Excel Center: нов модел за обучение на възрастни

Статия: „Excel Center: нов модел за обучение на възрастни“ на Леора Фридман

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Около 1.2 милиона американци прекъсват висшето си образование всяка година и това им струва много – през цялата си кариера висшистите печелят десет пъти повече от своите състуденти, които така и не довършват образованието си. Ако студентите, прекъснали висшето си образование през 2007г. бяха завършили, икономиката на страната щеше да спечели още $329 милиарда през целия им живот. Много програми се стремят да предотвратят прекъсването на образованието, но почти липсват такива, които целят да върнат вече прекъсналите обратно в университета. Excel Center е наскоро стъздадена в Индианаполис програма, предлагаща висше образование за възрастни. Основателите на центъра срещат както ентусиазъм, така и голямо търсене – вече имат над 300 записани студенти, а списъкът с чакащи надхвърля 1200 души. Dowser разговаря със Скот Бес, главен оперативен директор на Goodwill Education Initiatives, които ръководят Excel Center, и Робърт Мозес, директор на центъра.

Dowser: Разкажете ни как беше основан Excel Center? Как се роди и разви идеята?
Бес: Във висшите училища в Индианаполис през последните 8-10 години завършват под 10% от първоначално приетите студенти. Само за 2008 имаше 7000-8000 прекъснали висшето си образование. Това оказва силно икономическо влияние върху самата общност. Така се роди същността на идеята.

Мозес: От 24 години насам се занимавам с образование. Започнах като учител, след това ръководех и координирах програми за земеделие и атлетика. Дойдох в Индианаполис, където започнах работа за университета Индианаполис Метрополитън (MET). Преди около три години Скот се свърза с мен и ми представи идеите си как да върнем родителите на настоящите си студенти обратно в университета. През ноември 2009 създадохме група, която да проучи как реално би изглеждало едно училище за възрастни. През май 2010г. бе приет устав на училището, така че нещата се случиха доста бързо. Училището се помещава в страдата на университета и се поддържа с подкрепата на Goodwill Education Initiatives.

Разполагахте ли с модели за висши училища за по-възрастни студенти?
Мозес: Използвахме модели от различни програми за обучение на възрастни, както и програми за онлайн обучение и започнахме да ги надграждаме с вече съществуващите в МЕТ идеи. Концепцията ни позволява на студентите да не присъстват на място, а вместо това да използват онлайн платформата ни за по-голяма част от обучението си. Търсихме из цялата страна нещо, което напълно да отговаря на това, което искахме да направим, но намирахме само откъслечни съвпадения. Заехме много чужди идеи, но най-важното е комбинацията, която сме създали, напасвайки ги една към друга.

Кое прави Excel Center толкова иновативен? Какво го отличава от други училища, които работят с по-възрастни хора?
Бес: Организацията се гради на три основни стълба: Първо, висше образование, представляващо комбинация от онлайн обучение и присъствени занятия. Второ, ресурсен център с подкрепа от експерти и лични ментори. Хората обикновено прекъсват висшето си образование не защото не са достатъчно умни, а защото се е появила някаква пречка в живота им. Нашите наставници работят по преодоляването на тези бариери, така че те да не бъдат пречка и в бъдеще. Трето, целта ни е студентите да получат диплома за висше образование, което е дългосрочна цел. Помагаме на хората да наберат скорост, за да са готови за това, което ще последва.

Коя стратегия според вас (лично и като институция) е най-успешна при работата само с по-възрастни хора?
Мозес: Всичко в училището ни е изградено така, че да пасва на нуждите на възрастните – могат да идват по всяко време между 8:30 сутринта и 9:30 вечерта, имаме и детски център, където можеш да оставиш детето си докато си на лекции. Имаме студенти с малки деца, студенти, които са единственият източник на доход за семейството си, безработни, бивши престъпници. Стараем се да направим така, че да не им се налага да избират между висшето образование и грижата за семейството. Можем да помогнем на някой студент с осигуряването на прехрана за семейството му, за да го задържим тук. Помагаме им и да си поставят собствени цели; можем да ги държим отговорни само за това, което са обещали, че ще направят. 

Бес: През годините в МЕТ сме имали голям брой по-възрастни хора, които са искали да се запишат в университета, но учебните програми просто не пасват на работния им ритъм, а и не искат да са част от всички драми в социалния живот на висшето училище. Тук структурата е напасната спрямо техните нужди. Оринетирани сме към студенти между 18 и 22 години, но реално 2/3 от тях са 18-24-годишни, а останалите може да са на всякаква възраст, дори и на 56 години. Много от студентите са съсипани от икономическата криза, но в университета те са фокусирани и ангажирани, защото знаят какъв е животът извън него. 

Каква според вас е връзката между предотвратяването на отпадането от университета и връщането на студентите обратно в него? Могат ли тези две стратегии да бъдат приложени едновременно?
Мозес: Ние реално се превръщаме в една обезопасителна мрежа, която помага след като човек вече е прекъснал образованието си. Свидетели сме на множество програми за превенция, които обаче не помагат особено, защото не могат да предложат гъвкавостта, от която се нуждаят студентите на този етап от живота си.

Кои са най-големите предизвикателства, с които се сблъсквате и как ги преодолявате?
Бес: Училището стартира много бързо и в известна степен все още се опитваме да накараме системите да заработят! Присъствието винаги е проблем и ако имахме повече време предварително да тестваме системите, щяхме да си спестим доста проблеми в това отношение.

Мозес: Изпитваме емпатия към студентите и се стремим да ги задържим много по-дълго отколкото други университети, но имаме огромен списък с чакащи и наистина бихме искали студентите да поемат отговорност за целите, които са си поставили. Постоянно търсим нови начини за мотивация на студентите, така че да им помогнем да постигнат нещо, което преди е било недостижимо за тях.

Кои са най-големите ви успехи?
Бес: На макро ниво самият факт, че успяхме да отворим врати и да проумеем какво правим си е цяло постижение! Обратната връзка, която получаваме от студентите е невероятна – всеки си има своя история за причините да прекъсне образованието си и за начина, по който сме му помогнали да се върне обратно в класната стая. Оценяват високо това, че им позволяваме да напредват по-бързо, когато имат възможност, или пък по-бавно, когато са заети. Реакцията на общността също е силно позитивна – досега не сме чули нито един човек да изрази недоволство. Отворихме врати преди по-малко от година, а хората вече искат да знаят как да приложат модела ни и на други места!

Какви практически съвети бихте дали на някой, който желае да работи за – или сам да създаде – училище, подобно на Excel Center?
Бес: Уверете се, че разбирате нуждите на общността. В някоя друга общност училище като нашето може да се провали или пък да дублира функциите на вече съществуваща институция. Уверете се, че съществува подходяща ниша и има търсене. Подгответе се добре предварително. Ние имахме зад гърба си шест години опит в управленеито на университет. Човек не може да се справи с подобно начинание ако няма никакъв опит или пък е свикнал само с традиционните висши училища.

Мозес: Тайната се крие в добрите и гъвкави служители. Особено през първата година е изключително важно хората с ръководни функции да умеят да се адаптират. Нашите служители сами изготвят учебните планове и сами намират начини да накарат нещата да заработят, а за това е нужна и известна доза чувство за хумор. Строгото отношение и спазването на правила не би било така забавно, но ние сме адаптивни и затова успяхме да приемем идеята и да я превърнем в реалност.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.