Русия в западния световен ред (Невидимият град)

Невидимият град – духовна биография на руския народ е книга на Хари Салман.

Оригинал: De onzichtbare stad, Kok Agora, Kampen, Холандия, 1996. При въпроси по книгата, за автора и т.н. се обръщайте към Крум Сяров.

За сегашния хаос руснаците обвиняват Горбачов. Това е само частично оправдано. Той иска да реформира една неработеща система. Неговите наследници са хора, които искат да съборят системата, за да разпределят наново благата. Руснаците са свикнали управляващите да се обогатяват за сметка на народа. В следствие на съзнателно създадената инфлация милиони обедняват крайно. Правителството често не плаща заплати с месеци, но облагодетелства определени групи с държавна собственост или ниски данъци. Производството, селското стопанство и здравеопазването са на земята. Правителството позволява потъването на руската култура в материалистичността, която е завзела страната. Много добре образовани хора изпадат в бедност, а младежите растат в среда, в която повече си заслужава да се развива търговия, отколкото да се следва.

Визията за една криминална държава надали е била сред целите на „демократите“, които пледират за приемане на Русия в западното семейство. Все още си спомням въодушевлението на иконома Гаврийл Попов, който после е за кратко и кмет на Москва. Запознах се с него на една конференция за американски журналисти в московския икономически институт през лятото на 1990. Попов говори за реформи, които ще отредят само за няколко години място на Съветския съюз в свободната пазарна икономика. Както и други реформатори, той живее в една реалност на икономически модели и има точно толкова малко представа от действителността в страната, която е в икономическо и социално отношение на ръба, както и Горбачов. Русия живее от своите резерви. Всичко е изчерпано и няма пари нито за модернизация на индустрията, нито за подобряване на жилищната ситуация. Хората са уморени от многото часове чакане по опашките. Милиони живеят със семействата си в една стая.
Реформаторите вярват, че народа има силите за една икономическа промяна по модела на западния свят след втората световна война. Но това се оказва една илюзия. Западните модели не могат просто така да бъдат приложени в една различна обстановка. Западната икономика има една културна и институционална рамка, която се е образувала в течение на много векове. Работата заема значимо място в живота на хората, които се опитват да я свършат добре и според желанията и уговорките с клиента. Назапад има пазар на труда, капитал, недвижимо имущество, независимо правосъдие и въобще една добре действаща система. В Русия това го няма. Тя не е правова държава. В нея цари своеволие. Хората са свикнали да се мамят един друг, не уважават собствеността, а корумпираните служители на държавната администрация от последните векове, включително и полицаите, отново се появяват, но този път са много по-жестоки.

Дивият капитализъм, който навлиза в Русия, примамва хората към бързо забогатяване чрез използване на другите. Назапад хората се отнасят с известно количество уважение и морална отговорност един към друг, в Русия това не е така. Едно време хората са живели в общество, в което самата социална организация е предразполагала хората да работят един за друг. По време на комунизма се налага да работят за държавата и забравят, че трябва да работят един за друг. Капиталистическият опит ги поставя в положение, в което всеки трябва сам да работи за себе си. Който не може – пенсионери, инвалиди, бежанци, безработни – е оставен на произвола на съдбата. Много изкарват пари чрез търговия или просия. Според руски сведения през 1995 само в Москва има над 300 000 просяци и бездомни, половината от които идват извън града.

Всяка вълна на западно влияние разделя руското общество наново. Цар Иван държи населението в страх чрез тайна полиция, която издевателства на населението. Тя печели от търговията със запада. Петър Велики създава върхушка от служители и администрация, която се отделя напълно от народа. По времето на Екатерина се появява градска култура, която не познава граждански свободи. Болшевизма се основава на терористични организации и няколко милиона номенклатурчици, които се наслаждават на особени права и управляват над работническата класа. А сега се създава един нов елит от политически функционери, бизнесмени, престъпници и техните работници („новите руснаци“), които разпределят богатствата на страната помежду си. От другата страна е масовата бедност.

В новата Русия повече от една трета живеят под прага на бедността, а средната продължителност на живота на мъжете е вече под 60 години. Само млади хора са достатъчно гъвкави, за да развият способностите, които изисква от тях новата действителност. Старите трябва да сеят зеленчуци по селата и дачите си, за да оцелеят. Който има работно място припечелва необходимото за да се изхрани. Всичко останало е лукс и човек трябва да припечелва допълнително, за да го постигне. В Русия икономическия упадък се забавя и има надежди за започване на растеж. В Украйна положението се влошава и още няма и помен от промяна към положително.

В новия световен ред Русия се срива до ролята на политичесаки нестабилна развиваща се страна, притежаваща обаче опасни ядрени оръжия. Страната продава суровините си на световния пазар и бива управлявана от група новобогаташи със западен начин на живот, които нямат съзнанието, че на слабите в обществото трябва да бъде помагано. Млади, динамични хора, както и много учени и хора на изкуството, напускат страната.

Погледнато отвън изглежда, че болшевизма е изчезнал, но той създава едно чудовище с много глави, чиито пипала могат да обхванат целия свят. Развитието на руската мафия и появата й в Западна Европа и Америка е първа опасност. Към това може да се добави и разпространението на ядрени технологии и оръжия, предимно в ислямските страни. Също така и огромния национализъм в Русия, но също и в Сърбия. По времето на болшевизма са развити техники за оказване на влияние върху човешката душа и обществото. Те са вече познати по целия свят и биват доразвивани от западните учени. Те са насочени към спиране на развитието на човешката индивидуалност и разпада на всяка култура. И създават едно общество без състрадание и уважение на човешкото достойнство.

В новите политически анализи не се прави връзка между опасностите, идващи от Русия, и подобни развития в западното общество. Унищожението на културата от световната икономическа система се отрича. В същото време се създават нови културни противоположности. Основният въпрос е в кои култури ценностната система съвпада с тази на западния свят. Визията на американеца Хънтингтън от 1993 изхожда от едно ново разделение на Европа на католици и православни. Това съвпада с една карта от първата седмица на 1990 г., отпечана в списание Икономист. Русия е отделена от Европа. Централно-европейски държави като Полша, Чехия и Унгария са част от културната област Еврамерика, а Русия, Балканите и Централна Азия – в Евразия. (бележка на преводача – важно е да се има предвид, както тук, така и на други места в книгата, че тя е писана през 1997. Ясно можете да забележите колко добре Хари Салман познава Русия, руския народ и руската народностна душа. Той е истински свързан с нея и не може да не се отбележи, че определено се чувства влияние на негативни и мъченически мисли, идващи от руската народностна същност. В същото време се вижда, че американски изследователи като Хънтънгтън много слабо познават душевността и културата на Източна, православна Европа. България и Румъния, например, вече са отдавна членки на Европейския съюз, а Украйна все още е далеч от разцепване. В същото време Европа като цяло дори по-скоро се отдалечава от Америка. В бъдеще мисля, че по-скоро е важно да се работи единно по оста Америка – Европа – Русия, с крайна цел обединението на всички народи по нея, отколкото да се създават модели на разединение и разцепление). Тази визия предизвиква въпроса доколко Русия е свързана с централно европейската култура и колко важна е тази връзка за бъдещето на страната.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.