По пътя към свободата или свободата като път

Живата материя винаги се стреми към свободата. Всичко живо желае повече от всичко свободата. Човек без свобода е като диво животно в клетка, като птица с отрязани крила. Но що е това свобода и как да я постигнем? Защо толкова често имаме чувството, че не сме свободни и сме ограничени? Как можем да сме свободни? Ето няколко прости съвета как можем да достигнем до свободата:

1. Свободни сме, когато сме независими. Но можем ли да поемем отговорността да не бъдем зависими и да поемем цялата тежест на собственото си съществуване върху себе си? Повечето хора не успяват. Пример за това е работният ни живот. Съществуват много повече служители, отколкото предприемачи. Предприемайки самите ние нещо, ние поемаме отговорност, което ни учи да сме независими и ни подготвя за свободата. Ще кажете, че това е много опасно. Да, опасно е, възможността от грешки е голяма, но свободата не се крие в сигурността, а в опита. Търсейки сигурност, ние ограничаваме свободата си и строим собствената си клетка, в която се затваряме.

2. Сигурността е заложена в основата на обществото ни. Нима живеем в общество на страха, което ни предлага правила (клетки) за сигурността? Нима правилата не водят до закърняване на чувството ни на отговорност? Не беше ли ни дал Бог само един закон – законът на Любовта? Защо му трябваха на Моисей десет закона, за да води народа си? Защо на нас ни трябват хиляди и милиони закони? Смелостта за разчупването на клетките и откъсването от ограничението на правилата е началото на изграждане на личностната отговорност и тръгване по пътя на свободата.

3. Свободата е процес, свободата е път. Път, който не знаем накъде води, път в несигурността. Без смелост да тръгнем по пътя няма да намерим свободата. Несигурността е движение, което не можем да предвидим. Защо тогава ни трябва да мислим за нея? Не поражда ли тя у нас страх? Не е ли по-добре да се оставим на мига, да не мислим за бъдещето, защото бъдещето е несигурност? Защо не останем само с настоящето и с пътя, на който се намираме тук и сега?

4. Да съм свободен, означава да нямам страх. Има ли страх, няма свобода. А защо ни е страх? Защото можем да загубим това, което имаме – живота си, семейството си, приятелите си, принадлежностите си, статуса си, мисленето си, сигурността си. А наистина ли ни принадлежат тези неща? Всъщност като ги загубим, губим ли нещо, или получаваме нещо ново, отърсваме ли се от миналото, отваряме ли се за новото?

5. А защо въобще говорим за свободата, тя не е ли нещо естествено, нещо, което ни е дадено и което е част от самите нас? Чувал съм, че не съществуват граници, но защо тогава се чувстваме толкова ограничени? Нима не строим самите ние тези граници, това ограничение и после, седейки в клетката на самопостроеното си ограничение, се опитваме да я разширим и си мислим, че така ще постигнем свободата?

Могат да се зададат още много въпроси за свободата, да се дадат много съвети, да се мисли и да се търси. Но това всичкото няма да ни доведе до свободата. Свободата не се търси, тя се намира. Но как да я намерим, без да я търсим? Къде да я открием? Започнахте ли отново да мислите къде се намира тя? Отговорът е прост и неочакван – свободата е извън мислите ни, извън времето и пространството. Нашето собствено мислене е нашата клетка, която ни ограничава и ни отрязва пътя към свободата. Свободата няма да се появи утре или на определено място. Свободата е тук и сега.

Мисленето ни създава нашите мечти, желания, всичко, с което сме заобиколени. Мисленето е материално. То бавно и постепенно изгражда света, в който живеем. А разумът ни помага да запаметим създадения от мисълта свят. Така неусетно градим желание след желание, хрумване след хрумване, нашият собствен свят на ограничения. А разумът като добър пазач го защитава и ни дава чувството на сигурност. Ние се суетим в клетката на света, който сме си изградили и се чудим къде се е скрила свободата. И понеже не можем да я намерим, колкото и да я търсим, викаме на помощ мисълта. А тя изгражда нови и нови ограничения. Кръгът се затваря, клетката се стеснява, а пътят към свободата изчезва някъде в мрака.

Свободата не е мисловен процес, свободата съществува извън мисленето и не може да бъде достигната с мислене. Свободата е отърсване от наложените от самите нас и от обществото ни догми, свободата е отърсване от мислите и желанията ни, от чувството ни за сигурност и страх, които ни правят роби. Свободата е процес. Свободата е процесът на смъртта и раждането на ново, чисто настояще, без минало с неговите ограничения и без бъдеще с неговите очаквания и желания. Смъртта на управляваната ми от разума и мисълта личност е раждането на свободата. За да съм свободен, умирам и се раждам за нов живот. Всеки един ден умирам, изчиствам всичките си мисли, лягам с усмивка, щастлив, изпълнен само с радост, пустота, спокойствие и безкрайна тишина, без мисли, желания, очаквания. И се събуждам и раждам отново на следващото утро за нов живот. Съзерцавам и виждам нещата в тяхната цялост и простота, такива, каквито са, без да мисля за тях, без да желая да ги видя по друг начин, без да очаквам да ги видя отново, без да искам да ги притежавам, без да разделям между мен и тях, между наблюдателя и наблюдаваното. Просто ги възприемам такива, каквито са и съм щастлив, че съществуват. И тогава съм свободен. Тук и Сега. Винаги и Навсякъде. Свободен съм, защото съм извън себе си, но в пълно единение със себе си и със света, свързан с извора. И тогава Духът ми е свободен и се се разгръща, развива и расте. И тогава сърцето ми е чисто и дава, и обича.

Подобни творби


This entry was posted in За Духа и Душата and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.