2. Мария-София – откриване на вътрешната мъдрост (Невидимият град)

Невидимият град – духовна биография на руския народ е книга на Хари Салман.

Оригинал: De onzichtbare stad, Kok Agora, Kampen, Холандия, 1996. При въпроси по книгата, за автора и т.н. се обръщайте към Крум Сяров.

С приема на православието през 988 в Русия пристига и картината на София. София, Божествената Мъдрост, е един от най-големите архетипи на човечеството. В Египет Мъдростта е почитана като Богинята Ирис. В християнството тя е въведена от юдейските мъдри текстове на стария завет. Става дума предимно за времето между втори и четвърти век преди Христа. Ето и някои цитати от тях, в които Мъдростта говори сама по себе си:

Мои са и двете, съвет и действие. Имам и разум, и сила. Чрез мен управляват царете, а мъдреците дават съвети. Аз обичам тези, които ме обичат, а тези, които ме търсят, ме намират.

Бог ме носи в себе си още преди да сътвори каквото и да е било. Аз съм от началото, още преди Земята.

Аз му бях любимата. Аз бях неговото желание и играех цял ден за него, и на Земята, защото имах желание за човешките синове.

Произлизам от устата на Най-големия и като мъгла изпълних Земята. Живея в най-големите висоти, а тронът ми беше на един облак. Сама преминавах по целия хоризонт на небето и най-големите дълбочини. И властвах над цялата Земя и всеки народ.

В стария завет на София се гледа като на посланик между Небето и Земята. В християнството имало две тенденции. Мъдростта се разглежда като качество на Иисус Христос и се отъждествява с Логоса (словото). Но има и теологии, които я свързват с Мария. Папа Йоан Павел II твърди, че София, Божествената Мъдрост, се е преродила в Мария, Божията Майка. Същото твърди и Якоб Бьоме. Мария се превръща в Мария-София, което е сравнимо с превъплащението на Христос в Човека Иисус, който наричаме Иисус Христос. От тази гледна точка София представлява женския аспект на Христос, така както Майката-Земя е женския аспект на Бащата-Бог.

Гръцката теология подчертава връзката на София с Христос, но в Русия култа към нея придобива женските черти на Мария. По примера на голямата църква Света София в Константинопол, в Русия се строят навсякъде църкви в името на София. Те всички са посветени на Божията Майка. Русия се превръща в страна със силен култ към Мария. На север цялата търговска област на Новгород е посветена на София. На североизток, в областта на Владимир се строят във всеки град църкви в името на Мария.

Култът се вижда и в известните икони на София и Мария. На почетена е иконата на Божията Майка във Владимир. Тя пристига като подарък от Константинопол в Киев и е пренесена от Андрей Боголюбски във Владимир през 1155. 1395-та е пренесена в Москва. Тази икона, която по превъзходен начин показва майчината картина на стара Русия, се счита за творяща чудеса. Тя е помогнала за победите над татарите и поляците. На посветените на София икони, тя бива най-често придружена от трите си дъщери Вяра, Надежда и Любов. Тя е космическия аспект на Мария.

Единствено в североизточна Русия има един празник на Мария – празникът на Покров, плащеницата на Мария, въведен през 1164 от Андрей Боголюбски. Свързва се с времето на 860 година, когато викингите от Русия обсаждат Константинопол. Тогава един Андреас и учениците му виждат как Мария се появява по време на една църковна служба, моли се за града и разгръща плащеницата си над поданиците му. В Русия закрилата на Мария се изживява непосредствено. Тя пази вярващите и моли Бога за тях.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.