Социалното предприемачество – състояние и насоки на развитие

Статия: „Джули Батилана измерва пулса на движението за социално предприемачество“ на Рейчъл Сайнър

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Наскоро двама изследователи от Харвардското бизнес училище се заемат със задачата да проучат дейността на онези социални предприемачи, които не привличат медийното внимание. Тяхното проучване включва всички кандидати за членове на Echoing Green от последните шест години, като целта е изграждане на цялостна картина за състоянието на тази сфера и насоката на бъдещото й развитие. В следващото интервю, Джули Батилана, доцент в Харвардското бизнес училище, споделя най-важните резултати от изследването.

Dowser: Как ви хрумна идеята за проучването?
Батилана: Това е проучване, по което работих съвместно с Матю Лий, докторант в Харвардското бизнес училище. Идеята се породи от желанието за активно участие в сферата на социалното предприемачество, но не само на теория, а и на практика. Искахме да направим проучване, което да е от полза и на самите социални предприемачи. Вече знаехме доста за популярните и успешни социални предприемачи, а чрез своята известност те вероятно са помогнали доста и на самия сектор като цяло. Но освен тези възхвалявани от медиите социални предприемачи има и много други, които остават неизвестни. Хората постоянно задават въпроси за социалното предприемачество – кой се занимава с него какво точно прави, в каква посока се развива сектора – но до момента нямаше систематичен подход, който да ни позволи да събираме и обработваме достатъчно информация за социалните предприемачи.

Кои бяха най-изненадващите резултати от проучването?
Едно от интересните открития бе разнообразието на предлаганите проекти, които обхващаха широк набор от сектори. Най-известните и отразявани от медиите проекти, обикновено са свързани със здравеопазване или образование, но в действителност разнообразието е много по-голямо. Въпреки това между кандидатите имаше някои общи черти. На първо място, макар че всички говорят за това как социалните предприемачи могат да променят света, самите те не винаги се опитват да променят света. Много често единственото им желание е да се справят с някакъв местен проблем. Търсят местни решения и им е пределно ясно, че трябва да използват местни ресурси и да работят съвместно с местни организации и заинтересовани страни.

Що се отнася до приходите им, някои разчитат на дарения, други – на търговски приходи, а трети – на комбинация от двете. Забелязваме, че все повече организации разчитат или само на собствени приходи, или на комбинация от дарения и печалби. Първия вид обикновено наричам „хибридни организации”, защото обединяват пазарната логика със социалното благоденствие: основната им цел е да постигнат някаква социална мисия, но за извършване на дейността си разчитат на търговска дейност.

Хибридните организации съществуват отдавна в сектора на образованието и здравеопазването, но сега такива възникват и се разпространяват и в други сектори: финансови услуги, консултации, търговия на дребно, потребителски продукти, текстилна промишленост, обработка на храни, разработка на софтуер. Digital Divide Data е пример за хибридна организация (те вече са член на ЕG). Vision Spring също. Сред членовете на EG  Hot Bread Kitchen е друг такъв пример. [Според статия за проучването на страницата на HBS, „Сред кандидатите за членове на Echoing Green за 2006г. 63.2% предлагат бизнес модели, разчитащи изцяло на дарения, 33% предлагат модели, комбиниращи дарения и приходи, а 3,9% предлагат модели, разчитащи изцяло на търговски приходи. През 2011г. 54,3% предлагат модели само с дарения, 40,6% предлагат смесен модел, а 5,2% смятат, че бизнесът им ще може да се самоиздържа, носейки достатъчно приходи.”]

Повишаването на процента на хибридни организации повдига въпроса за изместване на фокуса от основната мисия, който Мат и аз искаме да проучим. Ако разгледате търговските микрофинансиращи организации, които са пример за хибридни компании, ще видите, че те често са обвинявани за това, че губят от поглед социалната си мисия, когато започнат да носят по-високи печалби. Затова трябва да помогнем на новите социални предприемачи, които са се насочили към хибридния модел, да разберат как могат да постигнат дългосрочна финансова устойчивост без да губят от поглед социалната си мисия.

Важно е да отбележим, че проучването ни не е нормативно – не се стремим да покажем, че всички организации трябва да имат един и същи модел на финансиране. За някои организации има смисъл да изберат бизнес модел, разчитащ на търговски печалби, но това не е приложимо при всички. Трябва да разберем, че в социалния сектор не всички действия ще са финансово изгодни, но все пак са необходими и затова е важно да продължим да ги подкрепяме чрез дарения, грантове и т.н.

Какво влияние ще окаже проучването според вас?
Смятаме, че това проучване е първата стъпка в една дългосрочна програма за изследвания, които ще помогнат за развитието на социалното предприемачество. Мисля, че то е обещаващ начин за създаване както на икономическа, така и на социална стойност. Като общество можем да направим много за успеха на тези организации, защото те са изправени пред немалко проблеми – част от които свързани с финансиране. Но нещата се развиват в правилната посока. Сферата на социалните инвестиции се развива. Правната система също се променя и вече позволява регистрирането на хибридни организации, което може да ни помогне да преодолеем разделението на организации със стопанска и нестопанска цел. Но нещата все още са в много ранен етап и изчакваме да видим какви ще са ползите от това.

Наскоро в Ню Йорк имаше конференция на водещи  инвеститори за социалното предприемачество и за дефинирането на този сектор. Бяхме поканени да говорим за съвместната си работа с Echoing Green, защото това бе първото подобно сътрудничество между изследователски екип и организация от типа на Echoing Green. Надяваме се, че нашият пример може да послужи за модел на бъдещо партньорство между филантропи, инвеститори, социални предприемачи, държавни служители и учени. Съвместната работа е много важна за откриване на правилната посока на бъдещото развитие.

Как беше разработено проучването?
Решихме да си партнираме с Echoing Green, организация, която се стреми да насърчава социалното предприемачество. Те привличат кандидатури от хиляди социални предприемачи от цял свят и всяка година осигуряват финансиране на 15-20 от кандидатите. Заедно с Черил Дорзи и Лара Галински от Echoing Green (EG), Мат и аз нахвърляхме различни идеи за типа проучване, което искаме да направим. За нас беше очевидно, че ще е най-добре да обхванем цялата група от кандидатстващи. Не става дума за случаен подбор, защото изследването включва само хора, които са изявили желание да се присъединят към EG. За щастие, EG ползва доста широко определение за социален предприемач. Насочихме се към кандидатствалите между 2006 и 2011 – бяха хиляди. След това избрахме извадка от 40% от всички кандидатури, общо 3500, като част от тях бяха в процес на стартиране на социално предприемачество, а други все още се подготвяха за това. Създадохме код със 100 променливи – на практика това беше списък с характеристики, отговарящи на качествени фактори. Примерно една от характеристиките беше модела за финансиране. И имахме три различни кода за трите вида финансиране – изцяло от дарения, хибриден модел или изцяло от собствени приходи. [Забележка: Проучването включва и кодове за целите на проекта, за хората, които ще ползват социалните придобивки, и др.] По време на целия процес по няколко изследователи преглеждаха всяка кандидатура, за да сме сигурни, че оценките ни са последователнии точни. Целият процес по кодиране ни отне над една година.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.