Дивият капитализъм (Невидимият град)

Невидимият град – духовна биография на руския народ е книга на Хари Салман.

Оригинал: De onzichtbare stad, Kok Agora, Kampen, Холандия, 1996. При въпроси по книгата, за автора и т.н. се обръщайте към Крум Сяров.

Под терора на Сталин болшевишкият експеримент води до икономически успех. По времето на наследниците му терора намалява, а с това намалява и дисциплинираната работа. И така, комунистическата икономика се превръща в един театър, а който, според думите на Лех Валеса, сто души седят и гледат лопатата, а няма кой да я вдигне и да почне да работи. С идването на власт на Брежнев в края на 60-те започва една стагнация, в която вече никой не поема отговорност за цялото.

След смъртта на Сталин през 1953 всичко се променя. Страхът намалява и всеки, според собствените си изисквания, си позволява повече свобода. Индивидът излиза по-силно на повърхността и това променя социалния живот. В селата повече не може да се разчита на другите, а трябва се плаща. От лагерите се връщат хора, които са разчитали единствено на самите себе си. Някои са открили в себе си нови Духовни сили, а други са се сдушили и учили от криминалните типове и сега прилагат знанията си на ръба на обществото.

Продължава да съществува недоимък на стоки, който не може да бъде преодолян от бюрократичната планова икономика. Причината не е само, че голяма част от бюджета отива за военната промишленост, а и ниската производителност на труда, лошата работна дисциплина, липсата на организация и трудности в логистиката и съхранението. Всеки един директор на предприятия е принуден да заобикаля бюрократите по планирането и по нелегални начини да си доставя необходимите за производството суровини. Всеки, който се добере до дефицитни стоки, може да ги продаде на по-високи от официалните държавни цени. Така се развива един черен капиталистически пазар, в който участват граждани, търговци и криминални. Който например получи след 10 години чакане кола на стойност седем годишни заплати, може да я продаде за повече пари. Също и туристи се възползват през 80-те, знаейки, че едни дънки могат да достигнат стойността на една руска месечна заплата.
В ерата на Брежнев на всички нива се появява корупция. Който иска да продължи да работи в бизнеса си често плаща седмично на шефа си. Така парим могат да бъдат спечелени само от продажби под масата или на близки и роднини на по-високи цени. Шефът се нуждае от парите, за да може, разбира се, да купи някой още по-голям бос и стоките да бъдат доставени в неговите магазини, а не някъде другаде. Една част от парите на този бос, идващи от няколко магазина, пък отиват за някой фукционер на партията, който чрез тях си позволява да живее като бей. В интерес на всички е липсата на достатъчно стоки. Промените се бавят, а вноса на технологии, потребителски стоки и зърно се плаща с кредити или с износа на нефт и оръжия.

Точно това общество Горбачов иска да раздвижи през 1985. Някои виждат в него един следващ Петър Велики, който иска да въведе един пети кръг на западизация. Това впечатление се създава след едно посещение при Маргарет Тачер, която твърди, че с Горбачов може да се прави бизнес. Горбачов знае, че нещо трябва да се промени, но няма ясна представа какво е положението в икономиката, какво трябва да се промени и как. Избира пътя на прозрачността (гласност), демократизацията и икономическо преструктуриране (перестройка). Но продължава да вярва в правотата на ленинизма. Това му попречва да проведе дулбоки промени, които да освободят икономиката от марксистката идеология и от контрола на държавната бюрокрация.

Горбачов търси партньорството на Запада и е готов да отдаде контрола над Централна Европа. И така става един от първите руски ръководители, които разбират, че насилието не е политическо средство за решаване на конфликти. В собствената си страна той обаче подценява сложността на системата, която не може да бъде преобразувана само отгоре. Същото важи и за нарастващия национализъм в Кавказ и Прибалтика, както и за липсата на готовност на отделните региони да доставят стоките си и суровините си на Москва. Цари опасността от провал, поради съпротивата на съществуващата система, която прави опит за преврат през 1991.
Западът подкрепя падането на Горбачов и залага на Елцин, с когото започва един нов опит – този на капитализма. В Сащ и Япония Елцин вижда с очите си капиталистическия свят, в който може да живее и руския народ. През 1994 година той заявява в едно интервю, че пред Русия седи трудната задача да загърби тоталитарното минало и да се присъедини към семейството на останалите народи – в един свободен свят, в който всеки един човек сам определя собствената си съдба и може да каже какво мисли без да се страхува от тайната полиция. И в който държавата служи на индивида, а не обратно.

