Една нова картина на София (Невидимият град)

Невидимият град – духовна биография на руския народ е книга на Хари Салман.

Оригинал: De onzichtbare stad, Kok Agora, Kampen, Холандия, 1996. При въпроси по книгата, за автора и т.н. се обръщайте към Крум Сяров.

През 1994 Александър Солженицин се връща в Русия след 20 години. Авторът на Архипелагът Гулаг и книги за историята на революцията се превръща в символ на съпротивата срещу комунистическия режим. По време на пътуването си из Русия той говори за необходимостта от едно морално възраждане на страната и призовава комунистите да признаят вината си към народа. Солженицин осъжда политическата система в Русия, предателството спрямо над 25 милиона руснаци, които остават след 1991 извън границите на страната, както и състоянието на образователната система. За повечето руснаци той се е превърнал в един пророк от миналото, който вече няма чувство за потребностите на народа.

Не е лесна работа да се обединят за общи морални действия хора, които са загубили опората под краката си. Необходимо е засилване на самосъзнанието, за да могат хората, които са били тъпкани и унижавали дълги години, да се изправят и да поемат отговорност за собствените си действия. Много търсят връзката със старата руска култура, търсят Духовното, някои в църквата, други в литературата от преди революцията. Книгите на най-важните философи и писатели от преди революцията се издават отново, но обикновено в много ограничен за Русия тираж. Който има време и пари, за да си купи и да чете книги, може да направи важни открития в тях. Например, че в края на 19 век е било в ход едно обновление на руското религиозно съзнание, един руски ренесанс, както го нарича Бердяев. Той се свързва с творбите на Владимир Соловьов и бива понесен от голяма група от философи и теолози. Това движение поставя ударението не като традиционната теология, която обръща внимание предимно на вътрешния живот и Духовността на монасите. Става дума за София и за отношението на хората към природата и социалния живот.

В лекциите си за Богочовечеството Соловьов говори, че руската църква не е създала християнска култура, а западното християнство може и да е създало култура, но тя е антихристиянска. В Русия индивидуалността (разума и личността) остава слабо развита, за разлика от Запада. Русия обаче е запазила загубената от Запада Божествена Истина. Връзката на тази Истина с индивидуалното човешко начало ще доведе до новото „Духовно човечество“.

София е централна идея в новата Духовна култура според Соловьов. Тя му се явява три пъти, първия път още докато е девет годишно момче. Тази среща с „неговата вечна приятелка“ е предопределила мисленето му. Той се задълбочава в писаното в западната литература за София, най-вече в труда на Якоб Бьоме, и така дава нова насока в руската философия. София е за Соловьов Ангелът-Защитник на света, който е разпрострял крилата си над всичко живо и го води към истинската му същност.

Свещениците Сергей Булгаков и Павел Флоренски са силно въодушевени от Соловьов. Булгаков, който е принуден да напусне през 1922 Съветския съюз, преживява на 24 години при погледа си към Кавказ първата си всепоглъщаща среща със София. В теоложкия си труд той се опитва да й отреди място в православната теология. Той описва София като душата на света. Неговият добър приятел Павел Флоренски е универсален учен, който наблюдава в трудовете си влиянието на Духа върху материята. Неговият труд за изографисването на иконите от фундаментално значение. 1933 е арестуван, а няколко години по-късно застрелян. Още през 1914 издава големият си труд за Истината, една глава от който е посветена на София. Той Я наблюдава като живата връзка между Бога и Неговото Творение. Тя е Ангелът-Защитник на Творението, Живата Душа на природата и вселената, а Мария е човешкия Й облик.

Благодарение на голямото значение на София в руската литература се засилва съзнанието за женския аспект на душата. Това се забелязва и в литературното движение на символизма. Важни негови представители като Андрей Бели и Александър Блок са добре запознати със София във философията. В творчеството си те са се отправили да Я търсят. Това важи и за Михаил Булгаков, Анна Ахматова и Борис Пастернак. Особена позиция заема поетът Данийл Андрейев, който с книгата си Роза Мира постила пътя на бъдещата религия на женското начало. Тя има за основна Богиня Свента Свентана – Софията на Соловьов.

Флоренски говори за София-качеството на човешката душа и ги определя като непорочност, чистота на сърцето. Нарича го една сила, която лекува. Ако продължим да се задълбочаваме в това качество можем да напуснем сферата на философията и да се задълбочим в психологията. Първа помощ ни дава характера на Феврония от операта на Римски-Корсаков. В нея виждаме мъдрата девица, която потъва в незаслужени страдания, за да изплува отново като носителка на небесната сила на София и кралица на град Китеш. Тя е славянския Парцивал, според думите на Римски-Корсаков. Тя не поема дейно към Грала, чрез който се развива мъжката сила на съзнанието, както Парцивал, а тръгва по един пасивен път. По него тя се отваря за това, което я среща и което й се случва. По този начин душата й се оформя като една чаша-Грал, която се пълни с небесната Мъдрост.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.