3. Градът Китеш – създаване на нови общности (Невидимият град)

Невидимият град – духовна биография на руския народ е книга на Хари Салман.

Оригинал: De onzichtbare stad, Kok Agora, Kampen, Холандия, 1996. При въпроси по книгата, за автора и т.н. се обръщайте към Крум Сяров.

„Не е за първи път да мечтаем за свобода, а да създаваме нов затвор“, казва Максимилиан Волошин една година след започване на руската революция в стихотворението си Китеш. Свещената Русия се отдалечава все повече, към нея не води никакъв път. Това, което остава е мечтата за свобода и независимост: „От дъното на душата звънят камбаните на покрития с вода Китеш – нашата неизпълнена мечта“.

Невидимият град Китеш запазва през вековете идеала за създаването на една общност чрез религиозни сили. Руският народ бива все по-поробван през вековете. Всичко започва с монголското владичество и продължава до наши дни. В същото време развитието на Запада води до повече свобода. Според руснаците обаче тя е подчинена на работата, парите, външния ред и материалните стоки. Това не е бъдещето, което повечето руснаци търсят. Тяхният идеал е за една бъдеща общност. Чрез картината на град Китеш те проектират основите на стара Русия в бъдещето.

Същността на стара Русия не е в Киев, а в североизточната част на страната – в областта на Ростов, Муром и Владимир (бележка на преводача – тук и навсякъде другаде става винаги дума за географското положение спрямо културните центрове на страната, а не толкова спрямо територията или разпределението на населението й. На картата можете да видите, че споменатите градове се намира на около 200 км източно и североизточно от Москва, а не са някъде в далечен Сибир). Именно тук е посадено семето на бъдещата Русия. Благодатната почва за тази нова Русия е Богомилството, което идва през десети век от България. Това Духовно учение е слабо познато. То се разпростира в Русия от българите на Дунава до българите на Волга, които малко преди това стават мюсюлмани (бележка на преводача – докато влиянието и работата на Богомилите в България и в други части от Европа започва да излиза все повече на яве и буди интереса на много изследователи и Духовно-търсещи, то все още не знаем почти нищо за неговото влияние върху волжките българи. Важно е да се спомене, че връзките между тях и нас съществуват непрекъснато и има както много прилики в развитието така и много разлики. Най-забележителната прилика е приемането съответно на православието и исляма по почти едно и също време. Предвид хода на историята от това време насам е логично да предположим, че Богомилството е оказало много силно влияние и на развитието на Волжска България. В душевността на народите наследници на волжските българи и руснаците от тази област се откриват доста Богомилски черти).

В областите на руските Богомили може да се забележи развитие подобно на това на Катарите (южнофренските Богомили, катари означава „чистите“). Там през 12 век възниква културата на тробадурите, която е открила женските аспекти на душата и ги възпява. Тяхното влияние се чувства до и във времето на строежа на големите Нотр-Дам-Катедрали (посветени на Мария, Богородица). По същото време и в цяла североизточна Русия се строят храмове посветени на Богородица. Някои от тях са построени от Княз Боголюбски, който също играе роля в легендата за невидимия град Китеш.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.