Откриване на вътрешната Мъдрост (Невидимият град)

Невидимият град – духовна биография на руския народ е книга на Хари Салман.

Оригинал: De onzichtbare stad, Kok Agora, Kampen, Холандия, 1996. При въпроси по книгата, за автора и т.н. се обръщайте към Крум Сяров.

Когато женският елемент от дадена култура изчезне, то същото се случва и с нея. Това се случва на Запад, това се случи и в Съветския Съюз. Културата е мястото на Духовният живот в обществото. Това е възможно чрез София качествата на отвореност, възприемане и непорочност. В момента създаването на културата не е възможно и без мъжкия елемент. Без него културата не би се зазимила добре и не би се осъществила в конкретния живот. Точно това откриваме и в стара Русия – народа е държал на традициите си и не съумява да създаде една нова, истинска руска християнска култура.

За да е една култура жива, то има необходимост от едно съвместна работа между мъжкия и женския елемент в обществото. Преди това не е било необходимо. В древните времена Мъдростта е била възприемана пряко като Божествена творяща сила, която вдъхновява културата. В течение на вековете хората загубват тази пряка (женска) връзка с Мъдростта. На нейно място се появява Любовта към Мъдростта (философия). Развитието на мислещото, мъжко, съзнание води до изстиване на душата и загуба на нейната жизненост. Дори Любовта към Мъдростта е мъртва в много души. Сега, накрая на този път, търсим възможности за преоткриване на Мъдростта.
В Русия все още много хора има отвореността на душата си, за да приемат София непосредствено. В църквата този процес е дълбоко подсъзнателен в чувствата по време на литургиите и съзерцанието на иконите. Служителите на София в историята на Русия следват волята си, а при Соловьов започва да се развива и мислещото съзнание. На Изток Мъдростта слиза при хората, а на Запад хората издигат съзнанието си и се отварят за нея. Това е пътят, който Средна Европа подготвя. Той минава през мистиката на Якоб Бьоме и немския идеализъм и води до антропософията. Рудолф Щайнер разглежда антропософията като оживялата във високото съзнание (бележка на преводача – тук можем да използваме и термина свръхсъзнание, надсъзнание) на хората София.

В културата на Средна Европа София се разглежда като картина на просветената душа., която е свързвана с Духа. Човек, който по такъв начин е развил душевността си, черпи от вътрешната си Мъдрост и има съзнанието за действителността и присъствието на Духа. От антропософията и други Духовни течения се развива една нова Духовна психология. Тя е необходима, за да разбере и подпомогне раждането на Духа в душата.

В това високо София-самосъзнание можем да превърнем влизащото в душата ни във вътрешна Мъдрост. В Русия Мъдростта се възприема като сила, която седи високо над хората и съответно това, което душата поема подсъзнателно от нея, не може да се превърне пряко в лична мъдрост. Затова се нуждаем от засилване на съзнанието. След 17 век средноевропейски импулси навлизат на много вълни в Русия, за да подкрепят силата на съзнанието. Най-големият идва от трудовете на Якоб Бьоме. Антропософията не играе още почти никаква роля в руския Духовен живот, защото не е придобила още собствен руски облик (бележка на преводача – бавно и постепенно, но сигурно антропософията навлиза и в България. Живея от много години в Германия и виждам, че най-напредничавите и хубави импулси в немското общество идват точно от антропософията. Съответно мога само да препоръчам на хората да се занимават с нея, както теоретично, така и най-вече практически в творческото и Духовно уреждане на обществения живот. В същото време ние като българи не трябва да забравяме по никакъв начин Светлия Завет на Богомилите и да се запознаем обстойно с него. В последните години се забелязва едно силно отваряне на хората в България за Духовното и съответно биваме дарени и със съвсем нови и съвременни послания от света на Светлината. С тях можете да се запознаете от книгите на Диана Мечкова за Светлината. Дори още по-важно е, че и ние българите си имаме нашата съвременна, специално пригодена за нашите условия, „антропософия“. Това е Учението на Петър Дънов. Време е да последваме примера на Централна Европа и да не оставяме това Велико Учение да седи само на теория, а да отворим сърцата си напълно за него и да творим в обществото съответно със заветите му. Тук е и мястото да припомня, че точно ние българите сме призвани да пренесем някои важни импулси в славянството и да го събудим съзнателно и волево за мисията му на Любовта. Ние вече и го правим от столетия, но е важно вече съвсем съзнателно да поемем тази благословена мисия и да я осъществим докрай. Епохата на всемирната Любов е близо и ние сме тези, от които зависи тя да бъде провъзгласена по-бързо на Земята. Разбирането на антропософията, учението на Рудолф Щайнер, чувстването на Учението за Бялото Братство на Петър Дънов и решителните действия според техните Завети ще ни въведат в тази нова епоха. За тези действие определено може да ни помогне не само централноевропейския път на антропософията, но и западния път на волята, който има дълги традиции и постепенно, благодарение и на старите индиански традиции, се разпространява чрез дейността на хора като Друнвало Мелхизедек и Грег Брейдън, например). Флоренски, Булгаков и Бердяев се занимават задълбочено с антропософията, но търсят преди всичко собствената си връзка със София. Принадлежащите на православната църква показват както винаги в историята до сега съмнения относно духовния път на Централна Европа. Същото важи и за отношението им спрямо руските учения за София.

