Подредбата на душата (Невидимият град)

Невидимият град – духовна биография на руския народ е книга на Хари Салман.

Оригинал: De onzichtbare stad, Kok Agora, Kampen, Холандия, 1996. При въпроси по книгата, за автора и т.н. се обръщайте към Крум Сяров.

Вече стана дума за женското начало в руската душа. Мъжкото начало в нея е много слабо изразено. Обратното е вярно за западните хора. В Русия намираме едно всичко-поемащо и свободно асоцииращо мислене, импровизирана воля и голямо и съчувстващо сърце. Западната душа е предимно интелектуална и действаща. За чувства има малко място. В Средна Европа тези качества на душите се срещат. При немците и славяните от Средна Европа се проявяват както мъжките, така и женските черти.

Бохемия е добър пример за място, където се срещат различни народи и душевности. В много чехи може да се открие една западна душа, а в много немци от Судетите – славянска такава. Съчетанието на душевни сили в един единствен човек е дълъг процес, който може да бъде ускорен чрез съзнателно наблюдение на собственото поведение и развитие на качества, които не се придобиват по рождение. Азът на човек е обединяващата сила в този учебен процес.

Съвременната педагогика и психология още не са описали добре този процес. В западното общество в основата е развитието на мъжките качества на душата. Те са необходими за оцеляването в съвремения свят. Типичен пример за западното възпитание е този на английския учител. На изток обикновено се среща руската учителка и вездесъщата бабушка (баба). Те се гришат за развитието на женското начало. Комунизмът добавя и картинката на мъжа апаратчик, който контролира мисленето и действията на гражданите.

В средноевропейската култура могат да се намерят методи на Духовна педагогика и психология, според които душата се развива в хармония и се създават условия за проявата на Аза. Така може да се случи обединението на отворената и приемаща (женска) душа с (мъжката) сила на съзнателно мислене и действие. Примерни пътища намираме сред традициите на грала, мистиката, в педагогика на съвместния живот на холандските братя, при Комениус (Ян Амос Коменски от Моравия), при хуситите, пиетисткото протестанство, философията на романтичната епоха и антропософията.

Антропософията определя важно значение на изкуствата и творчеството в педагогиката. Тя изхожда от това, че душата преминава през различни житейски фази. Кризите се приемат за положителни ако помагат за събуждането на човешкия Дух. Мъжете и жените минават през различни душевни процеси и през собствената душевна тъмнина. В Русия душата живее много силно в емоциите и възприятията от външния и вътрешен свят. При много хора способността за вземане на решения и преценка е слабо развита. Още по-слабо разпространено е обективното възприемане на действителността и собствената личност.

Средноевропейската съзнателност по отношение на собственото вътрешно развитие може да помогне много на хората в Русия да разберат собствения си път и да поемат съдбата си в собствените си ръце. Руската култура все още не е развила собствена педагогика и философия (бележка на преводача – за България това не е напълно вярно. Българската култура е дала на света учението на богомилите и на Петър Дънов. Можем да ги считаме за българската практическа философия на живота. От тях произлиза значителен напредък в здраверазвитието, например в природната медицина. Голямата работа в това отношение върши Петър Димков. Все още обаче няма съвременна българска педагогика. Трудът на Георги Лозанов е много важен, но недостатъчен все още, а знанията на богомилите са забравени и може би не пряко приложими в днешно време. Необходима ни е нова педагогика на сърцето, на Любовта. Антропософията и валдорф педагогиката, тръгващи от Рудолф Щайнер, могат да послужат за важен средно-европейски импулс, който обаче трябва да бъде пригоден за българските и славянски условия. Едно съчетание с десугестопедията на Лозанов, ученията на богомилите, заложеното в беседите на Петър Дънов и съвременните изследвания за живота от сърцето, идващи от Сащ, биха могли да бъдат използвани за основа). Вярно е, че съществуват извори на вдъхновение в Духовната литература на монасите и преселниците, а също и в творчеството на големите руски писатели и философи. Донякъде те обаче вече не са пригодени за съвременното съзнание. Те трябва да бъдат приспособени в една педагогика и философия, която отговаря на съвременното съзнание, под формата на един съзнателен път на развитие в ежедневния живот.

Чрез един такъв учебен път руснаците могат да опознаят по-добре вътрешния си свят и с помощта на светлината на съзнанието да го подредят. Тогава могат да свържат женските с мъжките качества на душите си. Тъмните страни на душите им, които се виждат от историята на социалния живот в Русия, ше могат да изплуват в съзнанието и да бъдат променени. Така руснаците ще могат съзнателно да се свържат със света на картините на собственото подсъзнание, които можем да срещнем в приказки, легенди и народни мъдрости.

Това е един път на бъдещето, който води до срещата на руските хора със София (мъдростта) в собствената душа. Духовната психология, която ще доведе до този път, не е задължително да идва от Средна Европа. В американската психология също се търси един път на съчетание на мъжкото и женско начало.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.