Одухотворяването на Земята (Невидимият град)

Невидимият град – духовна биография на руския народ е книга на Хари Салман.

Оригинал: De onzichtbare stad, Kok Agora, Kampen, Холандия, 1996. При въпроси по книгата, за автора и т.н. се обръщайте към Крум Сяров.

Подмяната на живата природа с мъртвата подприрода може да бъде подложената на упрек от страна на руската философия. Този упрек е от преди всичко морално и религиозно същество. Философското мислене в Русия е много по-дълго, отколкото в другите части на Европа, в сянката на теологията. Големият разцвет на руската философия е през втората половина на 19 век и бива прекъснат от революцията. За отношение на хората спрямо природата руските философи за написали малко. Някои големи природни катастрофи в Китай и руския глад от 1891-1892 предизвикват размисли. Това води до началото на еко-философията. Владимир Соловьов говори за едно възстание на природата срещу хората, които все повече я експлоатират. Николай Фьодоров пише за разграбването и опустошаването на природата от хората, което може да доведе и до самоунищожение на човечеството. Задачата на човек е да помага на Бог в стопанисването на Създанието. Фьодоров говори и за слънчевата енергия и създаването на лека индустрия в провинцията.

Владимир Соловьов смята, че човека изпаднал в егоизъм е превърнал природата в обект на разграбване. Той обръща внимание на Писмото на Свети Павел към Римляни, в което се говори за страданието на Творението и надеждата за освобождение от страна на хората. В книгата си Обосновка на Доброто от 1897-ма той пише, че целта на работата по отношение на материалната природа е не нейното използване за придобиване на неща и пари, а осъвършенстването на самата тази природа – оживотворяването на това, което е мъртво в нея и Одухотворяването на това, което е материално.

Претворяването и Одухотворяването на природата Соловьов сравнява с Божиите думи от Сътворение 3.23, в което Адам получава завета да „изгражда земята, от която сам той е взет“. В юдейските текствове става дума за служене на Земята. Това Свещенослужение трябва да случи за обновяване и възстановяване на живите сили на Земята. Ще се види къде природата се превръща в произведение на изкуството, благодарение на човешкия труд.
В началото на 20-ти век Николай Бердяев осъжда технологичното насилие, което хората упражняват над Земята, превръщайки самите себе си в роби на машините. Павел Флоренски обръща внимание на дълбоката взаимовръзка между хората и природата. Той казва, че когато човек жертва природата за печалба, то жертва и самия себе си. С голяма любов пише за готварските и билкови рецепти на селяните, според които природата е живо същество. Убедеността в живата природа получава през 1932 в статията на Булгаков за Светия Грал и своята теоложка основа. Христос присъства не само в общността на вярващите, но и в Земята, след като кръвта му и телесните му течности попиват в нея при разпятието му. Така Земята бива осветена.

Наред с философските идеи за природата, нейни картини се създават и в литературата и музиката. Написаната през 1907 опера за Китеш от Римски-Корсаков е добър пример. Тя се отнася за вече споменатата история на Феврония и Пьотр от Муром, в която Феврония от село Лазково до Рязан е представена като покровителка на силите на природата. Като дъщеря на пчелар тя притежава лечителски способности; като княгиня на Муром превръща сухите крайщници хляб в тамян и мащерка; а също така превръща пръчки в дръвчета. В операта, която също е хвалебно слово за природата, Феврония живее с животните в гората и преживява в тях Божествен култ сред природата. Тя се моли на Майката-Земя и в края на операта Небето слиза на Земята, а град Китеш получава лика на новия Йерусалим (бележка на преводача – според последните послания от Светлината на Диана Мечкова следващият Йерусалим, в който ще се сключи световния мир ще е българската столица София. Това съвпада и с обединителната и ръководна роля на българите сред славянството). В този град се осъществява Одухотворяването на Земята. В по-новата руска теология се говори за екологията например в творчеството на Татяна Горичева.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.