Промените на изток не са неочаквани. Още през 1982 Рейган и папа Йоан Павел II се разбират да ускорят падането на комунизма. Църквата използва Полша като лост за тази цел, а Сащ така ускорява въоръжението си, че СССР не може вече да издържа тежестта на военните си разходи. Също намалява износа и производството на газ и нефт. До този миг в Съветския съюз не се провеждат реформи, но задълженията към Запада нарастват много. При встъпването на Горбачов в длъжност дълговете са 25 милиарда долара, а по време на управлението му нарастват двойно. Западът използва големия дълг, за да окаже натиск за провеждането на реформи. От 1992 до 1997 Русия взема 80 милиарда долара от Запада. Освен това много руски пари, също и тези на комунистическия апарат, са в западни банки.

Западът вече си е направил сметката. Като производител Русия няма шанс. С изключение на някои специални индустрии (като военната), Русия наподобява по-скоро на индустриален музей. Работниците са слабо обучени и нямат мотивация. Освен това суровините и енергията необходима за производството струва повече пари на пазара, отколкото крайния продукт. Западът предпочита да използва тези суровини, сам да произвежда и да продава продуктите на Русия. Следователно изисква и промени, които да отворят пазара за западни продукти.
От свободното пространство, което оставя перестойката, се възползват някои хитреци. Създават се кооперации, които произвеждат и продават липстващи стоки. Други внасят компютри или копират видео-филми. Фабрики продават направо суровините за производството си на Запада. През 1987 руските граждани получават за първи път позволение да излизат на Запад, за да продават и купуват стоки. Една нова и млада генерация се появява в бизнес света и се присъединява към части от старата, която печели парите си предимно от търговия на четно, дрога, валути, проституция, кражба на държавно имущество, износ на обекти на изкуството или рекет. Това са единствените „предприемачи“, от които те могат да учат. Така руската мафия може да започне победния си път.

В края на 1991 Съветския съюз се разпада. Това е и възможността, която Елцин използва, за да се отърве от врага си Горбачов. Още преди Украйна да обяви независимостта си през декември 1991, Буш вече е обещал американска подкрепа. Горбачов изчезва от сцената, а по времето на Елцин западизацията се задълбочава. „Демократите“, които влизат в правителството му са предприемачи, които отварят офиси в западните страни, за да търгуват с руски суровини и западни стоки. Също и хора от режима на Горбачов използват връзките си, за да забогатеят. Всичко трябва да се случва бързо. Преди времето на Горбачов управляващите и техните приближени имат години на разположение да осигурят собственото си и това на децата си бъдеще чрез сметки в чужди държави, но сега вече никой не знае кой колко ще се задържи във властта.

Тъй като спрямо количеството на стоките прекалено много пари са в свободно обръщение, правителството на Гайдар решава през 1992 да не определя повече цените. Това действие е част от програмата, съобразена с международния валутен фонд, която обаче, поради малкото контрол над разходите на държавата и печатането на пари, бива провалена. Само в рамките на година разходите за живот се вдигат 20 пъти. Това прави повечето хора бедни. Който има 1989 годишен доход от 3000 рубли (стойност на черния пазар около 750 дойче марки), е изправен пред факта, че през 1994 тези пари струват само един долар, а през 1996 дори по-малко. Който има връзки в банките и може да получи евтини кредити (или да създаде сам банка!) става много богат. Мрежата на съветските републики се разпада и производството навсякъде е в стагнация. Суровините изчезват в чужбина, а предприятията нямат пари за обновяване на производсвената линия. Много фалират. Една от причините е, че правителството иска високи лихви за кредити и финансира предимно вноса от чужбина. Западните стоки завладяват пазара. 80% от продадените хранителни стоки в Москва през 1995 са внос. Местното производство загива и никого не го е грижа.

