Jumpstart- за взаимоотношенията, децата и грамотността

Статия: „Интервю: Джеймс Кливлънд от Jumpstart- за взаимоотношенията, децата от предучилищна възраст и грамотността“ на Джули Фърбиш и Ребека Робинсън

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Пет годишните деца от бедни семейства притежават само ¼ от речниковия запас на по-богатите си връстници, а половината от тях влизат в първи клас с твърде ниски умения за учене. Това е сериозен недостатък, който ще ги преследва през целия им живот, ако нещо не се промени. Ето защо Jumpstart, бостънска преподавателска организация, насърчава поддържането на взаимоотношения между деца в предучилищна възраст и наставници доброволци. Организацията е основана през 1993г. от 15 студенти, работещи с 15 деца от предучилище. Днес Jumpstart се е превърнала в национална платформа, в която доброволно участват 3500 студенти и пенсионери, които помагат на над 13 000 деца в 20 щата.

В интервю за Доузър, президентът на Jumpstart, Джеймс Кливлънд, разказва за това как организацията му създава „множество положителни ефекти”, като влияе не само на живота на децата, но и на цялата общност.

Dowser: Jumpstart е бързо растяща организация. От 2002-ра насам всяка година утроявате броя на учениците, на които помагате. Но има толкова много деца, които се нуждаят от вашата помощ – възможно ли е достигнете до всички?
Кливлънд: Не мисля, че е възможно да достигнем до всяко дете в Америка, което се нуждае от услуги, подобни на нашите, макар че е важно човек да си поставя високи цели. Като предучилищна занималня насочена към деца от бедни семейства, в обсега на дейността ни попадат около един милион деца. Но примерно в Роксбъри, Бостън благодарение на програмата ни много деца имат доста по-добри умения отколкото преди две години и това привлича вниманието на обществени училища, бизнесмени, фондации. С времето ни се дава възможност да оказваме влияние и по други начини, като например да участваме в обсъждането на местната политика по отношение на образованието. 400 деца могат да повлияят на 4000.

По какъв начин Jumpstart оказва подкрепа и допълва настоящата образователна система?
1/3 от децата, които ходят на детска градина, няма да са готови за училище, когато излязат от нея. Понякога учителите не успяват да дадат на децата вниманието, от което те се нуждаят, и с времето изоставането им става все по-голямо.

Детето най-лесно придобива езикови умения още преди детската градина и това се случва чрез разговори с възрастни хора. Стремежът ни е да се възползваме от този уникален период в развитието на детето и да му осигурим контакт с грижовни, специално обучени възрастни хора, които да му обърнат нужното внимание и да повишат шанса му за успех в бъдеще.

Можете ли да ни дадете пример как уменията на доброволците и познанията им за детската психология оказват влияние и помагат по време на контактите им с децата?
Когато децата са на три години, в мозъка им има три пъти повече активни невронни връзки отколкото в мозъка на един възрастен човек. Т.е. те са много адаптивни, мозъкът им постоянно изгражда, разрушава и трансофрмира съществуващите връзки. И тази умствена дейност е тясно свързана с опита на детето.

Доброволците ни са запознати с етапите на развитието на децата. Това им помага да разберат защо използваме даден учебен план или занимателни дейности на различните етапи.

В какво се изразява различното отношение на вашите доброволци към децата в сравнение с отношението на учителите, които не са минали обучението, което предлагате?
Нашите членове разбират, че много от децата все още са в онзи етап на развитието си, в който смятат себе си за най-важното нещо на света. Когато едно дете влезе в конфликт с друго, нашите доброволци отстраняват обекта на спора и след това разговарят и с двете деца, за да разберат защо те изпитват определени чувства. Така окуражаваме децата сами да намерят решение на проблема и да стигнат до съгласие.

Постигнали ли сте положителни резултати, които не сте очаквали?
Преди шест години решихме да включим сред членовете си шестима пенсионери. Те имат познания, с които студентите не разполагат: сами са отгледали децата си, а вече гледат и внуци. Студентите се нуждаят от няколко седмици, за да изградят връзка с децата – те нямат опит, не винаги приличат на децата, липсва доверие. Но ми се е случвало да вляза в някой клас на втория ден от стартирането му и да открия, че децата вече са развили емоционална привързаност към тези по-възрастни хора. В началото това много ме изненадваше. 

Разкажете ни за някой особено важен за вас успех.
Имахме едно малко момче на име Антъни, който не говореше и побягваше всеки път щом станеше въпрос за книги. Чрез Jumpstart една студентка на име Ашли стана негов партньор. Антъни започна да говори и да чете. Две години по-късно той осъзна, че благодарение на Ашли е започнал да харесва книгите и се справя по-добре от повечето си съученици. Момчето искаше да благодари на Ашли, затова й се обади и каза „Ще напиша книга за теб и мен и това ще е моят начин да ти благодаря”.

Помогнали сте за основаването на четири центъра SCORE! и сте съосновател на Inside Track, организация, която оказва подкрепа на студенти, които желаят да станат членове на Jumpstart. Какво ви накара да се присъедините към Jumpstart?
Когато дойдох в Бостън за първи път, за да науча повече за Jumpstart присъствах на един урок в Саут Енд. Имаха различни занимания и бяха седнали наредени в кръг. Едно малко момче дойде до мен и ме попита „Вие от Jumpstart ли сте?” Отговорих положително и то ме прегърна, хвана ме за ръката и ме заведе да седна в кръга. Тогава осъзнах колко много се нуждаят от внимание тези деца и колко сигурни се чувстват, благодарение на Jumpstart.

Подобни творби


This entry was posted in За Децата, За Обществото and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.