За процъфтяването на социалното предприемачество

Статия: „Бевърли Шварц за процъфтяването на социалното предприемачество“ на Еша Чабра 

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Бевърли Шварц, автор на Rippling: How Social Entrepreneurs Spread Innovation throughout the World, е вицепрезидент по Социален маркетинг в Ашока. В това интервю тя разказва за най-новата си книга.

Dowser: За какво става въпрос в книгата ви?
Шварц: Как се създава движение и как то набира съмишленици, които помагат за осъществяването на някаква промяна. Как се създава УСТОЙЧИВО движение, което увлича хората, така че те да продължават да действат и промяната наистина да се случи. Разликата между тази книга и останалите, които са на пазара, е, че повечето от тях се фокусират върху социалните предприемачи. Тук аз представям и гледните точки на тези, чиито живот е бил променен от някой социален предприемач. Книгата е за магнетичните умения на социалните предприемачи и за хората, корпорациите донорите и бизнес организациите, които те въвличат в своята дейност и с чиято помощ се осъществява промяната и се създава една истинска общност.

Тази седмица се проведе Оксфорд Скол Форум, който е много по-широк в сравнение с началото и включва богати филантропи, частния сектор, държавни служители и др. Това означава ли, че социалното предприемачество постепенно се разраства?
Ами, Бил Гейтс, примерно, нарича себе си социален предприемач. Дори и само този пример е показателен за това, че сме напавили важни крачки в правилната посока (защото в тази сфера наистина се върши огромно количество работа). Много предприемачи и технологични предприемачи достигат определен момент в кариерата си, в който започват да гледат на себе си, като на социални предприемачи. А също така и ако живеете, примерно в Нигерия, в град като Лагос, и за първи път в живота си имате възможност да използвате преносима тоалетна, това за вас ще е нещо изключително. Всичко зависи от гледната точка.

В САЩ се уморяваме дори и само от мисълта за мощта на слънчевата енергия. Какъв може да е нейният ефект? Но помислете си и за разпространението на всички евтини технологии. Постигнали сме огромен напредък в тази насока!

Колкото повече задълбавам в историите на хората, описани в книгата, толкова повече научавам и ставам дори по-ентусиазирана от преди.

Как можем да постигнем устойчивост в света на социалното предприемачество?
Колкото повече хора участват в промяната и колкото по-сплотена е общността, толкова по-голям шанс има да успеете. Нещата трябва да започнат на местно ниво и постепенно да се надграждат и развиват. Виждам как всеки ден се създават общностни банки, защото някъде се появяват социални предприемачи и започват да носят стоки, услуги и пари. А след това идват и банките. А покрай тях цялата общност процъфтява и нещата постепенно се разрастват и разпространяват и на други места.

Има спорове дали терминът „социален предприемач” е точен и смислен. Какво е вашето мнение?
Мисля, че върши работа. Социалното предприемачество е само едната страна на монетата, то си остава вид предприемачество. А хората разбират термина предприемачество, като „бизнес” и „печалба”. Но не го разбират в контекста на социалните „приходи” и ползи. Уменията, от които се нуждаят социалните предприемачи, са същите, просто мисията им е различна. Мисля, че терминът е ценен. Хората често използват и израза социални иновации успоредно със социално предприемачество. И смятам, че няма нищо лошо в това, защото наистина става въпрос за нещо ново.

Това е и основният принцип на Ашока, според който всеки може да бъде двигател на промяната. Става въпрос за промяна отдолу нагоре. Мислите ли, че тази промяна, идваща от местните хора е по-добра и успешна от наложените отгоре реформи?
Мисля, че най-добре е комбинация от двете. Понякога наложените отгоре реформи просто не действат, което налага да се активизира местното население и то от своя страна допълнително дава скорост на промените. Т.е. обикновените хора са принудени да влияят на случващото се. По различно време, на различни нива, нещата не се движат само в една посока.  

Каква според вас ще е ролята на Ашока в този процес?
Всякакъв вид сътрудничество. Има толкова много работа, която трябва да се свърши, когато хората започнат да си сътрудничат. Вече има сътрудничество в рамките на отделни сектори (женски организации, технологии, здравеопазване, водоснабдяване, хигиена, емпатия), но също така и между самите сектори. Един от въпросите, по които мислим, е как се изгражда нещо с помощта на различни предприемачи? Как привличаш предприемачи от различни сектори и им помагаш да започнат работа по един общ проект? Много ще е хубаво хората да си сътрудничат повече. И в какъв момент хората започват да си сътрудничат вместо да се състезават? Има много тънка граница между двете.

За Ашока това е лесно. Лесно е и за Скол – защото и едните, и другите имат свои последователи. Затова ще има огромна полза, ако двете се съберат и започнат да си сътрудничат поне в рамките на две години. След това бихме направили подобен експеримент и в други сектори. Ето така можеш да възстановиш и изградиш наново едно село например. И то скоро да прерасне в град.

Социалното предприемачество става  все по-широко разпространено. Но като че ли в системата все още има някои пропуски, които трябва да бъдат запълнени?
През осемте години, които прекарах в Ашока, видях огромно нарастване на вниманието, което получаваме от медиите. И не само в страната, а и в световен мащаб. Скокът е особено голям през последните четири години. Всичко това е свързано най-вече с известни хора. Вземете например Бил Гейтс, Пиер Омидиар, Джеф Скол – все повече от тях стават известни именно със социалната си дейност. Затова сферата става все по-привлекателна и работещите в нея получават повече внимание.

Вече преминаваме и отвъд модела за Корпоративната социална отговорност (КСО). Това, което правят социалните предприемачи е нещо много повече. Корпорациите се насочват към стратегическа филантропия. Според мен има тясна връзка между това и продажбите/ рекламирането на техните услуги. Колкото повече се развива сферата, толкова по-привлекателна става тя за хората, които сега завършват образованието си и вече са уморени от света около тях. Тези хора виждат смисъл в това да работят за Интел или Водафон и да оказват някакво социално влияние върху обществото, чрез фирмените отдели за социални иновации. Колкото повече компании предлагат подобна възможност на служителите си, толкова повече хора говорят за това с приятелите и семействата си и идеята се разпространява; превръща се в начин на живот.

Напоследък много се говори за т.нар. Impact Investing, т.е. инвестиции, които оказват положително влияние върху обществото.  Наистина ли все повече средства се отделят за рискованите идеи на тези социални иноватори? Или всичко е по-скоро на думи, отколкото реални действия?
Променило ли се е нещо?! Винаги говорим за пари или за липсата им. Но, да, може да се каже, че отново има икономически растеж, а ние се движим на приливи и отливи, заедно с икономиката. Вярвам, че повече хора и корпорации инвестират. Но има и конкуренция за тези инвестиции. Не обичаме думичката „конкуренция”, но да, има я. И да, има и повече донори, осигуряващи финансиране, но има и повече хора искащи тези пари.

Когато възникне дадена нужда, хората я виждат и просто трябва да продължат да търсят иновативни решения, така че непрекъснато да се развиват и да бъдат привлекателни за тези, които могат да им осигурят нужното финансиране.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.