Поемам обществена отговорност

Откак реших да ставам учител и започнах дейно да преподавам и да се обучам в антропософия и валдорф педагогика, не съм писал в ОМ. Човек трябва ясно и точно да може да си слага приоритетите и да вижда във всеки един миг кое е най-важно за него и за обществото. В случая практическата част по преподаването и развитието на образованието е по-важна от медийната работа и описанието на развитието в тази област. Имам много опит, знания и впечатления да споделям, но засега това остава на заден план.

Защо тогава въобще реших сега да пиша. Защото виждам, че има за какво да се пише около случващото се в България. Зимата имаше протести, които доведоха до нови избори. На които обаче не се промени нищо. Питам се защо ли имаше протести и дали е важно да се протестира? Да, важно е, когато се прави разумно и без крайности и ексцесии. Но има и значително по-важни неща. Като поемането на обществена отговорност. Отговорност, която е подкрепена с действия. Самото изказване на мнение и протестиране още не са поемане на отговорност за общественото развитие и още по-малко са конкретни действия за промяна. В масовите протести не се поема отговорност. Отговорността е винаги лична и постоянна. Еднократното действие все още не е навик и не е поемане на отговорност.

Протестите сами по себе си са ясен знак за това какво не искаме. Но това вече го знам от доста години. Важно е най-после да кажем какво искаме. И да поемем съответните стъпки, да започнем промяната с действията си и да поемем истинска отговорност за нея. За това се изисква творческо мислене, воля, положителни чувства и най-вече дълготърпение и усилена всекидневна работа на всяко едно възможно ниво. Писането във фейсбук, маршируването по улиците, уеднаквяването с тълпата все още не са начало на каквото и да е било действие.

Всеки от нас е крайно време да се вземе в ръце и да си понесе собствената отговорност. Най-вече за собствените грешки в миналото, действията в настоящето и собственото развитие в бъдеще. Отговорността не е нещо, което се изчерпва до нещата, които ни се правят или са ни приятни. Тя се проявява най-вече там, където се изисква израстване над собствените възможности, преминаване отвъд границите на удобството и комфорта. Едно е да излезнеш няколко дена на улицата, друго е да можеш да вземеш обществено отговорно отношение и да действаш до пълното осъществяване на промяна. Факт е, че българите още не сме се научили на това. Някои са на път, но още не е достигната критичната маса.

Много ясно мога да дам пример с работата по ОМ. Всеки който следи малко или много страницата може да види спад в количеството (слава Богу не и в качеството) на работата ни. Това се дължи преди всичко на липсата на поемане на отоворност и на способността за дълготърпелива работа. И липсата на всеотдайност. Без отдаване на частица от най-съкровеното в нас никога не бихме могли да постигнем каквото и да е било. Затова искам да изкажа особена благодарност и възхищение от неуморната работа на Роси и Искра. Също и за дълготърпението на Ники и Радослав. И най-вече за това, че поемат отговорност и действат вече над две години за положителната промяна.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.