Джизанбуро Такаги – опасностите на ядрената енергетика

Статия: Джизанбуро Такаги (Япония) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Съвместна награда с Майкъл Шнайдер

„…за това, че предупреждава света за огромната заплаха за човешкия живот, която поставя употребата на плутоний.”

Джинзабуро Такаги започва кариерата си като активист в сферата на ядрената енергетика от позицията на доцент по ядрена химия в Университета Метрополитън в Токио (TMU). Такаги е роден през 1938г., завършва университета в Токио през 1961г. и прекарва четири и половина години, работейки в сферата на ядрената енергетика и още четири години в ядрения институт в Университета в Токио. През 1967г. печели наградата Асахи за насърчаване на научното развитие; през 1969г. получава докторска степен, а между 1972 и 1973г. е гост-учен в Института по атомна физика Макс Планк.

Когато напуска TMU през 1975г., Такаги основава организация с идеална цел Граждански атомен информационен център (Citizen’s Nuclear Information Center – CNIC). Такаги управлява CNIC до края на живота си; докладва за резултатите от анализаторската и информационна дейност на центъра чрез публикациите на CNIC, сред които месечно издание на японски език и Nuke Info Tokyo, което излиза на всеки два месеца на английски език. Такаги е автор на множество книги и статии по въпроса за ядрената енергия, защитата на околната среда и мира, като основен акцент в публикациите му са човешките права и борбата срещу ядрената заплаха.  

След 1988г. Такаги и CNIC се фокусират върху японската ядрена програма. Такаги организира Международна конференция за плутония (1991г.), Азиатско-тихоокеански форум за морския превоз на плутоний от Япония (1992г.) и Международен симпозиум Аомори за японския плутоний (1994г.) CNIC отправя и предложение за налагане на мораториум върху японската Програма за използване на плутоний. Тези дейности допринасят за скорошното ограничаване на тази програма. Такаги помага и на други азиатски неправителствени организации да се сдобият с конкретна научна информация за рисковете на ядрената енергетика и влиянието й върху околната среда.

След доклада на IAEA от 1991г., в който се твърди, че „радиацията, изтекла при инцидента в Чернобил оказва минимално влияние върху местното население”, Такаги изготвя оценка, според която инцидентът е причина за 100 000 до 200 000 случая на рак в страните от бившия СССР. CNIC съвместно с Беларуската академия на науките и множество японски учени е съорганизатор на проведения през 1994г. Беларуско-японски симпозиум „Острите и дългосрочните последици от ядрените катастрофи: Хирошима, Нагасаки и Чернобил”.

През 1991г. Джизанбуро Такаги кани Майкъл Шнайдер в Япония, за да участва в Международна конференция за плутония. Двамата започват да работят заедно върху проблеми, като ядрени отпадъци и пренос на ядрени материали между двете държави. Това сътрудничество получава признание при връчването на съвместна почетна Награда за цялостен житейски принос на Шнайдер и Такаги през 1997г.  

През декември 1995г. прототипът на японския реактор-размножител на бързи неутрони[1] (fast breeder reactors – FBR) претърпява сериозен инцидент, който властите се опитват да прикрият. Такаги и CNIC постоянно са цитирани в пресата, като учени, на които може да се има доверие. Япония и Франция остават двете държави с най-голям интерес към употребата на плутоний, а MOX (смесено ураниево-плутониево гориво за реактори) е единствената употреба на плутония извън реакторите-размножители на бързи неутрони. Затова Такаги и Шнайдер започват да работят по двегодишно международно проучване „Подробна оценка на социалното влияние на употребта на MOX в реакторите с лека вода”.

През 1992г. Такаги получава наградата Йоко Тада за човешки права, а през 1994г. наградата Ихатобе за научната си дейност в полза на хората. Такаги е и популярен автор на книги за деца и през 1997г. получава наградата Санкей за детски книги.

През 1997г. Франция затваря реактора си Суперфенис и по този повод Шнайдер пише доклад от 32 страници, в който описва отдръпването на страната от ядрената енергетика. В Япония става още един инцидент в хранилището за ядрени отпадъци Токай и властите отново неуспешно се опитват да го покрият. С нарастването на разходите за обработка на ядрените отпадъци и наложения от MITI мораториум върху разработването на реактори-размножители на бързи неутрони, подкрепата на японското общество за развитието на ядрената енергетика значително спада.

Със средстава, получени от Наградата за цялостен житейски принос, Такаги основава Училище Такаги, което осигурява обучение за хора, които желаят да се занимават с наука в полза на обществото. Въпреки че му е поставена диагноза рак, Такаги продължава активно своята дейност до смъртта си през 2000г. Според последната воля на Такаги, изразена в завещанието му, е създаден Фонд Такаги за обществени науки, който подпомага японски и азиатски учени, работещи в полза на обществото.

Цитат

„За първи път в живота си вярвам, че ще успеем да освободим Япония и целия свят от кошмара на плутония.“

Джизанбуро Такаги


[1] Реакторите-размножители на бързи неутрони най-често използват като гориво 20% плутониев диоксид и 80% ураниев диоксид; както и останалите реактори-размножители, те произвеждат повече ядрен материал отколкото използват, като в случая като остатъчен продукт от протичащите реакции се получава плутоний, който след това може да се използва в обикновените атомни електроцентрали; при ядрените реактори-размножители на бързи неутрони не е нужно използването на вещество, което да забавя скоростта на неутроните (каквото е водата), поради което за охлаждането им се използват течни метали или калиево-натриева смес. (бел.пр.)

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.