Реч на Катарина Крухониа при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Катарина Крухониа при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1998г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Ваши превъзходителства, Дами и Господа, скъпи приятели!

Започнах да работя за мира и помирението в момента, в който осъзнах, че и аз нося отговорност за случващото се в Хърватска по онова време.

Беше лятото на 1991г. Тогава разбрах, че собствената ми пасивност по отношение на „политиката” е фактор, който е допринесъл за избухването на войната.

Така започнах да участвам в различни инициативи, които според мен можеха да помогнат за предотвратяването на конфликта. Срещнах се с бъдещите си колеги Анте, Круно, Павле, Весна… Но едва в разгара на събитията (в Осийек в края на 1991 и началото на 1992, когато градът бе обстрелван от сръбски части), криейки се в мазетата, започнахме да разсъждаваме върху това как е възможно една толкова ужасна война да избухне въпреки всичко.

Запитахме се какво може да бъде направено и какво самите ние можем да направим. Осъзнахме, че като граждани или членове на граждански организации не бихме могли да спрем войната или да променим хода й. Но бихме могли да се противопоставим на общоприетото вярване, че най-добрият отговор на насилието е още по-голямо насилие. И бихме могли да съхраним и насърчим основните принципи, нужни на дългосрочните ни усилия за превръщане на тоталитарното, разкъсвано от войни общество в демократично такова.

Бъдещето общество ще се основава на обща сигурност и помирение, участие на гражданите, толерантност и човешки права – това общество ще е по-устойчиво на заплахите за война и ще проявява по-голяма изобретателност в процеса на изграждане на мир, справедливост и хармония.

Постепенно, с помощта на миротворци от цял свят, започнахме да се учим, да развиваме идеите си и да действаме.

Правехме всичко по силите си за жертвите на войната, бездомните, ранените, травмираните и тези, чиито човешки права бяха нарушени заради етноса им. Опитахме се също така да въведем в училищата обучение по въпросите на мира.

Стремежът ни към мирно разрешение на настоящите конфликти и завръщане на изселените жители по домовете им доведе до диалог с хора и групи от региони, които все още бяха под сръбски контрол и под защитата на ООН. Поставянето на начало на подобен диалог никак не беше лесно.

Първо трябваше да преодолеем собствените си предразсъдъци и да се убедим, че трябва да има хора и групи, споделящи нашите убеждения, с които бихме могли да говорим за това как да предотвратим бъдещото насилие и да намерим мирно разрешение на настоящия конфликт. Трябваше да намерим и начин да споделим своите идеи и мотиви за подобни действия в собствената си общност без да предизвикаме гняв или насилие срещу себе си.

Идеите ни бяха посрещнати враждебно от много хора, които смятаха, че антивоенните настроения са не само непатриотични, но и предателски.

Но при нашите контакти дори – всъщност особено – с враждебно настроените, се опитвахме да действаме в духа на ненасилието. Думите ни и чувствата, скрити зад тях, бяха приятелски. Ако усетехме, че даден човек изпитва болка, или объркване, или страх, се опитвахме чрез думите си да му придадем своите мисли, насочени към изцеление и помощ.

Надяваме се, че по този начин сме успели да насърчим хора, наранени или разгневени от войната, да развият един конструктивен подход към мира.

Внимателно изграждахме лични, човешки и приятелски взаимоотношения с хора извън своята група, както и с групи от Хърватска, Сърбия, Босна и от целия свят. Те ни оказваха както морална, така и материална подкрепа. 

Сред тези организации бяха: Антивоенна кампания Хърватска (AWC) и Весна Терселич; организации, членове на Координация за организациите за човешки права в Република Хърватска; Гордана Стоянович и Асоциацията за мир и човешки права Бараня; Францисканския институт за култура и мир Сплит; няколко организации от Сърбия: Манда Присинг (Войводина); Асоциация за толерантност Бака Паланка; Група 484 Белград; Адам Кърл и Квакерската мирна служба; Дик Хайнрихс и фондацията Ди Швеле; Берт Буум и Мост на мира Дунав (Холандия); Маргарета Ингелстам и Християниския съвет на Швеция; Института за живот и мир; Арн Енгли и HEX; Терънс Грейс и ADA; Чарлс Таубер и много други.  

Международните мирни организации и хора от Сърбия и други страни по света ни помогнаха да осъществим първите си контакти и да започнем да си съдействаме със свои единомишленици от онази част на Хърватска, която все още бе под сръбски контрол. Това се случи през лятото на 1994г.

Три организации от Сърбия и 10 от Хърватска приеха мирното споразумение и мандата на Временната администрация на ООН в Източна Славония (UNTAS), като политическа рамка за бъдещо сътрудничество в областта.

Бяха разменени поредица от съобщения и писма. Над 1500 души и от двете страни се включиха в диалога, организиран на неутрална територия в Унгария от международни НПО.

Ние работим заедно за защитата и насърчаването на човешките права; за намаление на напрежението и превенцията на насилието; за създаването на една среда, в която бежанците и изселените ще могат да се завърнат; и за реинтегрирането на сърбите в Хърватска. Днес, близо година след присъединяването на тази територия към Хърватска жителите на страната все още се стремят към изграждането на един устойчив и справедлив мир. Много хора, изчезнали по време на войната, все още са в неизвестност. Хърватите се завръщат бавно по родните си места, много сърби напуснаха региона, а етническото напрежение си остава високо.

Но всички ние все още живеем в несигурност, заради бедността, икономическата несправедливост и политическата криза. Въпросът „трябва ли гражданите и парламента да бъдат контролирани от тайната полиция или тайната полиция трябва да бъде контролирана от избрания от гражданите парламент?” все още очаква своя окончателен отговор.

В най-източния град на Хърватска, Илок, 30 мъже и жени се готвят да се превърнат в многоетнически, миротворчески екипи. Следвайки принципа „да изградим мира заедно”, те ще работят в местните общности в името на една положителна социална промяна в Хърватска. Целта ни е изграждането на едно демократично, помирено и справедливо общество. За мен е чест да работя редом с тях и да споделям техните идеи, визия и надежди.

От името на тези организации и хора, работещи заедно за мира, справедливостта, помирението и положителните промени в Хърватска, бих искала да изразя нашата благодарност за доверието, честта и подкрепата, която ни оказвате, удостоявайки нашите усилия с Награда за цялостен житейски принос за 1998г. Благодаря ви много.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.