Реч на Андраш Биро при връчване на Награда за цялостен житейски принос (1)

Реч на Андраш Биро при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 8.12.1995

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Г-жо говорител, ваши превъзходителства, дами и господа,  

Бях истински удивен, когато новината, че съм избран за носител на тази награда, достигна до Будапеща. Това усещане, примесено с чувството, че не съм достатъчно достоен да бъда неин носител, нарастна още повече, когато прочетох имената и постиженията на своите колеги от Босна, Тайланд и Индонезия, които се сблъскват с огромни трудности и ежедневно рискуват собствения си живот. Замислих се доколко заслужаваме тази награда, работейки, разбира се, в трудните условия на прехода, но все пак в една държава, в която царят мир, демокрация и върховенство на закона. Каквито и да са мотивите на журито да избере Фондацията ни за носител на тази награда, моля, приемете искрената ни благодарност за това изключително важно признание и бъдете сигурни, че наградата ще бъде използвана за постигане на целите ни.

Когато преди пет години Autonómia Alapitvány, Унгарската фондация за самостоятелност, започна дейността си, идеята ни беше, че най-ценните достижения на безкръвната революция – плурализмът, демокрацията и върховенстовто на закона – ще останат крехки и уязвими, докато едно стабилно и активно гражданско общество не се превърне в гарант за тях. Последните 40 години бяха истинска пародия на демокрацията и гражданското общество, а предходните 30 също не бяха кой знае колко по-добри в това отношение. И така, гражданите, гръбнакът и движещата сила на демокрацията, в продължение на три-четири поколения са били лишени от възможността свободно да упражняват правата си. Затова ние наново трябваше да им предоставим възможност да възвърнат своето чувство за достойнство и сила.

Тъй като не бе по силите на нашата малка организация да се заеме с цялото гражданско общество, решихме да конкретизираме целите си и да се насочим към три сфери, в които изглежда имаше най-неотложна нужда от действия: околната среда; наследството, оставено от предишния режим; бедността и етническите малцинства, тясно свързани с ромската/ циганската общност и самият Трети сектор, в който липсваха демократични принципи и практики на управление.

След като формулирахме целите си – с помощта на съвет, съставен от хора с доказани демократични възгледи и професионални качества – определихме и основните си ръководни принципи:

На първо място, партньорите ни (получателите на грантове) са само местни организации, работещи в една от изброените три сфери. Техните планове за действие трябва да бъдат подкрепяни само ако може да бъде изградено реално партньорство, т.е. техният принос (доброволен труд, организация и т.н.) и нашите грантове трябва да формират едно цяло. Това бе радикална промяна спрямо предходните 40 години наставничество, които поквариха гражданите и ги осъдиха на вечна зависимост.

На второ място, грантовете ни трябва да са скромни. При проекти за генериране на приходи, те трябва да са основно под формата на безлихвени заеми, а в по-редки случаи – дарения. За да подчертае наличието на партньорство, фондацията подписва по взаимно споразумение договори с местни организации, чиито ръководители от своя страна правят същото с участващите членове. Всичко това е необходимо, за да се изяснят правата и отговорностите на спорезумелите се страни, да се направи нужното планиране и да има отчетност пред обществото. Целта е партньорите ни да получат практически умения и да се научат да бъдат самостоятелни и да проявяват гражданска отговорност.

На трето място, още от самото начало отношенията между „донори” и „бенефициенти” трябва да се основават на диалог и взаимно уважение. Не на налагането на условия, които общността не приема, а на дълготраен контакт и диалог с цел разкриване на вътрешните съмнения и провокиране на независимо вземане на решения. За целта се обучава екип от млади наблюдатели, които помагат за обмена на мнения, спазвайки следното условие: задавайте въпроси, никога не давайте отговори! Отговорите трябва да бъдат резултат от лични размишления и да водят до откриване на силните и слабите страни и себепознание, което е първата стъпка в посока една положителна промяна. Накратко Autonómia не е фондация, която просто преразпределя средства, а агенция за развитие.

С времето настъпи известна промяна в разпределението на усилията и финансирането към всяка една от трите цели. Природозащитническата дейност се разрастна толкова бързо, че бе създадена отделна организация, посветена на това. Кризата на прехода изправи ромите/ циганите пред истинска катастрофа, която изискваше пълното ни внимание и на практика всичките ни финансови и човешки ресурси.

Единствената наистина европейска етническа група, ромите/ циганите, са възприемани в най-добрия случай с любопитство, а в най-лошия – като миграционен проблем. В нашата част на света, обаче, тази общност се разглежда като глобален социален феномен. Техният брой (5% в Унгария и 10% в Румъни) и пълната им изолираност от обществото са причина за един от най-сериозните проблеми на прехода, проблем, който води до все по-голямо задълбочаване на пропастта между мнозинство и малцинство.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.