Между западната антропософия и руското учение за София седи Валентин Томберг (1900 – 1973). Той е роден в Санкт Петерсбург, но живее в Холандия, където по време на втората световна война развива учението си за свързване на мъжките и женските таланти. Той е във връзка със Щайнер и е Одухотворен по свой собствен начин от София. В своя труд Медитации за Таро той стига до учение за София, в което е представена една Света Троица на женското начало – Майката, Дъщерята и Светата Душа. Тук ясно виждаме руските представи за Майката-Земя и София. Светата Душа, позната от юдейските учения като шехина, внася радост и хармония в обществото. Тя свързва хората и влияе на общностната душа.

Ако хората в Русия искат да открият вътрешната си Мъдрост, то трябва съзнателно да разберат какви опустошения в душите им е оставил комунистическия режим (бележка на преводача – същото важи и за България и предвид, че управляващите при нас продължават да са същите или техните наследници, но с подобно вредно мислене и след комунизма, то за България би било много по-правилно да използваме последното изречение в сегашно време, тоест опустошението на душите продължава. Хубаво е, че процесите на пречистване и възраждане на душите ни се задействат с много по-голяма скорост и интензивност). Пораженията са големи, но за много руснаци материализма е една фасада, зад която могат да се скрият. Отвореността за Духовното винаги е присъствала и има малко „закоравели“ материалисти. Силите на съзнанието обаче са слаби и затова повечето хора в Русия не разбират какво се случва и защо. Много приемат нещата такива, каквито са и се надяват на по-добро (бележка на преводача – ние българите определено имаме по-силно съзнание и разбираме по-добре какво се случва, но сме обхванати от силна летаргия и бездействие, волята ни е скована).

Оцеляването в новата вълна на западизация изисква Мъдрост и съзнание. Едва тогава могат да бъдат заложени семената на една нова Духовна култура, така както вече се е случвало при предишни вълни на западно влияние. Едно време семето е било посято от наследниците на богомилите, кетцерите; Новиков; Соловьов и т.н. Засега не се чувства много от едно Духовно Възраждане на Русия, но събуждането на религиозното и национално съзнание е започнало. В същото време има и съживяване на националистически и фашистки движение, а много се държат здраво все още за останките на комунизма (бележка на преводача – в България тези останки биват много умело поднасяни на населението под най-различни форми, включително етнически, монархически, националистически и т.н., така че то да не бъде способно да ги открие и да се раздели според желанието си с тях).

Възраждането на Русия ще започне от хора с голяма морална сила и социални идеали. Можем да мислим за нови културни и политически лидери, но най-вече за хора, които заедно икономически прилагат социалния идеал в общините и помагат за Възкресението на загубени душевни сили. Това се нарича терапия в практиката. Тези хора първи откриват вътрешната Мъдрост, за да могат да оцелеят в хаоса. Аз познавам някои такива общности. Те са Светлината в една тъмна страна. Тук от тъмнината на миналото се ражда една сила на бъдещето. Тук се работи по създаването на града Китеш и това е конкретизацията на руската идея в практическия ежедневен живот.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.