Реч на Йосеф Ки-Зербо при връчване на Награда за цялостен житейски принос (1)

Реч на Йосеф Ки-Зербо при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 8.12.1997

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Г-жо говорител, дами и господа, приятели от днес или от години,  

За мен е удоволствие тази вечер да бъда тук сред вас, в Шведския парламент в Стокхолм, тази забележителна институция, която не веднъж е демонстрирала своя стремеж към национално и международно развитие. Поздравявам и останалите носители на Наградата за цялостен житейски принос, чиито човешки качества са доказателство за високата стойност на тази награда.

Благодарен съм на Фондацията за цялостен житейски принос за това, че помисли за мен, а чрез мен и за идеите, които съм защитавал през целия си живот. На моите години човек не е особено склонен да се удивлява на каквото и да било, но това, което виждам тук тази вечер е наистина удивително. Бих желал да посветя тази награда на жените на Африка, представлявани от онези, които са тук с мен тази вечер, но също така и от тази стауйка, въплатила таланта на един занаятчия от Буркина Фасо. Фигурката изобразява жена, вършеща една ежедневна задача, която е толкова важна днес, колкото е била и преди хиляди години – носенето на вода от кладенците до селата, които често са доста отдалечени. Виждал съм майка си да върши тази тежка, но благородна задача безброй пъти измежду останалите си домакински задължения. Водата е живот. Тези жени, които освен живот ни носят и вода и така поемат тежестта на нашите изпитания и достойнство, заслужават почитта и благодарността ни.

Бих искал да отдам дължимото и на шведския народ и на цялата страна за това, че са дали живот на хората, създали тази награда. Най-добрите идеи не изникват от случаен източник. Дори и дивите гъби са плод на околната им среда. А създателите на тази награда са плод на едно гражданско и политическо общество, с чиито дух трябва да се гордее цялото човечество.

Защо точно аз съм тук днес след като има хиляди други, достойни да получат тази награда? Може би защото Фондацията, като внимателен наблюдател на човешките достойнства, е избрала да ви представи в близък план една застинала във времето картина на дребен африкански пастир, превърнал се в интелектуален и политически лидер, чиито идеи и действия споделят хора като Кваме Нкрумах, Патрис Лумумба, Амилкар Кабрал и много други. Фондацията вероятно иска макар и само за няколко минути да фокусира разпиляното внимание на света върху африканската „светулка”, която рееща се редом с други като нея в тъмната нощ, възвестява, извиква и призовава светлината на една нова зора. Това е така, защото в дълбините на привидната африканска тъма се крие източник на надежда за бъдещето на света.

В Африка живее само 15% от населението на Земята, но то понася 50% от най-тежките страдания. Например 50% от болните от СПИН и 50% от бежанците по света живеят в Африка. Конфликтите са навсякъде и сякаш никога не спират. И въпреки това африканската култура моли за мир. Чуйте само част от поговорките й: „Ако в конфликта имаше нещо положително, кучетата щяха да го намерят”. Или „Огънят няма братя”. Или „За да измиеш кръвта, се нуждаеш от вода, не от още кръв.” Именно от афирканската култура Нелсън Мандела почерпи силата, която бе нужна за обединението и помирението на народа на Южна Африка.

Африка, която днес изглежда изостава, всъщност е люлка на цивилизацията и в продължение на много години е била извор на най-големите достижения на човешкия ум. Тя може да ни даде не толкова урок или пример за подражание, а нов път, който би имунизирал човечеството срещу най-смъртоносните социални вируси.

За да постигнем това, трябва да помогнем на Африка да достигне необходимите условия за повторно освобождение чрез демокрация и самостоятелно развитие, като дадем на жителите на този континент власт и възможност да говорят от свое име. Както казват хората „там, където има глава, никой не коронясва коляното”. Трябва да помогнем на африканците да коронясат собствената си глава, защото днес има твърде много „колена”, т.е. диктатори, които незаконно носят короната на народите, смазани от липсата на вода, храна, дърва за огрев, лекарства, образование, дамокрация, сигурност, земя, информация, историческо съзнание и т.н. Някои африканци, особено тези в градксите гета, са едни от най-крехките и уязвими човешки същества на планетата. Те са изгубили традиционната си защита, без все още да са придобили социалната и политическа защита, на която се радват жителите на богатите страни. Те нямат чувство на принадлежност, нито съмосъзнание като част от дадена класа или нация. Те са просто трески от дърво, подхранващи кладата на псевдореволюции и граждански войни.

Статуквото по света и специално на този континент не вещае нищо добро за бъдещето на Африка в среден и краткосрочен план. Егоизмът на неолиберализма се състои в това, че 20% от световното население, живеещо предимно на север, потребява или изгаря 80% от ресурсите, произвеждайки огромно количество отпадъци. В същото време по-голяма част от хората са затворени, подобно на варвари, зад нов тип желязна завеса и са принудени да плащат сметката за едно хипотетично бъдещо развитие с цената на огромни човешки жертви. Наскоро млада проститутка, попитана от журналист дали не се страхува от СПИН, му отговори „По-скоро бих умряла от СПИН, отколкото от глад.” Истинате е, че тя, подобно на много други африканци, просто няма избор. Да бъдеш лишен означава да нямаш избор.

Африка няма да загине сама. Когато жителите на богатите страни гледат наживо по модерните си телевизори как децата на Африка поемат последни си дъх, това отнема и част от тяхното достойнство. Принципът, който осъжда нежеланието или неспособността да се окаже помощ на хора в опасност, е изхвърлен зад борда, за да може слепият човешки кораб да продължи пътуването си в тъмнината. Африка няма да загине сама, защото хора и групи от севера и юга отказват да подкрепят подобна нечовешка съдба. А също и защото „който се храни сам, сам се задавя”. Какво можем да направим в такава ситуация?

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.