Град на светлини

Статия: „Интервю: Алисън Манос от Град на светлини за разнообразната общност от колоездачи“ на Леора Фридман

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Велосипедите може и да са модерни, но си остават и просто начин за придвижване. Как може хора, които карат колела с различна цел, да се обединят за доброто на своята общност. Град на светлини стартира в Лос Анджелис през 2009г., с цел да направи имигрантите и работниците, които ежедневно се придвижват из града на колело, по-видими за обществото и да повдигне въпроса за нуждите и правата им. Град на светлини  започва с раздаване на светлоотразители за велосипеди в един работнически център* и постепенно се превръща в ръководен от доброволци колектив, който се грижи за общността и защитава правата й. Доузър разговаря с А

лисън Манос, координатор на градската програма към Коалицията за развитие на велотранспорта в Лос Анджелис. Алисън споделя какъв тип хора карат колела в Лос Анджелис и как Град на светлини разширява значението на понятието „общност от велосипедисти”.

Dowser: Какви бяха причините да основете Град на светлини? Какви нужди задоволява организацията?
Манос: През 2008г., когато бях стажант в Коалицията на велосипедистите в Лос Анджелис, работех върху това при разработването на транспортни планове за града, велосипедите да бъдат поставяни на равни начала с останалите видове транспорт. Родена съм в Лос Анджелис, в покрайнините на долината Сан Фернандо и си спомням всички онези имигранти, който се придвижваха с велосипеди, за да стигнат до работните си места в индустриалните паркове в североизточната част на долината. Обикновено караха по тротоарите, нямаха никакви обозначителни светлини и не носеха каски. Когато навлязох по-навътре в културата на велосипедистите и видях какъв тип хора привлича тя, говорих с нашия съосновател, за да потърсим начин да достигнем до тези хора, които реално по никакъв начин не бяха включени в света на колоездачите.

Защо решихте да комбинирате велосипедите и социалната справедливост? Как работи тази комбинация?
И двамата основатели се интересуват от социална справедливост и осъзнаха, че в общността ни наистина има един огромен пропуск. Разговаряхме с Planet Bike и с други магазини за колела относно възможността да ни дарят фарове и стопове, които да раздадем на имигрантите, които карат колела. Изпратихме свои служители на фермерските пазари, работническите центрове и важните транспортни артерии и кръстовища и се опитахме да опишем какво означава да си велосипедист. Много от хората в работническите центрове бяха отзивчиви, имаха много въпроси относно правата си и инфраструктурата за придвижване на колоездачи. Осъзнахме, че трябва да организираме семинари, които да образоват хората и да ги запознаят с правата им. Искахме да подходим организационно към въпроса и знаехме, че раздаването на фарове за велосипеди няма да е достатъчно.

По какъв начин работи Град на светлини?
Започнахме да съставяме база данни от хора, които се интересуват от социална справедливост и желаят да водят семинари, да съставят наръчници или да помогнат с ресурси. Движението за защита на велотранспорта в Лос Анджелис не включва представители на всички типове колоездачи, затова трябва да потърсим и доброволци, които са част от имигрантската общност.

Кои са основните програми на Град на светлини?
Организацията води семинари по безопасно придвижване с велосипед, раздава наръчници, светлини за велосипеди, карти, светлоотразителни жилетки и компекти за ремонт на колела. Уроците ни по поддръжка на велосипеди и правила на движение са достъпни безплатно на страницата на CARACEN [Централен американски ресурсен център в Лос Анджелис].

Защо според вас общностите на градските велосипедисти обикновено се свързват с по-богатата средна класа?
Мисля, че много градове имат същия проблем, но той е особено сериозен в Лос Анджелис заради разнообразното население. Проблемът е в това, че хората, основали общностите за защита на велотранспорта обикновено се интересуват от велосъстезания или каране на колело за отмора и забавление. И привличат към тези общности хора, които познават и които са като тях. Те не знаят нищо за останалите колоездачи. Дори и да искат да привлекат велосипедистите от работническата класа или от имигрантите, те просто не знаят как да подходят към тях, нямат представа откъде да започнат. Страхът от непознатото е най-голямото препятствие.

Желаете ли да обедините тези две общности или по-скоро да се погрижите и двете да имат равни права и знания?
Тези две групи имат доста различни нужди. Много хора, които се придвижват по велоалеите се интересуват само от възможностите за движение извън града. Работниците, които ходят с колело до работа не смятат себе си за колоездачи. Но когато става въпрос за инициативи, които обхващат целия град, всички тези хора могат да се обединят и заедно да защитят желанието си да има по-добри и повече велоалеи. Много е важно велосипедистите, които карат колело за развлечение, да знаят, че има и други, които всеки ден ходят с колело до работа. Хората често не ги разбират, казват „защо карат колело по тротоарите, създават лошо впечатление за цялата ни общност”. А вместо да ги обвиняват, трябва да погледнат по-дълбоко и да видят истинската причина те да се движат по тротоарите. А тя никак не е случайна и се дължи на това, че тези хора идват от бедните индустриални зони, където е опасно да се движиш по улицата.

Защо Град на светлини е толкова важен за Лос Анджелис точно сега?
Доскоро политиците не обръщаха кой знае какво внимание на транспорта. Имаше много работнически и имигрантски групи и разни други каузи, свързани със социалната справедливост, но те акцентираха основно върху заплащането на труда и върху подслона. А днес все повече хора започват да гледат на достъпа до транспорт като форма на справедливост и право на придвижване; а има и много проекти за реновиране на кварталите, които включват изграждане на велоалеи. Не става въпрос просто за изграждане на някакви суперскъпи велоалеи, а за изграждане на цялостна мрежа, която да ти позволи да се придвижваш до всяка една точка на града. Става въпрос и за това да информираш хората, че ако са над 18 могат да бъдат спредни от полицията ако не носят каска, но това не може да бъде повод полицаят да поиска проверка на имигрантския им статус. 

Как измервате успеха си?
Опитваме се да го измерваме количествено според броя на проведените обучения и броя на раздадените светлини или светлоотразителни жилетки, но успехът ни се състои и в устойчивостта на проектите. Населението на града е толкова разнообразно – хората не знаят кога ще получат работа и някои от най-активните ни членове живеят в приюти за бездомни. Надяваме се в дългосрочен план нещата да се променят, хората да обсъждат собствените си идеи и сами да ръководят изпълнението им.

Кои са най-големите предизвикателства, с които сте се сблъсквали?
Има голямо текучество на населението – трудно е да осъществяваш общностни проекти с общност, чиито членове постоянно се сменят, едни идват, други си отиват. Освен това много хора имат точно определена визия относно развитието на велотранспорта – мислят си, че с това трябва да се занимава някое зелено движение, или да бъде включено в градското планиране, или да е част от местната политика, или да се насърчава от работодателите. И не на последно място, никак не е лесно да лобираш за изграждането на велоалеи в по-бедните квартали, защото те обикновено са по-стари и с тесни улици. Хората, които отговарят за планирането се страхуват да отнемат от пространството, предназначено за автомобили, за да не се намали количеството коли, което могат да поемат улиците и после те да се окажат виновни.

Как си представяте Град на светлини след пет години?
Бихме искали да разширим фокуса си и да не сме ориентирани само към латиноамерикански емигранти, каращи велосипеди на път към работа. Желаем да обхванем и други групи – азиатци и афроамериканци. Искаме да им окажем съдействие и да повишим информираността на обществото относно разнообразието на колоездачите и техните нужди.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.