Реч на Йосеф Ки-Зербо при връчване на Награда за цялостен житейски принос (2)

Реч на Йосеф Ки-Зербо при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 8.12.1997

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Структурните програми, наложени от международните финансови институции не спряха влошаването на ситуацията – много от тях дори допринесоха за задълбочаването на кризата, като повдигнаха въпроса за проблемите в Африка (ръст на населението, демокрация, развитие и образование) по погрешен начин. Те насърчават глобализацията и присъединяването към международните пазари. Африка, обаче, е част от тези пазари от няколко века насам – но само като инструмент – и печалбите и до днес се трупат някъде другаде. Какъв е този пазар? Пазар, който по дефиниция смазва най-слабите и води до бедност, а после кара някой друг да търси решение на този проблем? Или пазар, който предотвратява бедността и допринася за опазването на хората, а не само за опазването на природата? Според една африканса поговорка „старецът струва повече от цената си”. Това означава, че пазарната цена не е всичко и зад нея се крие нещо друго. Отвъд пазара съществува пространство, в което се трупат не само стоки, но и връзки, споделяне и взаимоотношения, които могат да допринесат за създаването на нови блага. Подобно пространство, основано на интеграцията, е по-добро от глобализацията, защото тя е редукционистка и насърчава изключването. Само регионализирането – или интегрирането на африканските микро-пазари, чрез интер-африканско разделение на труда, би позволило на жителите на този континент да стъпят на световните пазари, като нещо повече от бледи наблюдатели.

Структурните условия за промяна в Африка са интеграция, демокрация с участие на народа, самостоятелно развитие и възможности за продължаващо обучение. Това е платформата за действие, избрана от Партията за демокрация и прогрес (PDP), водещата опозиционна партия в Буркина Фасо. Но европейското и северноамериканското общество поставят стабилността пред демокрацията, макар да е почти сигурно, че няма да постигнат нито едно от двете. Затова опозиционната партия води своята на моменти георична битка сама, докато международните партньори на Африка наблюдават отстрани с пълно безразличие.

Африка трябва да създаде своя собствена идентичност, чрез себепознание и яснота относно личните си интереси в рамката на изначалната обществена схема. В Африка „да бъдеш” трябва да стои по-горе от „да имаш”. Преди да търси средствата за постигането им, Африка първо трябва да формулира своите стратегически цели и да намери своя път. Именно това се опитва да направи CEDA (Център за проучвания за африканското развитие) в африканската и южната междуконтинентална мрежа. Така, както „не можеш да коронясаш някой, който отсъства”, така и не можеш да развиеш една Африка, която просто я няма. Развитието в условия на автократична изолация е невъзможно. То е като пътуване, при което се нуждаеш от спътници, които може да са развълнувани, но не трябва да са надменни и трябва да отделят достатъчно време, за да те опознаят и разберат. Идеалният партньор за жителите на Африка (включително, надявам се, и френскоговорящите), какъвто се опитва да бъде Швеция, трябва да помогне на африканското гражданско общество да се изгради само, за да ограничи и възпре тенденциите на тропическия Левиатан[1].

Тази Африка, от която се нуждае света, е способна да се изправи и да ходи сама, вместо на патерици или с главата надолу в една безизразна имитация или бягство от реалността. Една Африка, разбрала и приела своето минало, и способна да го инвестира в своето настояще и бъдеще. Една Африка, която „лежи на собствената си постелка”, защото „да спиш на чуждата е все едно да спиш на земята.”

Боря се за този идеал от близо половин век. Както биха казали африканците „изпил съм много вода”, което ще рече, че съм живял дълго време. Изминал съм поне половин милион километра, пътувайки между различни села в Буркина Фасо. Но наградата на Фондацията няма да ме накара да спра. Гледам на Фондацията по-скоро като на „сервиз”, който осигурява най-ценното гориво в човешката история. И то се нарича надежда – надежда, която преминава отвъд всички нещастия; надежда, която ни кара да се борим за живота, като ни дава причина да живеем.

Философът Хегел твърди, че Черна Африка е извън историята, а след него Франсис Фукуяма казва, че националната държава, сътворена в Европа е крайната точка на пътуването на разума ни през историята.

Днес не само не сме свидетели на края на историята, а дори виждаме как тя се движи все по-бързо. Не толкова бързо обаче, колкото истината, жаждата за справедливост, търпението и приликите между всички хора, живеещи на земята.

Не, историята не е достигнала своя край. Състезанието все още продължава. Един ден най-добрият ще спечели: най-добрият, не най-жестокият. Африка е континентът на маратона и състезанието все още продължава!

Бих искал да дам на Фондацията за цялостен житейски принос тази фигурка на африканска жена – не като залог, а като пратеник, като пълномощен посланник на моята признателност, която винаги ще бъде с вас.

Благодаря ви!


[1] Левиатан – в Библията е вид морско чудовище с формата на змей (брл.пр.)

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.