Реч на Ида Куклина при връчване на Награда за цялостен житейски принос (1)

Реч на Ида Куклина при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1996г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Г-жо говорител, ваши превъзходителства, дами и господа,

Да застана тук пред вас в Шведския Риксдоген[1], като един от носителите на Наградата за цялостен житейски принос, е огромна чест за мен, за Комитета на войнишките майки на Русия и за всички организации, подобни на нашата.

Не случайно движението на войнишките майки се роди още по времето на Съветския съюз. То възникна в една милитаризирана земя, обхваната изцяло от тоталитарна идеология. Можем да кажем, че военните служби в бившия СССР бяха една огромна държавна тайна. Т.нар. „женски съвети”, които бяха напълно подчинени на военните и политическите органи, бяха единственият начин жените да получат някакъв достъп до тази сфера.

Комитетът на войнишките майки на Русия (CSMR) бе създаден през 1989 в еуфорията на „перестройката”. Това бе първата женска неправителствена организация в бившия СССР и тя бе насочена към една изцяло мъжка област – военната. По това време за първи път ни се отдаваше възможност да надникнем отвъд „желязната завеса”, обхванала съветските държавни органи. И майките, които успяха да надникнат през процепите на тази „желязна завеса”, бяха ужасени от истините, които видяха. Техният усет им подсказваще, че незабавно трябва да се предприемат някакви дейстивя. Затова успоредно със създаването на CSMR, в много страни от бившия Съветски съюз възникнаха подобни на нашата организации.  

И до днес в Русия все още няма други женски организации, работещи с обикновените хора и то в такъв голям мащаб, както го правим ние. Това е доказателство, че „всемогъществото”, последствията от студената война и новите проблеми във военната сфера в постоталитарното развитие на Русия, все още са единствената причина за подобно единство сред жените.

В началото Комитетът имаше само една цел – да гарантира правото на мъжете да продължават образованието си без да го прекъсват, за да изкарат задължителната си военна служба. По това време всеки студент трябваше да мине двугодишно военно обучение след като завърши първата си година в университета. Майките на войниците-студенти успяха да постигнат тази цел и около 180 000 студенти се върнаха отново в университетските аули.

Но тази победа не сложи край на движението ни. Жените бяха свидетели на нечовешките условия във всяко военно поделение, което посещаваха. Войниците от т.нар. „легендарна и непобедима” съветска армия трябваше да се борят за физическото и психическото си оцеляване. Майките бяха ужасени от униженията, на които бяха подлагани 18-годишни момчета, облечени във военни униформи; от нехигиеничните, нездравословни условия в казармите, от неуважението към човешкото достойнство, оправдавано със съществуващите закони; от действията на военните власти. За тях бе истински шок да научат, че в мирно време около 5000 войници годишно умират от глад, болести, побой, самоубийства, убийства и травми.

Още от създаването на Комитета на войнишките майки при нас непрекъснато се стичат хора, търсещи помощ. Обичта на майките и техният стремеж да защитят децата си много скоро се превърнаха в реални действия с една основна цел – да предотвратят нарушаването на човешките права на войниците, каращи задължителна военна служба, на наборниците и на техните родители. Това означава, че Комитетът трябваше да защити правата на пет милиона войници и моряци, на 10 милиона родители, на безброй млади хора, чиито права бяха сериозно нарушавани, докато караха задължителната си военна служба. Трябваше да защитим правата и на всички бъдещи войници. 

Комитетът бе напълно наясно, че за една женска неправителствена организация няма да е никак лесно да прокара идеята за спазването на човешките права сред руските военни служби. За да решим как да постигнем целите си, през 1990г. организирахме първият форум на войнишките майки „От каква армия се нуждаем? Майки срещу насилието”. Комитетът изисква цялостна военна реформа, създаването на професионална армия, подлежаща на граждански контрол, демилитаризиране на военните съдилища и разработване на закон за армията, който да защитава правата на войниците. Войнишките майки осъзнават, че за да защитят децата си, те трябва да променят изоснови държавата и обществото. Техният призив за спазване на човешките права във всички военни структури, всъщност е призив към демокрация.

По онова време темата за човеките права бе напълно непозната в страната ни. Организациите на войнишките майки и много други руски НПО в сферата на човешките права започват работа в условия на пълна изолация от други международни женски организации, НПО и кампании, борещи се за човешките права. Комитетът сам създава свои механизми за предотвратяване на посегателствата срещу човешките права в армията, която особено в Русия винаги е била особено чувствителна към външна намеса.

Комитетът успява да намери ефективен начин да обработва около 10 000 жалби на година, като установява работни връзки с военни и държавни структури на различни нива. Майките изграждат училище за човешки права, в което се обучават бъдещите войници и техните родители. Още от 1989г. редовни образователни срещи се провеждат вски понеделник от 18:00. Когато липсват подходящи конферентни зали, се е случвало срещите да се провеждат и на улицата. Войнишките майки участват активно в много граждански протести срещу недемократични промени във военните закони. Те водят кампания за реформа на армията и създаване на алтернативна гражданска служба, както и срещу насилието и беззаконието във военните поделения и срещу принудителния труд в строителните батальони. Ненасилието е основният принцип, залегнал в дейността на Комитета.

След избухването на войната в Чечения войнишките майки са принудени да работят в екстремни условия.

Дейността на Комитета по време на войната в Чечения е логично и естествено следствие от действията му за защита на човешките права отпреди това. От края на 80-те години членовете на Комитета са натрупали достатъчно знания и опит, за да изградят една мирна и анти-военна стратегия.

Същността на тази стратегия се състои в оказване на натиск над руските държавни власти за прекратяване на войната, изтегляне на руските войски от Чечения и стартиране на мирни преговори без поставяне на предварителни условия за това. Водихме и безкомпромисна кампания срещу нарушаването на човешките права на участниците в конфликта, независимо към каква етническа, национална, религиозна или социална група принадлежат те.

Комитетът на войнишките майки използва всички възможни начини и средства за постигане на целите си. Гордеем се с това, че Комитетът бе първата неправителствена организация в страната, която изпрати свое становище до всички високопоставени лица в Русия, обявявайки се срещу войната. Това се случи още на 27.11.1994г. след първата битка при Грозни, т.е. още преди масовото нахлуване на руски войски в Чечения. Комитетът установи тесни контакти с чеченската страна и още от самото начало на конфликта помага на чеченските жени да се справят с проблемите, с които се сблъскваме и ние. Комитетът участваше в процеса на размяна на военнопленници, както и в доставките на хуманитарни помощи за мирните жители на Чечения и за ранените войници. Съвместно с други НПО Комитетът организира антивоенни протести, събра десетки хиляди подписи срещу войната, изпрати изявления и доклади до международни организации с искане да предприемат необходимите стъпки за прекратяване на въоръжените действия в Чечения.

Стотици войнишки майки получават съдействие от Комитета и благодарение на него успяват да върнат удома синовете си, пленени от чеченците. Много от тези майки отиват в Чечения с наша помощ и измъкват синовете си от държавните военни поделения. Комитетът изготвя и специална проекто-декларация, която цели да предотврати съдебното преследване на онези мъже, които отказват да участват в мръсната и незаконна война срещу Чечения. През пролетта на 1995г. се проведе Маршът на майчиното състрадание, подкрепен от жените на Русия и Чечения. Той бе израз на отчаяните ни опити да сложим край на тази война. За първи път в Русия бе проведена подобна новаторска антивоенна кампания и това се случи благодарение на войнишките майки и тяхната вродена неприязън към насилието.


[1] Шведския парламент (бел.пр.)

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.