Кармел Будиарджо – за човешките права в Индонезия

Кармел Будиарджо (Великобритания) на Награда за цялостен житейски принос

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

„…за това, че потърси отговорност от Индонезийското правителство и смело защитава спазването на фундаменталните човешки права.“

Кармел Будиарджо е британска гражданка, която завършва икономика в Лондонския университет през 1946г., а през 1951 заминава за Индонезия след брака си с член на тамошното правителство. След идването на Президента Сухарто на власт през 60-те години, съпругът й е вкаран в затвора за „политически престъпления” и прекарва в него 12 години без съдебна присъда и процес. Самата Будиарджо е задържана и остава в затвора три години без да й бъде предявено обвинение. През 1971г. е принудена да напусне страната.

През 1973, Кармел Будиарджо застава начело на група лондонски активисти и основава Кампания за защита на човешките права в Индонезия (TAPOL). Будиарджо ръководи TAPOL вече 25 години. Организацията има малко на брой постоянни служители, но разполага с широка мрежа от доброволци и читатели на издавания от TAPOL информационен бюлетин, който излиза на всеки два месеца.

Името на организацията е съкращение от  две индонезийски думи, които означават „политически затворник”. Първоначално целта на TAPOL е да организира кампании за освобождаването на стотици хиляди политически затворници, повечето от които така и не са получили право на съдебен процес. Голяма част от тези хора са арестувани по време на антикомунистическа акция през 1965г., заради предполагаемите си пристрастия към комунистическия режим. Скоро след основаването си TAPOL разширява дейността си и започва да организира кампании за освобождаване на студентите, арестувани през 1974 и 1978. През август 1975г. TAPOL предупреждава за опасност от кръвополитно и брутално индонезийско нападение над Източен Тимор. Четири месеца по-късно нападението става факт.

Под ръководството на Кармел Будиарджо, TAPOL води кампании срещу икономическата помощ и износа на оръжия за Индонезия, както и срещу нарушаването на човешките права и цензурата в страната. През 80-те години в издавания от TAPOL бюлетин се появяват обширни интервюта с водачи на съпротивата в Западна Папуа, жертви на нападението над Източен Тимор и индонезийски застъпници за човешки права. TAPOL пише и доклади по множество въпроси до различни организации към ООН, отговарящи за човешките права. Освен информационния бюлетин и докладите TAPOL публикува и няколко книги, сред които „Геноцид: индонезийското нападение над Източен Тимор” (1979), „Западна Папуа: заличаването на един народ” (1983) и „Индонезия: мюсюлмани изправени на съд” (1984).

През 1995г. се навършват 50 години от обявяването на независимостта на страната, 30 години от идването на Сухарто на власт и 20 години от нападението над Източен Тимор, затова годината се смята за особено важна за хората, борещи се за спазване на човешките права в Индонезия. Международната федерация за Източен Тимор (IFET), чиято централа се намира в Япония, застава твърдо зад номинацията на Будиарджо за носител на Наградата за цялостен житейски принос.

От началото на новото хилядолетие, Кармел Будиарджо започва да организира кампании срещу нарушаването на човешките права в Ацех и в подкрепа на мирно разрешение на конфликта. Тя изразява подкрепа за правото на самоопределяне на жителите на Западна Папуа и разкрива измамите в приетия през 1969г. в страната Закон за свободния избор.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.