Реч на Андраш Биро при връчване на Награда за цялостен житейски принос (2)

Реч на Андраш Биро при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 8.12.1995

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Ромите се заселват в Унгария преди два века, по времето на Йосеф II, съпруг на императрица Мария Тереза, която дори научила техния език. След индустриализацията през 50-те години, ромската/ циганската общност значително се променя. С изкючение на музикантите, ромите живеели предимно в покрайнините на селата и с традиционните си занаяти допринасяли за местното разделение на труда. Макар и да били изключени от обществото, мнозинството се отнасяло към тях по-скоро снизходително и покровителствено, отколкото с омраза. Докато не дошъл Холокостът и жестоките убийства на хиляди унгарски роми.

Брутално наложената от предишния режим социална мобилност не пожалила и тази общност. Вместо да се налага внасяне на работници от чужбина, ромите/ циганите били използвани, за да задоволят нарастващата нужда от нискоквалифицирана работна сила. В края на 70-те пълната заетост на мъжете се била превърнала в закон. Но и при най-малката следа от задаваща се криза, още преди смяната на режима, първите, които губели работните си места, били ромите. И така само за две поколения традиционният поминък и социалните традиции на ромите били заличени и заменени от вяра в урбанизацията и пролетариата. В същото време правителствената политика относно раждаемостта и вродената им обич към децата, довела нивата на раждаемост до стойности, близки до тези на страни от Третия свят, макар в страната като цяло прирастът да си оставал отрицателен.

Два други взаимосвързани феномена допринесли за влошаването на ситуацията след 1990. Възстановяването на свободата на словото дало на расистите отдушник на натрупаната в тях омраза, а борбата за малкото работни места, неизискващи специални умения, често стигала до физическа разправа и организирани акции срещу ромите/ циганите. Най-тъжната гледка, на която можете да станете свидетели днес, е тази на някое селско кафене, пълно с бездействащи роми, които отдавна са се простили с надеждата, че някога ще си намерят работа. 

Веднага щом съществуването и целите на Autonómia станаха известни на местните ромски/ цигански организации – 240 местни, регионални и национални групи – започнахме да получаваме все повече молби за отпускане на финансиране. Повечето от тях идваха от селата и бяха написани от ръце, несвиканли да държат химикал. Незабавно отговаряхме на тези молби и само ограниченото ни финансиране налагаше рамки на броя проекти, които можехме да подкрепим. Благодарение на щедрата помощ на чуждестранните ни приятели, международни частни американски фондации, през последните пет години сме финансирали над 200 местни проекта. Проектите бяха свързани предимно с генериране на приходи и достигнаха до около 20 000 жени, деца и мъже в провинцията. Днес имаме екип от 12-15 младежи, 1/3 от които роми, които наблюдават изпълението на проектите и помагат за поддържането на връзка между Autonómia и общностите.

Разработили сме и още няколко проекта.

Преди четири години основахме Награда Толерантност за журналисти, която връчваме на три медии, чиято дейност е допринесла за по-добро обществено разбиране на живота на малцинствата и отношението им към мнозинството. Всяка година специално жури връчва тази награда в Деня на Правата на човека. Тази вечер на подобна, макар и по-скромна церемония в Будапеща, Наградата за толерантност ще бъде връчена на десет отличени журналисти.

От две години насам в Будапеща заработи Бюро за правна защита на ромите/ циганите, което вече е представило няколко случая пред съда.

Осигурихме и интензивно обучение за над 70 ромски дребни предприемачи, като по този начин допринесохме за подобряване на техния живот.

Програмата на Европейската общност за насърчаване на демокрация PHARE повери на нашата фондация координирането на регионалните програми за ромите в България, Румъния, Словакия и Унгария. Целите на тази програма са: а) създаване и развитие на Бюра за правна защита, б) обучение на роми/ цигани за радио журналисти и в) интензивно обучение на общностни водачи.

Когато стартирахме тези проекти, инициативата ни бе посрещната със съмнение дори и от най-близките ни съмишленици в Унгария. Смятаха ни за глупаци, защото отпускахме заеми на роми/ цигани без да им искаме никакви гаранции, че ще ни върнат парите. Началото беше мъчително и отговорността на ромите за връщане на заемите бе толкова ниска, че започнахме да изпитваме съмнение в собствените си методи. Но днес можем да кажем, че връщането на отпуснатите от нас заеми отговаря на всички международни стандарти и е нарастнало с 200-250% през последните три години. Изглежда наивното ни доверие и човешкото уважение към нашите партньори се оказаха добра инвестиция.

Една унгарска поговорка гласи: „Циганите не обичат да се занимават с оран”, т.е. не са много работливи. Натрупаният през изминалите пет години опит ни показва точно обратното. Ромите не само са се научили да орат, но и понякога влагат в това повече любов и грижа от останалите.

Благодаря ви за вниманието и подкрепата.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.