Реч на Сулак Сиваракса при връчване на Награда за цялостен житейски принос (1)

Реч на Сулак Сиваракса при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 8.12.1995г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Скъпи приятели,

За мен е изключителна привилегия да бъда тук, в Шведския парламент, за да получа Наградата за цялостен житейски принос, особено в ден като днешния. Всички ние знаем, че тази награда е известна като Алтернативна Нобелова награда. Това, което може би част от вас не знаят, е, че според някои вярвания днешният ден, осми декември, е денят на просвещението на Буда; денят, в който едно обикновено човешко същество се откъсва от алчността, омразата и заблудите и постига пълното просвещение и съчувствие към останалите. Егоизмът се превръща в себеотрицание, а интелектуалната арогантност в разбиране на истинската същност на човека и света; разбиране, което винаги е придружено с любяща доброта към всяко живо същество.

Самото название на Наградата за цялостен житейски принос, включва в себе си идеите на будизма и основния елемент на Благородния или Средния път, на който ни учи Буда и който ще ни помогне да преодолеем или поне да намалим влиянието на алчността, омразата и заблудите. Този път се състои от следните етапи: Правилна гледна точка, Правилни намерения, Правилни думи, Правилни действия, Правилен живот[1], Правилни усилия, Правилна грижа и Правилна концентрация. Правилният живот, е живот, при който не експлоатираш нито себе си, нито другите и за мен като будист е огромна радост да получа Наградата за цялостен житейски принос, защото тя е доказателство, че се опитвам да водя именно такъв живот. В страната ми често ме обвиняват, че причинявам проблеми и разбунвам духовете, защото се противопоставям на икономическото и технологично „развитие”, за което се твърди, че ще превърне Сиам в петия „Тигър” сред новите индустриализирани държави, копиращи модела на Япония. Четирите Азиатски тигъра[2] включват Тайван, Южна Корея, Хон Конг и Сингапур. При техния модел на развитие липсва етично или духовно измерение и технологичният напредък води до огромна екологична катастрофа, докато икономическото развитие задълбочава пропастта между бедни и богати, хвърляйки цялото население в лакомите лапи на зле прикритата алчност, наричана консуматорство. При този модел човешките и особено икономическите и социалните права и правото на развитие, са оставени на заден план, макар поне на теория да има гражданска и политическа свобода. Този модел на развитие се нарича „прогрес”, а коренът на тази дума идва от латински език и означава „лудост”.  Тъй като аз искам да бъда здравомислещ и да живея в един разумен свят, прекарах целия си живот в търсене на други алтернативи не само в собствената си страна, но и в Азия и по целия свят. Перифразирайки Шумахер[3], бих казал, че усилията ми са „малки”, но се опитвам да ги направя „красиви”.

За съжаление властите в Тайланд не винаги намират критиките ми за „красиви”, особено когато има военни преврати, което се случва доста често при нас. Който и да е на власт, все е недоволен от мен. Понякога изгарят книгите ми, а друг път ми се налага да прекарвам години в изгнание в чужбина, за да не ме хвърлят в затвора. От 1963г. съм persona non grata за тайландските власти, а през 1976г. военната хунта искаше да ме арестува и вероятно да ме убие. За щастие по това време бях в Англия, така че единственото, което постигнаха, бе да доведат бизнеса ми до банкрут. Много от връстниците и състудентите ми бяха убити, осакатени или вкарани в затвора. Онези, които имаха късмет, успяха да избягат в чужбина. Самият аз живях в чужбина две години. Бих искал да благодаря на Шведското правителство и на всички, които проявиха огромна щедрост към тайландските бежанци. Шведският посланник в Банкок, излагайки на риск собствения си живот, успя да помогне на много тайландски интелектуалци да намерят убежище в Швеция. Тогавашният премиер Олаф Палм също беше много приятелски настроен към нас и ни оказа голяма подкрепа.

През 1991г. откритата ми критика към военната хунта отново ме принуди да потърся убежище в чужбина. Неофициално, хунтата се опита да ме убие. А официално бях обвинен в три случая на lèse majesté, което в Сиам е изключително тежко престъпление, което може да бъде наказано с до 15 години затвор за всяко едно провинение. За щастие посланикът на Германия в Банкок ме защити. Когато успях да избягам в чужбина, се насочих първо към Швеция и разбира се шведските ми приятели не ме разочароваха. Заедно тайландските ми познати в Швеция и в други страни създадохме Thai Studies Association, чиято цел е да помогне на жителите на Сиам да изградят социална справедливост и благоденствие. Приятелите ми бяха изключително гостоприемни и ми помогнаха да продължа работата си като преподавател и да изнасям лекции в Европа, Северна Америка и Япония. Част от позициите, които заемах, са Почетен гост-професор в Университета в Хаваи и лектор в Института Наропа. Станах носител и на Naropa Institute Founder’s Award.  Университетът в Уелс, Лампетер, моята алма матер, ми осигури почетна стипендия.

Този път останах в изгнаничество 14 месеца, след което се върнах в родината си, за да се изправя пред съда по обвиненията в lèse majesté. В сравнение със случилото се с приятелите ми от Индонезия, Бурма, Тибет, Шри Ланка, Камбоджа и други държави, моите преживявания не са особено тежки. И въпреки това животът в изгнание може да бъде ужасен. Единствено приятелството, надеждата, прошката и дълбокото дишане ми помогнаха да оцелея. Трябва да призная, че понякога, когато стана свидетел на безсмислени убийства и нарушения на човешките права, се разгневявам. Но Тич Нхат Ханх, будисткият ми учител, ме е научил да опознавам гнева си, за да мога съзнателно да го избягвам. Той казва, че гневът е като затворена пъпка на цвете, което ще разцъфне щом слънчевата светлина проникне дълбоко в него. Ако продължиш съзнателно да поемаш дълбоко дъх и да заливаш цветето със светлите лъчи на състраданието и разбирането, ще проникенеш дълбоко в гнева и ще видиш корените му. Когато това се случи, гневът няма да може да устои. Цветето ще разцъфне и слънцето ще огрее сърцето му. Същото се случва и с алчността, похотта и заблудите.

Съзнателното дълбоко дишане ми помогна да се науча да не мразя военната хунта, нито корумпираните политици, нито изпълнителните директори на международните корпорации. Успях да разбера, че несправедливите социални, политически и икономически структури са причина за насилието и неравенството. Силните и богатите се възползват икономически и законово от системата, но в същото време са хванати в капан от нея и нито те, нито семействата им могат да бъдат щастливи.


[1] Right Livelihood – буквално правилен живот е и английското название на Наградата за цялостен житейски принос. (бел.пр.)

[2] Азиатските тигри (или дракони) – държави, които в началото на 60-те и 90-те години бележат силен икономически ръст (над 7% годишно), който се дължи най-вече на държавната политика, подкрепяща местни индустриални предприятия, изнасящи скъпа продукция в чужбина. През 1997, само две години след произнасянето на тази реч, икономиките на Азиатските тигри се сриват, като стоковите им борси бележат спад от над 60% (изразено в долари). Следва бързо възстановяване, но кризата от 2008г. им нанася нов удар, тъй като основният им източник на приходи – износът – спада с 50%. (бел.пр.)

[3] Ернст Фрийдрих Шумахер  – автор на книгата „Small is beautiful” („Малкото е красиво”), публикувана през 1973г.; книгата е критика на съществуващия икономически модел и масовото производство и предлага като алтернатива устойчивото развитие. (бел.пр.)

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.