Работа за потребностите на другите (Невидимият град)

Невидимият град – духовна биография на руския народ е книга на Хари Салман.

Оригинал: De onzichtbare stad, Kok Agora, Kampen, Холандия, 1996. При въпроси по книгата, за автора и т.н. се обръщайте към Крум Сяров.

Критиката на руските философи спрямо унищожението на природата се отнася както за комунизма, така и за капитализма. Не е лесно да се каже как може да се служи на Майката-Земя. На този въпрос руската философия все още няма отговор. Донякъде това се случва в съвременната екология и природозащита. Но въпросът е по-дълбок и засяга цялостната наредба на обществото. Соловьов намира взаимовръзка между отношението на хората спрямо природата и отношенията помежду им. Той търси моралните принципи, които регулират тези отношения. Ние работим в икономиката си по материална необходимост, зададена още от Божествените повеля след изгонване от рая „да си изкарваме прехраната с труд и пот“. Ние работим за себе си, но в същото време и за други. Чрез работата си ние се свързваме с цялото човечество. Обаче не всеки знае, че трябва да работи и за другите. За това според Соловьов трябва така да наредим икономическите условия, че да служим за общото благо. Обществото е задължено да осигури достойно съществуване на всеки индивид. Това означава, че не само непосредствените потребности за оцеляване на всеки човек трябва да са изпълнени (храна, дрехи, подслон, физическа почивка), но и свободно време за Духовно развитие.

В икономиката човек навлиза във взаимноотношение с природата. Според руските мислители това е преди всичко един религиозен проблем. Експлоатацията на природата не е в единство със зададените от религията стойности. Соловьов говори и за използването на хората от страна на капиталистическия режим и необходимостта от насочване на икономическите действия за общото благо.

С морални присъди проблемите обаче не могат да бъдат напълно решени. Необходимо е да се наблюдава динамиката на развитието и да се създава промяна там, където е необходимо. Съвременната икономика има един едностранен мъжки облик. Предприятията са съсредоточени в максимален растеж, експанзия и по-голям пазарен дял. Свободната пазарна икономика е всъщност една непрекъсната война, в която се използват всички възможни производствени методи. Хората трябва да произвеждат възможно най-ефективно и биват принуждавани да купуват неща, които въобщо не им трябват. С религиозност и моралност този вид икономика не може да бъде спрян. Единствено правовите уредби могат да накарат даден предприемач да пази природата. Руското морално съзнание се нуждае от едно допълващо го правово съзнание, с чиято помощ хората могат да сключват ясни споразумения.

Традиционното селско стопанство е било едно „женско“ такова. Основните стремежи не са били да се произвежда колкото се може повече, а да се задоволят основните потребности на общността като се пази постоянно плодородието на земята. Взаимопомощ и стремеж за всички да има по равно са типични. Това е било едно морално селскостопанство, в което братското заема основно място. В тези земеделски стопанства хората наблюдават себе си като деца на Майката-Земя, които работят за собствените си и за тези на другите потребности. В края на Средновековието се събужда съвременното съзнание, свързано с градската култура, търговията и индустрията. Хората постепенно се „освобождават“ от традиционните „женски“ общности с обща собственост и постепенно поставят собствените си потребности на първо място. Това е едно естествено развитие, което не може да бъде спряно, но което може да доведе до силно егоистично поведение. „Мъжката“ икономика с частната собственост е негово изражение. За да не се стигне до война всеки срещу всеки в условията на такава икономика, то човек трябва да намери в себе си нови социални сили, за да въздържа собствените си интереси в името на по-важното общо благо. Едно време човек е бил принуден на това, а сега вече може да го прави по свободна воля.

В Русия комунистическият режим прави прехода от „женско“ към „мъжко“ общество само за няколко десетилития. Този процес протича в Западна и Централна Европа в продължение на векове. За да може това да се случи възможно най-бързо, болшевиките унищожават селячеството, носител на „женското“ и чрез индустриализацията създават „мъжкото“ общество на работническата класа. Не е лесно да се създаде икономически ред, който да свързва женското с мъжкото начало. Мъжкото се среща предимно в организацията на производството, а женското – в потреблението, снабдяването и запазването на природните ресурси. Двата аспекта – производство и потребление – могат да бъдат свързани със структури, които да обединяват търсенето и предлагането. Това изисква ново икономическо мислене, което включва въпроси като кръговрата и значението на парите, както и свободното развитие на човешките таланти. Рудолф Щайнер дава примери за такъв тип мислене. Конкретно в Русия такава стъпка би било създаването на асоциации, които да свързват производителите, търговците и потребителите (бележка на преводача – в този ред на мисли е важно да се спомене най-напредничавата форма на такъв тип взаимодействие – това са кооперациите между производители и потребители. Наричат се къмюнити съпортид агрикълчър, тоесст земеделие, подпомагано от цялата общност. Търговци няма, защото продукцията се купува направо от производителите. Те имат сигурността, че ще могат да продадат реколтата си, а пък потребителите знаят от къде и каква продукция получават. Потребителите също често помагат на производителите, когато има трудности и участват в определяне на количеството и качеството на продукцията).

В една такава икономика хората биха могли да се чувстват отново деца на Майката-Земя и да работят за взаимното добро. Това е възможно благодарение на съвременното свободно съзнание и воля. Така може да се развие и една братска икономика, която има толкова важно място в идеалите на руското социално мислене. В едно общество, управлявано от престъпни групи, този идеал е като Светлина за бъдещето. Той поправя едностранчивото развитие, насадено от Запада, и злоупотребите, причинени в това отношение от комунизма. И води руския на нород на пътя на собственото му развитие.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.