Опустошението на земята (Невидимият град)

Невидимият град – духовна биография на руския народ е книга на Хари Салман.

Оригинал: De onzichtbare stad, Kok Agora, Kampen, Холандия, 1996. При въпроси по книгата, за автора и т.н. се обръщайте към Крум Сяров.

Селяните възприемат свещената руска земя като огледало на небето. Чрез обратно отразената от растенията светлина, те опознават влиянието на народния Дух, според Рудолф Щайнер. Всеки един руснак осъзнава, че е руснак чрез природата. Благодарение на работата на пеещите селяни руската земя се превръща в градина и житница.

След революцията много селяни използват възможността и започват с обработката на земи на бившите едри земевладелци. Комунистическия режим първоначално не им пречи. Ленин разпределя с декрет земята сред селяните и очаква от тях да изхранват градовете. Количеството на продукцията в началото обаче намалява, заради възникването на много малки стопанства. През 1918-та Ленин се вижда принуден да конфискува жито. Основават се и първите държавни стопанства. През 1921-ва става ясно, че селяните не са готови да се подчиняват на партията. Получената възможност да произвеждат свободно води до увеличаване на броя на земеделците, както и до относително забогатяване на по-големите земевладелци.

През 1929 Сталин променя напълно партийния курс – всичката земя бива колективизирана и поставена под управлението на държавата. Изтъкват се няколко причини за това – по-ефективната работа на големите предприятия (бележка на преводача – както знаем вече от развитието на съвременното селскостопанство окрупняването на земеделските площи и индустриалната им обработка води до по-ниски добиви и масовия глад на цели континенти), най-вече по-доброто разпределение на продукцията по градовете и не на последно място – премахване на свободните селяни и пазари за селскостопанска продукция. Цяла една обществена класа – тази на свободните селяни – кулаците – бива изметена от лицето на земята. Става дума за около пет милиона селяни. В области на протестиращи селяни се организира умишлен глад. Навсякъде се създават държавни кооперативи, а реакцията на селяните е коленето на добитъка. Оцелелите земеделци са дефакто превърнати в заложни работници, които губят правото си да напускат селата без разрешение чак до времето на Хрушчов. Крепостничеството се завръща под нова форма.

На запад хората трудно могат да си представят мизерията на селския живот в Русия. Селата се разпадат, снабдяването с продукция е лошо, работата не е добре организирана, а хората са обезверени. След втората световна война само една малка част от мъжете се завръщат живи по селата. Много млади отиват по градовете, защото по селата вече няма достоен живот. Системата не позволява тяхното развитие там. На тяхно място по селата работят тесни специалисти без каквато и да е бива перспектива. Унищожението на свободното селячество води до самоунищожението на хората чрез алкохолизъм. „Какво да правя с моите хора“, пoпитал директор на селскостопанско предприятие, „след като 45% от тях са алкохолици?“

Продължават да не съществуват добри условия за създаването на нови предприятия, а стария ред си остава. Ръководството на повечето държавни и колективни предприятия е провело „успешно“ приватизация и чака да види какви субсидии ще получи от държавата (бележка на преводача – за съжаление в ЕС положението не е много по-различно – разчита се масово на субсидии, които имат редица негативни отражения – най-вече безкрайното замърсяване на земята в Европа, свръхпроизводство и подбиването на цените на хранителната продукция в третия свят, водещо до разорение на местните селяни и масов глад). Пари за по-мащабни промени в сектора на селското стопанство няма. (бележка на преводача – една малка високопланинска държава като Бутан ни показва, че е възможно и без наличието на пари и при лоши условия за селскостопанство, да се предприемат решителни и положителни мерки – страната минава към 100% органично производство). Единици свободни селяни и кооперации получат помощи от запада. Ясно се вижда, че възстановяването на руското селскостопанство ще продължи десетилетия. В същото време търговията и пазара на храни е във все по-голяма степен в западни ръце. В големите градове над половината от продукцията е внос. Само през 1995 и само Сащ внасят в Русия пилешко месо на стойност 500 милиона долара.

Унищожението на селскотостопанство не е единственото зло. Съветските ръководители са го индустриализирали и окрупнили. Природата вече не се разглежда като светиня, а просто като ресурс (бележка на преводача – типичното западно потребителско мислене или по-скоро липса на трезва мисъл, което води до унищожението на природните ресурси). Това води до монокултури и обедняване на почвата. Същото важи и за цялата икономика – максимално количество производство и изхвърляне на боклуците където е най-лесно. Последиците са замърсени реки и въздух, както и лошо здравословно състояние на населението. Екологичните изследвания показват, че през 1989 40% от населението на страната живее на територии с неизгодни екологични условия, а 20% дори в региони с екологични катастрофи. Сред гражданите няма съзнание за опазване на околната среда, въпреки че страдат от множество заболявания в последствие.

В Русия непрекъснато се съобщава за течащи газо- и петролопроводи, както и опасни ядрени реактори. Всеизвестната катастрофа в Чернобил е само един случай от една цяла поредица. Други примери са катастрофата с ядрени отпадъци в Урал през 1957, потопяването на ядрен материал до Новая Земля в Баренцово море преди няколко години и потъналата ядрена подводница Комсомолец през 1989 (бележка на преводача – тъй като книгата е писана преди 1996, то не включва например трагедията с подводница Курск). Обезпокояваща е и пълната липса на интерес за подобряване на ядрената политика. Това, което прави силно впечатление при унищожаването на природните ресурси е, че пострадалите земи лежат често близо до центровете на Духовната руска култура – Киев, Саров, Бяло море. Ако наблюдаваме енергийните центрове (чакри) на руската земя от Бяло море до Кавказ, то можем да забележим, че на Майката-Земя систематично й бива отнета положителната енергия.

Комунистическото правителство опустошава руската земя така, както едно време това са правили степните номади от туранската култура спрямо иранските оазиси. Индустриалното общество е като паразит за земеделието, а Майката-Земя в Русия започва да прилича повече на степ. Плодородни земи биват неизползвани или зарязани, истински земеделци почти няма, а страната разчита все повече на внос. Отнемането на плодородието на земята е един импулс от степите. За унищожението на земята по време на болшевизма влияят и западните импулси на ядрената енергия, властването на икономическия разтеж и индустриализацията, заедно с екологичното замърсяване.

В западната култура не можем да открием туранско-монголската картина на земята като степ, но в нея в скрит вид се проявява арабската картина на пустинята, която с помоща на науката се превръща в място за живот на хората. Основите на тази картина идват от Академията в Гондишапур, юго-западен Иран, където през 6-ти век се задава началото на съвременната наука. (бележка на преводача – с навлизането на арабите в Испания тези знания и начин на мислене се разпространяват в цяла Западна и дори Централна Европа. Особено внимание трябва да се отдели и на Реформацията и Ренесанса, които сами по себе си са едно силно доближаване на западната европейска култура към арабската ислямска такава. Много е любопитно да се види как в основата на един изострящ се конфликт на западната с арабската религия и начин на живот седят едни и същи арабски корени). Западното общество стига до там, че вече произвежда синтетични храни.

В Русия хората наблюдавали храната като подарък от Майката-Земя. В западния свят се произвеждат храни, които не са пропити от живителните сили на Земята. Добър пример е хидропониката, която отглежда растения без почва и при която се добавят искуствени минерали. Ние, хората, също можем да приемаме минерали на таблетки. За тази нова природа искам да използвам думата подприрода, която е в рязък контраст с пропитата от Духовни сили природа на Майката-Земя. Радиоактивността също принадлежи към тази подприрода. Освобождаването на силите на подприродата води до унищожението на Земята.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.