Невидимият град Китеш I (Невидимият град)

Невидимият град – духовна биография на руския народ е книга на Хари Салман.

Оригинал: De onzichtbare stad, Kok Agora, Kampen, Холандия, 1996. При въпроси по книгата, за автора и т.н. се обръщайте към Крум Сяров.

В легендата за невидимия град Китеш се разказва за княз Георги (Юри), син на Всеволод, княз на Новгород и Псков. Георги го последва на трона през 1163 и веднага пътува до Михаил от Чернигов, за да измоли неговото позволение да строи църкви и градове. Построява храмове посветени на Мария в Москва, Новгород и Ростов. В Ростов се среща с Боголюбски и го моли да построи църква и в Муром. Отива и до Малък Китеш на Волга, където построява манастир. Пътува още около 100 км и пристига на езерото Светлояр, където построява град Голям Китеш с три църкви, две от които са посветени на Мария. Градът е с размери 213 на 426 метра. След завършване на сградите се завръща в Псков. По-късно му се налага да се върне в Китеш, за да го защитава от монголците. И двата града са завзети и разрушени, а Георги губи живота си през 1239 (бележка на преводача – тук е много интересно да обърнем внимание на годините на възкачване на престола и на смъртта в битка. Забелязваме, че според легендата е царувал цели 76 години! Дори ако приемем, че е поел престола много млад, то той вероятно е бил на поне около 100 години, когато загива в битката. На именно такава възраст в битки загиват българските канове Испор, Аспарус, и сина му Тервел. Този факт е й точно исторически документиран в именника на българските ханове, а и в други, независими източници. Данните биват потвърдени и след намирането на гроба на Испор в днешна Украйна. Забележителното в случая е на каква възраст тогавашните владетели са били способни да предвождат армията. Здравето им със сигурност се е дължало и на цялостното им Духовно развитие).

Исторически погледнато това е една странна история. При нападението на монголите Юри Всеволодович, княз на Владимир, загива на 04.03.1238. Юри е женен за една от сестрите на Михаил от Чернигов, а Андрей Боголюбски е брат на баща му Всеволод. Всеволод от Новговор и Псков, който загива още през 1137, а не през 1163, е племенник на Всеволод от Владимир и няма син Георги. Юри Всеволодович е съвременник и далечен роднина на княз Пьотр от Муром.

Тази част от легендата е написана в края на 17 век в град Городеж на Волга, който е считан за Малък Китеш и който действително е бил нападнат от монголците през 1237. Юри Всеволодович е живял там няколко години. Следва една кратка част от легендата, която казва, че Голям Китеш ще остане невидим до Второто Пришествие на Христос и че има и други невидими градове и манастири. Освен това се говори и за идването на Антихриста, от когото хората ще бягат, но Бог няма да ги изостави.

Следва третата част на легендата – новото откриване на град Китеш, което е запечатано в писанието „Послание на един син към баща му от един скрит манастир“ от 1702. Става дума за това как един поклонник отново вижда Китеш, направен невидим от самия Бог, който така го защитава от неправдини. Това се случва след молитви и застъпничеството на Мария, покровителка на града. Следват думи за властта на Антихриста в княжество Москва.
Тези части биват събрани в края на 18 век при селцето Сопелки до Ярославл на Волга. Там живеела една общност от староверци, така наречените бегуни, религиозни поклонници, които отричат парите и са в много отношения тясно свързани с богомилите. Легендата за Китеш е част от тяхното виждане за света. Те смятат, че след втората половина на 17 век, тоест след църковната реформа и реформите на Петър, Русия е в ръцете на Антихриста. Невидимият град Китеш е за тях града на Христос, новият Йерусалим. Поклониците идват от цяла Русия в царството Божие на езерото Светлояр, в областта на староверците, отвъд Волга. Там хората с чисто сърце могат да открият град Китеш. Според една версия Бог е направил града невидим, според друга той се намира под три хълма, а според трета – на дъното на езерото.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.