Подредба на обществения живот (Невидимият град)

Невидимият град – духовна биография на руския народ е книга на Хари Салман.

Оригинал: De onzichtbare stad, Kok Agora, Kampen, Холандия, 1996. При въпроси по книгата, за автора и т.н. се обръщайте към Крум Сяров.

Руското общество се крепи открай време на религиозни сили. Царят е наместник на Бога на Земята. Дори и комунизма бива в началото налаган с религиозна страст. В много отношения земния живот не е толкова важен колкото Духовния. На запад е обратното. Общественият живот се определя от икономиката, която ни свързва с материалното. Това отношение на запад е предимно мъжко по своята същност, докато на изток е предимно женско.

Това определя и мотивацията да се върши работа за другите. Навсякъде ударението се поставя върху различни неща. На запад се гледа предимно собствения интерес, докато преди на изток основно значение са имали моралните качества на работодателя или земевладелеца. Ако той е добър човек, то всеки знае, че ще получи заслужена и справедлива заплата. Тази вяра в доброто води, например, до това, че повечето крепостни селяни на Толстой не искат да го напуснат дори и след забраната на крепостничеството. И обратно – един лош земеделец развращава своите селяни. В Средна Европа една важна част от мотивацията е заложена в сферата на правото. Важно е работните отношения да са добре регламентирани и справедливи.

В Средна Европа правното съзнание е особено силно развито и намира приложение в идеята за правовата държава. В основата е опита от народните събрания и свободните градове. В съвременната демокрация тези принципи са задълбочени. В Русия не е имало свободни градове в западния смисъл. До края на Средновековието има само една форма на градска демокрация с народни събрания в руския север. В руската империя цари навсякъде авторитарно и силово управление. Това е свъщност една декадентна форма на доброто ръководство, което можело да се види при селските старци-старшини и казашките ръководители. Добрият ръководител изслушва хората и след това взема мъдро решение. На изток всичко се върти около групата или колетива с неговия ръководител. На запад на почит са личностните качества, най-вече тези на предприемача и този, който задава първоначалния импулс.

Западната социология проучва как хората се отнасят с властта и как могат да я използват ефективно. Централната й роля е да направи процесите в обществото контролируеми. Това е особено застъпено в теориите за фирмено създаване и развитие, които се стремят към оптимално използване на човешките възможности. Според тях предприемача има много важна роля в първоначалното развитие след създаването на организацията. Той задейства всичко преди да започне фазата на разпределяне на труда, която е добре регламентирана. Една здрава организация навлиза тогава в интеграционна фаза, в която всички звена действат относително самостоятелно, но работят оптимално заедно.

В Русия също бива изработен вариант на този начин на работа, но се оказва неуспешен. Западните принципи на ефективността на важат за Русия, а работата на сила също не е решение. Правовите принципи от Централна Европа могат да помогнат. Те помагат за хуманизирането на социалните отношения. На Русия не би и се налагало в такъв случай да чака „добрия цар“ или фюрера с морал. Средноевропейските импулси за социална подредба на обществото могат да помогнат в съчетание с демократичните традиции на руския север, със селските събрания в Централна Русия и правовите традиции на казаците в южна Русия.

В културата на Средна Европа са заложени практики на социален живот, които внасят в него Духовността. По времето на немската романтика се отдава голямо значение на срещите между хората. По-късно немските правови философи като Вилхелм фон Хумболт се занимават със създаване основите на правовата държава. Рудолф Щайнер с неговата антропософия въодушевява социален импулс за съзнателно създаване на нови общества и то по време, когато индивидуалността у хората се засилва (бележка на преводача – в антропософията на Щайнер можем да открием множество примери за това как едно силно и задружно общество се основава на силни и дейни индивидуалности, всяка от които носи свободата в себе си. Индивидът и обществото могат да бъдат едно прекрасно допълнение и да създават социален живот, изпълнен с Любов, свобода, красота и добро). Основна роля играе социалното триединство на културните, политически и икономически аспекти на социалния живот. Създава се равновесие, в което всеки индивид има думата и възможността да решава.

През 1917 Щайнер представя социалното триединство като един нов модел за обединение на разпокъсаните европейски общества – една истинска алтернатива на задаващите се технократичен (бележка на преводача – думата е съчетание от бюрокрация и технология и описва много добре съвременното западно общество. Стига ни само да погледнем ЕС) и болшевистки модели. Неговото предложение не намира практическо приложение, но е все още актуално, както за изтока, така и за запада. Възможностите се крият в приноса за освобождаване на индивида от авторитарните структури и създаването на общество, което отговаря на руските идеали.

Много чувствителна област от руския социален живот е сферата на междучовешките отношения, в които властват привличането и отблъскването. Съвместна работа на принципа на симпатията в Русия е рядкост и не трае дълго. В началото е важен не пионера, а групата около него. Така се създава един друг организационен модел, който започва със сформирането на групата. В първата фаза централен въпрос е дали може да се намери обща цел и дали тя може да бъде носена от всички. Във втората фаза, въз основа на личностните качества, групата решава кой какви задължения и отговорности да поеме. Ако правовия живот в новата организация се развива добре, то може да започне една трета фаза, в която всеки поема отговорност за цялото. Ръководителят в началото е този, който осъзнава организацията и дейностите й цялостно.

Едно такова развитие в правовия живот показва един път на развитие пред хората, а именно как да се научат да организират социалния си живот. Създава се съзнателност за необходимостите на другите, а и доверие. Тогава общуването между хората е на основата на доверието, а не на силата. В Русия много хора трябва да се научат как се работят заедно. Преди те просто са получава нареждане да правят или да не правят нещо. Това е един дълъг път, който започва в реалния социален живот, но може да доведе до невидимия град Китеш.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.