Невидимият град Китеш II (Невидимият град)

Невидимият град – духовна биография на руския народ е книга на Хари Салман.

Оригинал: De onzichtbare stad, Kok Agora, Kampen, Холандия, 1996. При въпроси по книгата, за автора и т.н. се обръщайте към Крум Сяров.

Но какво се крие зад легендата? Въпросът дали Китеш наистина е съществувал интересува много руснаци. През 1936 филологът Комарович публикува книга за града Китеш, в която твърди, че това е града Кидекша близо до Владимир и че Китеш е производно име. Тази непотвърдена теория води до допълнителни изследвания. Литературоведа Панченко от Петерсбург ми разказа през 1989, че през 1957 е пътувал до езерото Светлояр и на брега му е имал разговор с една стара жена от околността, която разказва: „Веднъж седях тук и гледах към езерото. От там се зададе една лодка с двама монаси. Те слезнаха на брега и тръгнаха да се изкачват от хълма. Обърнах се и видях как той се отвори, а вътре имаше град с църкви и се чуваше литургия. Зачудих се дали монасите са завързали лодката си и отново се обърнах към езерото, но там нямаше никаква лодка. Когато се завъртях към хълма, той вече се беше затворил и нямаше никакъв град.“

Не всеки има такива ясновидски способности. През 1959 философът Филип Шестаков решава да се гмурне към града. Езерото, което има форма на елипса (около 210 на 170 метра), се оказва 28 метра дълбоко. Под водата то има формата на кратер. Такива езера има много в региона. Изглежда, че са се образували от свличането на земни маси поради карстовите води в региона. През 1969 се събира голяма експедиция от археолози, етнолози, геолози и водолази. Филоложката Савушкина ми разказа, че заедно със студентите й от Москва, са събирали разкази от региона. Археолози разкопават хълмовете и не намират следи от селище. Водолазите установяват, че под водата има две плата с останки от дървета. Според геолозите езерото лежи на пресечната точка на два разлома, единият от които достига чак до Москва. Козловски смята, че езерото се е образувало около 500 година, първото плато около 1200, а второто – около 1600. Последното е потвърдено от анализа на дърветата. Възможно ли е през 1237 един град да е изчезнал под водата?

През 1990 и 1995 търсих мястото.Светлояр означава изкрящ, стръмен бряг, а езерото, наречено още свещено, е разположено много красиво. Твърди се, че водата е лечебна, а цялата природа там има силно излъчване. Чувства се, че това е едно благословено място. Езерото е разположено до село Владимирско, на около 100 км от Нижни Новгород, основат през 1215 от Юри Всеволодович. Отвъд тази земя свършва властта му. Там живее финландското племе на черемисите. Един историк от Нижни Новгород ми каза, че името Китеш може да идва от техния език и би могло да означава потънало селище.

Мунин Недерландер стига до идеята, че Китеш е руския Кадеш. Кадеш е оазис в пустинята Синай, в който юдеите живеят 38 години след изхода от Египет и се хранят с манна небесна. Кадеш означава светиня. Това е било мястото на мистериите на Йетро, а за юдеите място на пречистване и изпит. Възможно е именно затова староверците така да са нарекли свещеното си място. Те наблюдават бягството си от империята на Царя и от Патриарх Никон (с техните египетски, йерархични структури) като изход от Египет и наблюдават самите себе си за руския народ на Израел. По пътя си към Обетованата земя, бъдещата Русия, трябва да останат в своя си Кадеш. Не ми е известно дали използват тази картина за тяхната земя отвъд Волга, но това би описало точно тяхното положение. При Комарович, че руснаците от областта на Светлояр наричат много от селищата на черемисите, заради техните езически обичаи, Содомово (Содом). Това е също израз на Духовната география от онези дни.

Бих искал да обърна внимание на едно отражение във времето на историята на руския и израелски народи. Началото на новата ера или идването на Христос на Земята играе ролята на огледало. Израелският народ влиза в Египет през 17 век преди Христа, а руските статоверци излизат от княжество Москва през 17 век след Христа. Изходът на израелския народ от Египет и престоят му в Кадеш е през 13 век преди Христа. Падането на Китеш е през 13 век след Христа, а до времето до 17 век може да се разглежда като египетския му престой. Приемането на юдейството от хазарите през 740 след Христа е отражение от изчезването на 10 юдейски рода през 733 преди Христа.

Китеш е една картина на бъдещия социален и религиозен ред в Русия. Според мен тя носи началото си от руските Богомили. В североизточна Русия те правят за известно време от историята невидимия град видим. Възможно е Свети княз Всеволод да е бил защитник на Богомилите. Той служи за въодушевление на князете Андрей Боголюбски и Юри Всеволодович. Възможно е Богомилите, с помощта на Юри (Георги) да са построили един свой Духовен център на бреговете на езерото Светлояр, който е разрушен през 1237 от монголците, а по-късно е потънал във водата. Името на мястото идва най-вероятно от черемисите. Можем да си представим, че както Богомилите, така и градът им Китеш, изчезват от видимия свят по монголско време, но продължава да съществува и да посочва пътя към бъдещето. След това староверците се придържат към тази Богомилска история и я свързват с израелския Кадеш.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.