Йосеф Ки-Зербо – за развитието на Африка

Статия: Йосеф Ки-Зербо (Буркина Фасо) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за живота му, посветен на науката и активизма, чрез които открива основните принципи и процеси, които могат да помогнат за изграждане на едно по-добро бъдеще за Африка.”

Йосеф Ки-Зербо е роден през 1922г. Учи в Буркина Фасо и в Сорбоната; през 1955г. получава почетна степен по История от Института за политически науки в Париж. Завръща се в Африка, първо в Конакри (Гвинея), а после и в родната си Буркина Фасо (Горна Волта), където до 1958г. се занимава активно с политика. По-късно става водач на опозиционната Партия за демокрация и прогрес (Parti pour la Democratie et le Progrès – PDP).

Успоредно с политическата си активност, Ки-Зербо се развива и като учен, историк и писател. През 1972г. публикува „Историята на черна Африка” (L’Histoire de l’Afrique Noire), която на няколко пъти обновява. От 1972 до 1978г. е член на Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО и професор в Университета в Уагадоугу. Бил е член на Научния комитет на ЮНЕСКО по съставянето на 8-томна история на Африка и директор на първия том, „Методология и праистория на Африка” (Méthodologie et préhistoire africaine), който е публикуван през 1981г.

Основна тема на историческите изследвания на Ки-Зербо е ендогенното развитие. През 1980г. той основава в Уагадоугу Център за изследване на развитието на Африка (Centre d’Études pur le Développement Africain – CEDA). За него той пише:

„CEDA провежда изследвания, които се коренят дълбоко в нашата земя. Целта му е да идентифицира една или повече общи хипотези на разбиранията, които биха могли да вдъхновят африканците и да ги подтикнат към действие. Тези хипотези трябва да обединяват опазването на околната среда, социалните обичаи и практики и културната идентичност – все важни сфери, които проектите за развитие често пренебрегват.”

През 1983 Ки-Зербо е прогонен от страната от военния режим. Заминава за Дакар, Сенегал, където възстановява своя център под името Център за изследвания на ендогенното развитие (Centre de Recherche pour le Développement Endogène – CREDE). При тези условия Ки-Зербо организира африканска интердисциплинарна среща в Бамако (Мали) през 1989г. чиито резултати са публикувани през 1992г. под името „Обединението на различните: за ендогеното развитие в Африка” (La natte des autres: Pour un développement endogène en Afrique) и печелят Наградата за литература на Европейската общност по време на Панаира на книгата в Дакар през 1993г.  

Ки-Зебро се завръща в Буркина Фасо през 1992г. и решава да възстанови центъра CEDA. Цялото му старо оборудване и библиотеката, наброяваща 11 000 тома са разрушени или разпръснати. Ки-Зербо описва целите на новия центъра по следния начин:

„Трябва да върнем на африканското общество традиционното му въображение и творчество по отношение на широк набор от технологични и научни теми. На тази основа ще можем да преосмислим теорията и практиката, подходящи в различните ситуации. Трябва да изградим наново идентичността, от която африканските народи са се отчуждили поради превратностите на историята и загубата на родствената си памет.”

CEDA е основата, върху която Ки-Зербо гради интелектуалния си кръстоносен поход в търсене на целите и методите за развитието на Африка.

Трите основни стълба в живота и дейността на Ки-Зербо – политик, историк и изследовател и защитник на ендогенното развитие – са тясно свързани. Дълбокото му разбиране за миналото на Африка полага здрава основа за политическата му философия, която се стреми да изгради рамка за един различен и традиционно африкански път на развитие.

Йосеф Ки-Зербо почива през 2006г.

Цитат

„Тази Африка, от която се нуждае света, е способна да се изправи и да ходи сама, вместо на патерици или с главата надолу в една безизразна имитация или бягство от реалността. Една Африка, разбрала и приела своето минало, и способна да го инвестира в своето настояще и бъдеще.”

 Йосеф Ки-Зербо

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.