Реч на Ида Куклина при връчване на Награда за цялостен житейски принос (2)

Реч на Ида Куклина при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1996г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

През февруари 1995г. представители на Комитета се срещнаха с премиера В. Черномирдин и отново се опитаха да убедят правителството, че последствията от военните действия в Чечения ще бъдат катастрофални и че необявената и незаконна война трябва да бъде прекратена незабавно. В специално писмо, адресирано до висшите руски държавни органи, Комитетът посочи основните проблеми, засягащи нарушения на човешките права на военните, и предложи практически и законови мерки за решаването им. Тези проблеми засягаха и продължават да засягат военнопленниците, безследноизчезналите и военните, нежелаещи да участват в тази война.

По време на чеченската война в Русия бяха основани много организации, подобни на нашата. Комитетът на войнишките майки си сътрудничи тясно с тези организации, борещи се за мира и спазването на човешките права. Днес съществуват около 50 независими НПО, обединяващи войнишки майки, а Комитетът служи за нещо като техен координатор.

Войнишките майки винаги са били убедени, че основната отговорност за престъплението, наречено „чеченска война” принадлежи на руските държавни власти. Ние вярваме, че това е престъпление не само срещу мирните жители на Чечения, но и срещу интересите на всички руски граждани, и по-точно срещу бъдещето на Русия и Чечения. По време на международния конгрес на войнишките майки „За живота и свободата”, делегатите поискаха срещу хората, носещи лична отговорност за решенията, довели до началото на въръжения конфликт в Чечения, да бъдат отправени съдебни обвинения.

През август 1996г. чеченският конфликт се превърна в истински срам за руските власти. Войнишките майки отново доказаха, че могат да мислят по-разумно и да предвиждат бъдещето по-добре от т.нар. политически елит, който не успя или по-скоро не искаше да разбере, че чеченският проблем не може да бъде решен, чрез военни действия. Ние сме убедени, че документ, подобен на споразумението Часавюрт, подписано от двамата генерали Лебед и Машкадов (което доведе до прекратяване на огъня и стартиране на мирни преговори), е можел да бъде подписан и много по-рано и вероятно би довел до много по-благоприятни за руската страна условия. Липсата на политическа воля бе основното и единствено препятствие пред мирните преговори, които биха спасили живота на многобройните жертви на чеченския конфликт. Ето защо ние не можем да простим на виновниците за войната. 

Днес проблемите, влизащи в обсега на дейността на Комитета, непрекъснато нарастват. Огромните очаквания на войнишките майки, че Руската държава, разполагайки с една доста демократична конституция, ще спре да нарушава човешките права на военните, не се сбъднаха.

Скорошните развития в социалната и политическата сфера, войната с Чечения и нейните последствия ни докараха и много нови проблеми, които все още са доста далеч от намирането на решение.

Жалбите за нарушаване на човешките права не намаляват. Изключително важно е, особено на регионално ниво, да продължим програмите си за образование и обучение по темата за човешките права. Съществуват опасни тенденции в сферата на военното законодателство и те изискват от членовете на Комитета да бъдат постоянно нащрек. Самото разширяване и умножаване на военните структури се превръща в проблем. Дори и „Красная звезда”, официалното издание на Министерството на отбраната говори открито за опасностите, свързани с легитимирането на т.нар. „паралелни армии”, които изникват като гъби през последните години. Те продължават да убиват синовете на Русия, чрез глад, болести и унижения. Държавата принуждава синовете ни да карат военна служба, а в същото време не успява да поеме отговорност за тяхното здраве и живот, докато те изпълняват задълженията си. Ето това е трагично абсурдната ситуация в Русия. Почти няма надежда за осъществяването на военната реформа, описана в Декрета на Елцин. Което означава, че проблемът с демилитаризирането на страната продължава да е все така належащ.

Много от проблемите, които Комитетът се опитва да разреши, са свързани с последствията от войната в Чечения. 

Все още съществува опасност от възобновяване на въоръжения конфликт с Чечения. Кампанията ни за продължаване на мирните преговори между двете страни си остава една от най-важните задачи на Комитета.

Руското общество все още не е запознато с реалните и официално признати мащаби на човешките загуби по време на войната. По мнение на Комитета официално обявените данни са непълни и неточни. Можем да кажем, че Комитетът на войнишките майки и някои други НПО в страната разполагат с по-точна информация за броя на убитите, ранените, безследно изчезналите и инвалидите от двете страни на невидимия фронт, отколкото Руските власти.

Проблемът с безследно изчезналите също е от изключителна важност за Комитета. От една страна има огромен брой изчезнали в Чечения военни, от друга – 1500 мирни чеченски граждани са били заловени от различни военни и цивилни власти, след което просто изчезват. Издирването на тези хора и размяната на военнопленници върви много бавно и трудно, защото никой не знае къде са изчезналите. Никой не знае дори дали все още са живи. Всички военни и държавни органи, създадени, за да се справят с проблема, се провалят в изпълнението на задълженията си. А може би всеки ден, в който не правим нищо, струва живота на още един от тези безследно изчезнали.

Всички военни, участвали в Чеченската война, се нуждаят от възстановяване. Връщайки се удома, те внасят в обществото т.нар. Чеченски синдром, който е много по-опасен от Виетнамския или Афганистанския. Във Виетнам и Афганистан военните се биеха на чужда територия. В Чечения войниците бяха принудени да убиват хора, които според официалната позиция на държавните власти са били и продължават да бъдат руски граждани. Те говорят същия език и споделят нашето общо съветско минало. Нормалният човешки разум просто не е в състояние да проумее и възприеме подобно нещо. Завръщането на участниците от чеченски конфликт във военните им подразделения в Русия доведе до нова вълна от насилие в армията. И въпреки това няма надежда в скоро време руската държава да създаде система за възстановяване на огромния брой войници, носещи психически травми от войната.

Движението на войнишките майки е напълно наясно с предизвикателствата, които ни предстоят. Съществуват проблеми, свързани с институционалното развитие, комуникацията между организациите на войнишките майки, държавната политика по отношение на човешките права и неправителствените организации и т.н. Трябва да сме наясно и с факта, че общото социално, политическо и финансово положение в страната не е особено благоприятно за демократичните действия на НПО. Не случайно нашият превод на названието на наградата „right livelihood“ не е „правилни начини за поддържане на живота”, а по-скоро „правилен начин за оцеляване”.

Войнишките майки ще продължат своите действия в името на мира, човешките права и демократичното гражданско общество. Ние се гордеем, че днес нашата дейност получава международно признание. Гордеем се, че днес вече имаме множество приятели сред НПО, борещи се за мира, човешките права и правата на жените в Швейцария, Германия, Швеция, Норвегия, Франция и много други европейски страни. Международната подкрепа за Комитета помага на войнишките майки да преминат през един от най-трудните периоди в съвременната история на Русия – Чеченската война. Изпитваме дълбока благодарност към всички наши приятели за помощта, която продължават да оказват на членовете на комитета, които ежедневно работят в доста екстремни и специфични за руската държава условия.

Бихме искали да уверим всички наши приятели, че Наградата за цялостен житейски принос ще бъде използвана за укрепване на движението на войнишките майки в Русия и по-специално за развитие на регионалните му подразделения.

Благодаря ви.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.