улицата и не очакват нищо от бъдещето – свидетели са на това как всеки ден някой бива убит или се озовава в затвора. Това не действа особено мотивиращо, когато се опитваш да си намериш работа. Затова нашият стремеж е да променим нагласите на хората и да им вдъхнем надежда. Научихме, че не можеш да промениш хората като се фокусираш върху поведението им; първо трябва да промениш нагласите и вярванията им.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.