Русия и Средна Европа – събуждане на самосъзнанието (Невидимият град)

Невидимият град – духовна биография на руския народ е книга на Хари Салман.

Оригинал: De onzichtbare stad, Kok Agora, Kampen, Холандия, 1996. При въпроси по книгата, за автора и т.н. се обръщайте към Крум Сяров.

За голяма част от руското население промените, през които минава страната не са приемливи. Много тъгуват по сигурността, която им е давал комунистическия режим. Но старата система не може да се върне, тя е изживяла времето си. Също така класата на новобогаташите няма да сдаде вече полученото.

Трудно е да се каже дали има други възможности. Западния модел, свободната пазарна икономика, задава тона. Към този модел принадлежат демокрацията, съвременната масова култура, рационалната наука и християнската религия, която отдава важно място на работата. Исторически Русия не взема участие в ренесанса, реформацията, просвещението и в развитието на либерално демократическо общество. А точно те оформят културата и политическия живот на модерното западно общество. Като православна и недемократична страна Русия седи извън индивидуалистичната евро-американска култура. Това и отрежда място в покрайнините на съвременния западен свят.

В първата част на тази книга показах, че някои значими руски философи се опитват да дефинират руския културен идеал. Наричат я руската идея. Тази идея има Духовни основи и говори за спасението на човечеството и побратимяването му в едно световно общество. От руската култура трябва да произлезе прошката, която ще обедини хората. Достоевски, Соловьов и другите философи обаче не могат да кажат точно как ще се случи това. Това е един идеал на бъдещето, който отговаря на най-съкровените желания на руската душа.
Можем да говорим и за една западна идея. Тя е много по-точна и няма Духовни, а икономически корени. Става дума за една съвсем земна утопия, според която човечеството притежава всичко на Земята и го вкарва в една единствена производствена система. Човешкият Дух се подчинява на изискванията на икономическата система. Духът е нашият човешки потенциал, който трябва да използваме за развиване на способностите, които са необходими на пазара. Комунизмът също работи по тази западна идея, макар и използвайки човешкия труд по жесток начин. На запад дисциплинирането за работа се случва по един много по-тънък начин, но последствията не са по-малко лоши – работата на много хора става излишна и непотребна (бележка на преводача – в едно истинско общество за всеки човек на Земята има достойно място, в което той / тя работи доброволно за общото благо, според мечтите и мисията си).

В Русия индивидуалната, западна култура, не е добре приета. Хората се чувстват по-близки до византийския авторитарен модел на управление или до азиатския колективизъм. Негативното отношение към западния индивидуализъм съпровожда всичките вълни на западизация през последните 400 години. Руснаците наблюдават Германия, Скандинавските страни, Холандия, Франция и Англия просто като „Запада“. А различията между централно европейската и западната култура са значими.

Средноевропейската култура се образува под влиянието на немци, унгарци, словаци, словенци, чехи, поляци и хървати. В днешно време не може да се каже, че тя е свързана географски с централна Европа. Това е съвременната култура на Духовното съзнание и в нея живее една „средно-европейска идея“. Тази идея не се вижда толкова ясно колкото западната, но все пак е по-изразена от руската. С нея е свързана една програма на осъвременяване, която обаче се налага само частично, но въпреки това може да се наблюдава като различна възможност от западния модел. В миналото от Централна Европа в Русия винаги са навлизали културни импулси и ясно се вижда, че Средна Европа може да играе ролята на мост между Изтока и Запада в културно отношение.
В основата на средно-европейската идея е стремежът към индивидуалност, тоест създаването на вътрешно и външно културно пространство, в което същността на човека (неговата индивидуалност, неговият Дух) може да се изрази. Средно-европеецът развива едно самочувствие, което му позволява да живее съзнателно във вътрешния си свят. При западния човек се открива едно будно съзнание към външния свят. Той живее от егото си, от личността си, която се създава от миналото, и много по-малко от индивидуалността си, която е насочена към бъдещето. В Русия на много хора им липсва будното самосъзнание, както е изразено в западно- и средно-европееца. Стремежът към едно общо съзнание е при него много по-силен. Средно-европеецър седи между западния и източния човек. Той живее в противоположностите – между Дух и материя, вътрешен и външен свят, култура и икономика, женско и мъжко, общност и индивид.

Средноевропейската идея бива изказана най-вече в немската романтика и философия. Можем да си припомним идеалите на индивидуализма, космополизма и хуманизма, които Фихте свързва в своите речи към немския народ от 1807/8 със свободата, автентичността и творчеството. Тази идея живее в стремежа за Духовна наука за човека и природата, за едно общество, в което членовете му се самоуправляват, а икономиката съществува от разговора между производителя и потребителя. Основната тема е съзнателното подреждане на вътрешния и външния свят чрез уравновесяване на противоположностите: вътрешно в собствената душа и външно – в обществото, в правовия живот. Използването на силата на високия, Духовен, Аз е в основата на средноевропейската идея.

Силата на Азът не е винаги тук. Тя трябва да бъде постоянно пробуждана и тогава се превръща в извор на творческа дейност, морална преценка и социални сили. Руснаците чувстват наличието на тази сила на Духа и това е причината защо средноевропейската култура предизвиква такова привличане у тях. За тях това е една бъдеща сила, която виждат в централно-европееца, която обаче съществува у всички хора. Тази сила руснаците виждат и през 1968 у чешкия народ.

Рудолф Щайнер говори за необходимостта от Духовна сватба между Източна и Централна Европа, за да може съзнанието на руснаците да се събуди и да развие възможностите, които се крият в руската култура. Една пряка връзка със Запада ще доведе Русия само до икономическа зависимост. Възможното значение на една връзка с Централна Европа ще разгледаме в тази глава.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.