Служителите на Мария-София (Невидимият град)

Невидимият град – духовна биография на руския народ е книга на Хари Салман.

Оригинал: De onzichtbare stad, Kok Agora, Kampen, Холандия, 1996. При въпроси по книгата, за автора и т.н. се обръщайте към Крум Сяров.

Руските Светии са тясно свързани с Мария. Те играят важна роля в религиозната култура на Русия, а житията им са едни от най-четените произведения. На Светците се приписват много свети способности като голямо смирение, ясновидство и т.н. Те се упражняват в молитва и имат силите да прогонват злите демони. Често им се подчиняват дори и дивите животни. Лекуват болни и правят чудеса. Те общуват с Духовните същества и понякога виждат Мария. Също и някои князе, като Владимир, биват обявени за Светци по делата си. Един от любимите Светци е Сергей от Радонеж, който основава манастира Сергейев Посад. Говори се, че му се е явила Мария с Петър и Йоан. Казва му се да няма страх, защото молбите му са чути и самата Богородица ще пази манастира. Серафим от Саров живее от 1759 до 1833 като прекарва 15 години в живот по горите. Става известен в цяла Русия и хора цялата страна идват за съвет и благословия при него. Той притежава само една икона, Мариина, а тя често му се явява. Маргарита Волошина пише за него: „В Духа на Свети Серафим живее райската визия на Богинята-Майка. Тази прекрасна връзка с чистата Мария осветява целия му живот. В него живее една голяма мистерия, тайната за цяла Русия.“

В края на 19 век хората искат съвети от Старец Йоан от Кронщат или от Старците от манастира Оптина Пустъйн. Достоевски и Соловьов посещават през 1878 заедно Старец Амвросий. По негови заръки е изрисувана специална икона, Спорителница, помагачка при жетвата, Мария като защитница на земеделието. Тук виждаме една нова икона на София, както казва Наталия Бонежкая.

Руските жители почитат Божията Майка като носителка на София, проявление на Божествената Мъдрост. В едно от проявленията си Мария казва, че Серафим е „като нас“. За този тип хора Павел Флоренски пише, че имат вродено чувство за непорочност на душата. Техните души носят добродетелите на София и се чувства, че произлизат от нея. Руските Светци извървяват път на мъките и не се противопоставят на злото. Техният живот е изпълнен с големи добрини за другите, а самите те живеят скромно. За тях се говори, че непрекъснато произнасят Христовата молитва, а сърцата им са изпълнени с Любов. Затова могат и да виждат какво живее в сърцата на другите хора. Как човек може да стигне до такова вътрешно състояние пише в руската Духовна литература.

Този път на развитие води до качества на душата, които можем да опишем като женски. В Русия всеки един преминава през обикновения си живот по такъв път, докато в западното общество минаваме през мъжкия път. Най-вече всекидневното общение на руската душа със страданието води до дълбока съзнателност за значението на страданието и вината. Достоевски формулира това съзнание в романа си Братя Карамазови. Според Валентин Томберг можем да го обобщим в четири тези: 1. всеки страдащ страда за всички; 2. всяко наказание може да се превърне в жертва, но и всяко наказание може да са родилните мъки на един по-извисен човек; 3. в престъплението на един участват много; 4. всяко едно страдание може да се преживее като частица от Христос в човешката душа. Когато душата приеме страданието и бъде озарена може да се превърне в извор на Любов и Мъдрост. Много са успели да го преживеят наистина в стара Русия и в Съветския Съюз. При тези служители на София душата се изпълва с Мъдрост и Духовна сила.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.