Централноевропейци на изток (Невидимият град)

Невидимият град – духовна биография на руския народ е книга на Хари Салман.

Оригинал: De onzichtbare stad, Kok Agora, Kampen, Холандия, 1996. При въпроси по книгата, за автора и т.н. се обръщайте към Крум Сяров.

През вековете не веднъж хора с немски произход са се преселвали на изток. Това започва още по времето на готите, които са властвали няколко века над славяните в южна Русия. По-късно викинги отиват към Русия. След това немците са тези, които откликват на стария въпрос за управлението и реда в страната. Често зад „отиването“ на изток се крие жаждата за разширяване на властта, но и една културна мисия, осъществяване от поляци и чехи. При поляците тази мисия често се видоизменя в католическа с цел включване на Русия в лоното на католическата църква под властта на Рим. През 1605 те вкарвам Деметриус в Москва. В него действат дълбоки Духовни подбуди, но той бива използван от йезуитите за техните стремежи. През 15 и 16 век от Бохемия и Моравия се преселват малки групи хусити и „моравски братя “ (наследници на богомилите в Централна Европа) на изток.

В късното Средновековие византийци и италианци имат голяма влияние в Русия. Те въвеждат византийската култура и ренесанса в Русия. (бележка на преводача – тук може да се поспори с автора, тъй като основните културни влияния влизат не само в Русия, но и сред по-голямата част от славяните чрез България – като започнем от азбуката; богомилството; българския ренесанс, дошъл още преди италианския и т.н. От особено значението е и отиването на голяма част от духовенството и интелигенцията към Русия след падането на България под турско робство. Особено важна културно-мисионерска дейност извършват Григорий Цамблак, ученик на патриарх Евтимий, и Киприян Цамблак). Иван Грозни вижда повече предимства в съюза с протестанските държави на северно и балтийско море. От тези „немски“ държави на изток се заселват много търговци, военни, чиновници и т.н. По времето на Петър Велики идват и много англичани и шотландци. Царската фамилия е тясно свързана с Германия. От 18 век почти всички бракове на наследниците са с благородници от немските аристократични фамилии. От Прусия идват чиновническия апарат и военизацията на обществото.

Почти незабележим сред всички тези хора е обущаря Якоб Бьоме (1575-1624) от Гьорлиц. Той е един от най-важните немски мистици. Той е тясно свързан с движението на розенкройцерите и създател на една дълбока Духовна философия. От всички немски философи той има най-голямо влияние над руската философия. По-късно в Русия се разпространяват и книги на духовно близо до него седящи автори. Те са в основата на движението на пиетизма, което живее в отдаденост, медитация и молитва.

1689 в Москва отива един последовател на Бьоме – Киринус Куулман. Радикалното протестанство, което той проповядва и което намира много сподвижници бива счетено за опасно и само половин година сред пристигането си той бива изгорен на клада на Червения площад. Ученията на Бьоме, Куулман, както и на полските и моравски протестанти е от голямо значение за новите руски секти.

През 1762 Русия позволява заселването на чужденци на територията си и съответно на нея се заселват много пришълци от Централна Европа – предимно немци. В началото са предимно пиетисти от моравската протестанска църква, както и менонити и моравски братя. Заселват се предимно в балтийските страни и по Волга, където създават живи селскостопански колонии, които оцеляват до началото на 20 век. Радват се на голям интерес сред аристократите и служат за въодушевление на множество руски секти. По времето на Сталин „немците от Волга“ биват депортирани в Сибир. От тези етнически немци, чиито брой се счита около 2 милиона, повечето се преселват след 1989 в Германия.

Средноевропейският пиетизъм се корени и в движението на Розенкройцерите, което се появява през 17 век. Техните знания биват включени частично и в масонските ложи на свободните зидари, към които принадлежат, например, Моцарт и Гьоте. През 1776 това движение се разпространява и в Москва, в лицето на Йохан Георг Шварц. Той събира около себе си кръг от руснаци, от когото произлизат важни културни и социални дейности. Най-важният от тях е руския розенкройцер Николай Новиков, който издава западно- и централно-европейска Духовна литература, включително и книгите на Бьоме. Той отваря редица книжарници и библиотеки и сформира мрежа от ложи на розенкройцерите в руските градове.

Новиков бива задържат през 1792 и осъден на смърт, но присъдата не е изпълнена, а той е пуснат на свобода четири години по-късно. Той има много врагове, най-вече сред йезуитите и сред насочените към Англия масонски ложи. Но неговата средноевропейска ложа, за разлика от други ложи, не се стреми към политическа власт.

Работата на Новиков подпомага зараждането на руски пиетизъм, в чиито кръгове се четат трудовете на Бьоме, а по-късно на Шелинг, фох Баадер и Екардсхаусен. Най-важният вдухновител на този пиетизъм е вече споменатия Иван Лопучин. Руски секти, но и философи, като Соловьов, търсят вътрешната, Духовна църква, която трябва да се появи на мястото на външната, православна църква. Прякото въодушевление за обновяване на руската църква произхожда съответно от крайното протестанство и движението на розенкройцерите. Основата за това е заложена много по-рано от богомилите.

Влиянието от централна Европа не е само от сферата на религията, но и от тези на науката и философията. Ломоносов следва в Марбург преди на създаде през 1755 московския университет. По-късно силен отзвук сред интелигенцията получава интереса на немския философ Хердер спрямо славянската култура. Неговите идеи и тези на други немски философи имат голямо влияние за идеите на славянофилите от 19 век.

В началото на 20 век един нов събуждащ импулс идва от Централна Европа в Русия – антропософията на Рудолф Щайнер. Тя намира сподвижници сред руските розенкройцери и теософи. От антропософията са повлияни писателите Андрей Бели и Максимилиан Волошин, Михаил Чехов, философа Николай Белоцветов, Духовния изследовател Валентин Томберг и Маргарита Волошина. Самият Щайнер никога не е бил в Русия. Но ръководи 1912 и 1913 в Хелзински специални беседи за руснаци. Той смята, че антропософията е за Русия единственото лечение – само чрез нея руския народ ще намери народностната душа. Той смята, че антропософията е в състояние да засили съзнание на руския народ, така че той да работи за културната си мисия, за руската идея.

Според Щайнер антропософията е един Духовен път на развитие, който води към едно живо съзнание и събуждане действието на Христос в човешката душа, природата, социалния живот и историята. Тя може да помогне на Русия да тръгне по собствения си път, а нейната култура да се развива свободно в единство със силите на съзнанието на Централна Европа. (бележка на превоча – според доста автори, включително Дънов и Щайнер, българската душевност ще играе основна роля при създаването на тази връзка. Не е случайно, че още от преди Освобождението, та и до днес има силна традиция български студенти на учат в Централна Европа). Днес антропософията може да задейства този път, така както това са го направили протестанството и движението на розенкройцерите в миналото.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.