По едно време, през 1993, изглежда така, сякаш представителите на стария тоталитарен режим и националистите, които протестират срещу западното влияние и обедняването, ще успеят да спрат това развитие. Елцин оставя парламента да бъде щурмуван. Почти не се чува критика от Запада. Разграбването на държавата може да продължи. Управители на фабрики и бюрократи „приватизират“ държавното имущество за собствени облаги. За малко пари се снабдяват с контрола върху суровините. Западни икономисти говорят за най-голямата кражба на миналия век. Директори на ТКЗС-та продават машините и земята, а генерали – самолети и оръжия (включително и в Чечня), кметове конфискуват недвижимо имущество, а административните служители получават подкупи за услугите си. Преди комунистическият режим е могъл поне донякъде да упражнява контрол. Сега вече никой не може да бъде спрян от закони или социални идеали в престъпната си дейност.

Заради действията на комунистическите ръководители, хората губят доверие в идеалите на социализма. След него се започва един експеримент на човешкия егоизъм. Това е една нормална реакция в отговор на задължението да се работи за държавата. От края на Средновековието човек постепенно се отделя от старите общини и това води до появата на собствената сметка и егоизма. Капитализмът е един израз на това.

Създава се един нов елит от бивши партийни бюрократи и управители на фабрики, като към тях се присъединяват нови бизнесмени и престъпници. Те си осигуряват капитала на стария Съветски съюз като често са във война по между си, което води до много жертви. На американците това не е чуждо – век по-рано и при тях капитализма минава през една такава „дива“ фаза. Те вярват, че от днешната „дивотия“, ще се зародят и честни бизнесмени (каквито и сега има). Модерният западен капитализъм също се основава на присвояването на земя, работна сила и суровини (бележка от преводача – това продължава да се случва за сметка на така наречения трети свят).
Въпросът е дали толкова бързо може да се създаде една правова държава. Болшевизмът е освободил толкова тъмни сили в Душите, че се създават много криминални групировки, които с невиждано дотогава насилие репресират предприятия, банки и т.н. Всяка компания, която няма собствена охрана или армия, е принудена да отдава голяма част от печалбите си под формата на рекет. Според някои изчисления, руската мафия държи повече от половината икономика в ръцете си. Който прави бизнес с руски партньори и няма връзки, губи парите си. Мафията започва да се намесва също и на международно ниво. Престъпниците отиват в страни, я които могат да репресират хората, да крадат коли или да развиват проституция, както и търговия със суровини, оръжие, органи, дрога и атомен материал. От години работят заедно и с всички важни международни криминални организации, за които Русия е добро място за пране на пари.

Какви криминални сили се освобождават след падането на комунизма може да се види ясно и в Чечня и Грузия. През май 1991 за президент на Грузия е избран с голямо мнозинство бившия дисидент Свиад Гамсахурдия. Той иска да се пребори с комунистическите структури на властта и да наложи западни модели. Той е една трагична личност, която води националистична политика против Русия. Западът скоро го обявява за диктатор, а старите комунистически кръгове създават напрежение сред малцинствата и сформират банди от престъпници, които го свалят само половин година по-късно от власт. На заден план изглежда конците се дърпат от Едуард Шеварнадзе. От тогава социалния ред се срива, а страната обеднява. Шеварнадзе има много работа с постигането на контрол на криминалните банди и строежа на ново тоталитарно общество.

През ноември 1991 генерал Дудаев обявява независимостта на Чечня. Съвсем скоро тази малка кавказска страна се превръща в рай за престъпниците от чеченската мафия. В Москва Хасбулатов, председателят на парламента, е до есента на 1993 нейният най-важен защитник. През декември 1994 независимостта на Чечня явно вече не е изгодна за Русия и започва една особено жестока война, която е прекратена през 1996 от генерал Лебед.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.