Майкъл Шнайдер – опасностите на ядрената енергетика

Статия: Майкъл Шнайдер (Франция) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Съвместна награда с Джизанбуро Такаги

„…за това, че предупреждава света за огромната заплаха за човешкия живот, която поставя употребата на плутоний.”

Майкъл Шнайдер е роден през 1959г. Започва да се интересува от употребата на ядрена енергия за граждански и военни цели. Разтревожен от липсата на достатъчно информация по темата във Франция, през 1983г. основава WISE-Париж – клон на Световна информационна служба за енергетиката (World Information Service on Energy – WISE). След 1990г. центърът започва да работи самостоятелно.

Целите на WISE-Париж са да събира и разпространява качествена и достоверна информация за различните източници и форми на енергия; да повиши информираността на обществото относно енергийните въпроси и по-специално относно влиянието на употребата на ядрена енергия за граждански и военни цели върху здравето и безопасността на настоящото и бъдещите поколения;  да повиши гражданската активност по отношение на въпросите, свързани с околна среда и икономия на енергия.

През 1988г. Шнайдер работи като съветник на Rainbow Group в Европейския парламент в Комисията за изследване на транспортирането на ядрени материали. Шнайдер е инициатор и един от авторите на първия „Доклад за състоянието на световната ядрена енергетика”, издаден от Уърлд Уоч, Грийнпийс и WISE-Париж през 1992г. Нови издания на доклада са изготвени и публикувани през 2004, 2007 и 2008г. и служат като основен източник на информация по темата.

През 1994-95 Шнайдер е съавтор на немския документален филм за Международната комисия за радиационна защита, наречен „Приятелска препоръка – радиационна смърт”. Шнайдер е автор и на множество доклади и статии по въпросите за околната среда и енергетика, включително и на поредица от доклади за връзката между японския, белгийския, датския и немския плутоний, канадския уран и френската програма за ядрени оръжия. Шнайдер смята добива и обработката на плутоний за „индустрията, която поставя най-голяма заплаха върху бъдещето на човечеството и околната среда”.

През 1991г. по молба на Джизанбуро Такаги Шнайдер заминава за Япония, за да участва в Международна конференция за плутония. Той е поразен от приликите в отношението на двете страни към ядрения въпрос и оттогава двамата започват да работят заедно върху теми, като ядрени отпадъци и транспортиране на плутоний.

Япония и Франция остават двете държави, които имат основен интерес към употребата на плутоний, а MOX (смесено ураниево-плутониево гориво за реактори) е единствената употреба на плутония извън реакторите-размножители на бързи неутрони (FBRs). Затова Такаги и Шнайдер започват да работят по двегодишно международно проучване „Подробна оценка на социалното влияние MOX в реакторите с лека вода”, публикувано през ноември 1997г.

През декември 1997г. Франция затваря FBR реактора Суперфеникс. След поредица от инциденти и скандали в Япония, общественото доверие към ядрената енергетика спада значително.

Шнайдер представя доказателства и провежда брифинги в парламентите на Австралия, Белгия, Франция, Германия, Япония, Южна Корея, Швейцария, Великобритания, както и в Европейския парламент. Между 1998 и 2003г. той е и съветник на френското Министерство на околната среда, както и на белгийския Министър на енергетиката и устойчивото развитие. След 2000г. Шнайдер е консултант по ядрените въпрси към германското Министерство на околната среда.

След 20 години на този пост, през април 2003 Шнайдер напуска позицията на изълнителен директор на WISE-Париж и оттогава работи като независим консултант по въпроси, свързани с енергетиката и ядрената политика. От 2004г. той води лекциите по Екология и енергийни стратегии на Магистърската програма Управление на проекти за околна среда и енергиен инженеринг в Ecole des Mines в Нант, Франция. Шнайдер е изнесъл и множество лекции на четири континента, включително Университет Карлътн, Отава (Канада), Университет Цингуа (Китай), Търговското училище в Руен (Франция), Свободния университет в Берлин (Германия) и Университет Рицумейкан, Койото (Япония).

През 2005г. Шнайдер е избран за съветник по ядрената безопасност във великобританската Комисия за управление на ядрените отпадъци (CoRWM). Между 2001 и 2005г. е член на управителния съвет на основания в Токио Фонд Такаги за граждански науки.

През 2006-2007, Майкъл Шнайдер е част от екип консултанти, които от името на Европейската комисия правят оценка на различни въпроси свързани с извеждането от експлоатация на ядрени мощности и управлението на ядрени отпадъци.  

През 2007г. Шнайдер е избран за член на Международен панел учени в Университета в Принстън, който изледва делящите се материали. Шнайдер се присъединява и към Независима група на научните специалисти, която разследва случаи на тайно производство на материали, които могат да бъдат използвани за направата на ядрени оръжия.

През 2009г. е издадена книгата „Международни перспективи пред енергийните политики и ролята на ядрената енергия”, на която Шнайдер е съ-редактор. Тя е съставена от 30 автори и включва задълбочнени изследвания на енергийните политики на 31 държави. Шнайдер е автор и на Докладите за състоянието на световната ядрена индустрия.

Цитат

„Ядрената енергетика не е нещо неизбежно, тя е въпрос на избор… Производството и употребата на плутоний продължават. Но аз съм убеден, че можем да прекратим изцяло тази автократична практика.“

Майкъл Шнайдер

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.