Селянинът като служител на Майката-Земя (Невидимият град)

Невидимият град – духовна биография на руския народ е книга на Хари Салман.

Оригинал: De onzichtbare stad, Kok Agora, Kampen, Холандия, 1996. При въпроси по книгата, за автора и т.н. се обръщайте към Крум Сяров.

Руският селянин е бил част от една прастара традиция, в която Божествения свят се чувства непосредствено чрез материалния и в която обработването на Земята е част от религиозната традиция. Той живял с календара на светиите, който напомня на хората ден след ден за Светите им Защитници. Действията, извършвани по време на селскостопанската година са всъщност сакрални такива, които започват на определени дни. След дългата зима земеделието започвало на 6-ти май, на деня на Свети Георги. До началото на юни най-важното занимание било посаждането на лятните зърнени култури. Грахът и краставиците се задили на 19-ти май, на деня на Свети Хиоб, а на 3-ти юни, денят на Света Елена, – лена. През втората половина на юни се оре земята за зимните зърнени култури. На празника на Свети Петър и Павел, 12-ти юни, хората започвали да събират сеното. Жетвата на зимната пшеница от миналата година започвала на 2-ри август, деня на Свети Илия и продължавала до 28-ми август, Възнесението на Божията Майка. С жетвата на лятната пшеница и засяването на зимната свършва земеделската година. На 14-ти октомври бил денят на Покров Богородичен. Това е обикновено времето, когато първия сняг покрива като с пелена руската земя. Тогава започва и зимата с работата вкъщи. Официално селскостопанската година свършва на 9-ти декември със зимния празник на Свети Никола. Новата пролет бива предшествана от Възкресение Христово, което се чества и като възкръсване на природата.

Съзнанието на селяните е много по-силно свързано със Земята, отколкото на запад. Много от тях имали гледачески способности, което ги свързвало още повече със силите на природата и Майката-Земя. В Северна Русия тези способности са се запазили и до днес. Най-вече в обществата на староверците, работата била съпътствана от сънища и откровения, които помагали на селяните да знаят кога коя работа да започнат. Земеделието съществува в хармония с природата.

Животът на руските селяни се разиграва предимно в малки селски общини. Животът черпи своята сигурност и се корени в дълбокото религиозно съзнание, което свързва голяма част от руския народ. До началото на 20-ти век селското население на Русия е 80%, много повече от колкото в Западна Европа по това време. В социално отношение руските селяни са значително изостанали от западните. Те са били дълги векове роби и получават свободата си чак през 1861, когато все още половината са собственост на едрите земевладелци.

В селските общини селяните се чувстват като деца на Майката-Земя. Това се изразява във взаимни братски чувства и взаимопомощ. Това намира приложение в особеното разпределение на земята, наречено мир. Селяните имат чувството, че земята не може да бъде ничия собственост, но ни се дава от Майката-Земя само за ползване. Затова и гледат на земята като на общинска собствено, която се разпоределя всеки път наново. Който е бил принуден няколко години да обработва по-лоша земя, получава по-добра, а който има да храни повече гърла получава повече.

През последните години много градски хора си закупуват къщи на село за почивните дни. Там те могат да си отглеждат собствена храна и дават отново живот на западналите села. В по-затънтените краища има навсякъде села, в които никой не живее. За много руснаци къщата на село е нова възможност за връзката със земята, отнета им от комунистическия режим. Тази необходимост е особено силна сред свободните селяни. От края на 80-те има възможности за вземана на земя под аренда. Оттогава стотици хиляди са се превърнали във фермери, както сами се наричат. Това се случва най-вече в Прибалтийските страни, където до втората световна война е имало независими селяни. Но и в Русия доста хора стават самостоятелни селяни, изоставяйки града, совхозите и колхозите. Правителството не помага по никакъв начин на тези нови земеделци и съответно много от тях се отказват. Тези които успяват или имат добри връзки или са били на ръководни позиции в комунистическото селскостопанство. Именно такива хора получават възможност за вземане на кредити. Пътят към закупуване на собствена земя води през много перипетии, бюрокрация и подкупи. Земята, която може да се закупи е често лоша и на отдалечено място. Законовите условия си остават несигурни, а новите земеделци имат прекалено малко знания, капитал и предприемачески способности, за да изградят едно ново стопанство. Що се отнася до транспорта, обработката на земята, съхранението и продажбата на продукцията, то селяните все още зависят от държавните стопанства, които се възползват от положението и ги експлоатират. Няма свободен пазар на семена, а правителството държи изкупните цени на селскостопанската продукция ниски. Селяните са закупили стари машини, за които има все по-малко резервни части. Освен това винаги има опасност от кражби и вандализъм. В Русия все още се отделя голямо значение на следното разпределение на деня: „Сутрин крадем, на обяд – продаваме, а след обяд – пием.“

Много е трудно да се намерят работници за селскостопанска работа. Хората, които са съгласни да я вършат са или работниците от държавните стопанства (обикновено срещу водка) или хора, които не са намерили мястото си в обществото – бежанци, бездомни, бивши затворници, алкохолици. Работата с такива хора прави от всяко стопанство център за социална терапия. В тази насока работят пионерите за едно ново бъдеще на Русия. Милиони са изпаднали от обществения живот и още милиони ще ги последват, когато производителността на труда в предприятията се подобри. Затова е необходимо създаването на нови общности, в които тези хора да бъдат приети. Това може да се случи само по селата, но там вече ги няма традиционните общества. Навсякъде се предприемат смели опити за създаване на нови такива. Възстановяването на руските села и на връзката с Майката-Земя са необходими, но това няма да е лесно, защото страната е унищожена изоснови.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.