Унищожение на правото (Невидимият град)

Невидимият град – духовна биография на руския народ е книга на Хари Салман.

Оригинал: De onzichtbare stad, Kok Agora, Kampen, Холандия, 1996. При въпроси по книгата, за автора и т.н. се обръщайте към Крум Сяров.

По време на комунизма много внимателно се изучават различните движения от Средновековието, като Богомилството, например. Те биха могли да послужат за откриване на пориви срещу феодалния строй и да служат на партията. Китеш би могъл да се разглежда като утопия за едно справедливо общество, което настъпва с комунизма.

Болшевишката държава няма религиозни основи, но изглежда, че добре съвпада със социално-религиозните идеали на руския народ. Особено в селата селяните има ясно изразено общностно чувсто и често се обединяват в кооперации, така наречените артели. Тези идеали за братство и справедливост са впрегнати от партийните комисари за осъществяването не едно ново индустриално общество. В крайна сметка в това, което е създадено можем ясно да видим противоположната на град Китеш картина.

Терорът на партията над народа е единствен по рода си в историята (бележка на преводача – все пак е трудно да се каже дали Сталин в Русия или Мао в Китай е довел до повече унищожения, но във всички случаи злото идва от една и съща идеология). Опитът за създаване на едно общество без класи води до смъртта на десетки милиони. Старата руска култура е почти изцяло унищожена. Бруталностите и корупцията в партията водят до морална деинтеграция, в която социалните идеали губят значението си. След разпада на Съветския съюз този процес продължава под знака на свободната пазарна икономика (бележка на преводата – най-късно при това споменаване на този термин е важно да му обърнем повече внимание. Ако разгледаме сегашните търговски разпоредби и безкрайни регламенти в Сащ, ЕС или Япония, то ще видим, че имаме по-скоро насилствено произведена потребителска икономика на растеж, която обаче не е в никакъв случай свободна. Тя е преди всичко протекционистична и помага за запазване на богатите богати, а на бедните – бедни. Страните от така наречения „трети свят“ не получават еднакви права за развитие, производство и търговия. Същото важи и за страните от „втория свят“, бившите комунистически републики, които дори като част от ЕС биват все още третирани като „втора ръка“. Свободата няма нищо общо с днешния Западен свят, който не само говори за, но и произвежда хора „втора ръка“ и „трети свят“). Силно влияние оказват американските филми. Руската интелигенция живее в бедност, а населението намалява всяка година с по милион. Много хора се питат дали руската нация ще оцелее като културна такава или напълно ще деградира. Капиталистическият експеримент, въведен в страната непосредствено след комунистическия, може да доведе до унищожение на човещината и криминализиране на цялото общество, ако не се случи едно Духовно обновление.

В картината на социалния живот, който партията създава, могат да се открият различни слоеве. В основата е стадния принцип. Това е картината на степните общества, в които индивида напълно се обезличава в масата. Трябвало да се създаде едно ново общество от съветски хора, които нямат никакво национално самосъзнание. Някои класи не намират мястото си в такова общество и биват просто изтрити от лицето на Русия. Свободните селяни, търговци, съкооператори, аристократи биват унищожени, защото принадлежат към определена класа и съответно са врагове на народа. Троцки дори иска да военизира цялото общество, да постави всеки един в трудова бригада под военно наблюдение и така да се извършва необходимата на държавата работа.

Тази идея наподобява малко на експеримента на йезуитите през 17 век в Парагвай. Те впрягат индианците в работа по плантациите и ги „дресират“ както смятат за добре. Благодарение на силното групово съзнание на индианците и положителните методи за работа с тях на йезуитите, този модел се превръща в голям икономически успех. Вторият пласт намираме точно в обществото от роби, в което не съществува лично самосъзнание.
Третият слой е свързан със западната картина на социалния ред, възникнала в съвременното материалистично общество. Науката открива как обществото може да бъде манипулирано чрез социални техники. Сталин и Хитлер също знаят как това се прави, но го правя прекалено явно. Днес има по-тънки и изпипани методи, основаващи се предимно на римското „хляб и зрелище“ – дай на хората каквото искат, направи ги щастливи и те ще те слушат. Тук става дума за манипулиране на инстинктите и обществена липса на съзнание. Това е областта на подсоциалното, в която за манипулация се използват масмедиите и новите психо-социални научни изследвания.
Заедно с навлизане на комунизма започва и една поредна фаза на унищожение на руското право. Това е един дълъг процес, който започва още през 12 век и прави от руския народ роби. Дотогава Русия има сравнима с други народи правова система, която включва монархични, аристократични и демократични елементи. Правовите традиции идва от славянското, скандинавското и византийско право. В стари хроники се говори за сключването на договор между княза и народа. На основание този договор всеки един град може да изгони княза си. Селяните са по това време свободни. Княз Ярослав Мъдрия въвежда множество закони в началото на 11 век. Никъде не става дума за смъртно наказание. С физическо наказание се порицават само разбойници и роби. По-късно, при основаване на новата Русия на градовете на североизток не се дават демократични права за самоуправление. Само в градовете на север някои граждани като аристократи и богаташи, могат да се възползват от демократични права. След завземането на тези територии от Московското княжество тези права са им отнети.

За да задържат цялата власт в ръцете си, московските князе подчиняват първо църквата и едрите земевладелци. Великият княз Иван III завладява през 1478 Република Новгород и се провъзгласява за наместник на Бог на Земята. Църквата му се подчинява. Век по-късно Иван IV прекършва и съпротивата на едрите земевладелци. Селяните биват държани много по-изкъсо, което води до бягството на много или присъединяването им към казаците, които развиват собствени правови традиции. Градовете се превръщат в собственост на короната. 1649 селяните официално губят свободата си и стават собственост на царя. Богати индустриалци могат да ги закупят.

В Русия властва закона на силата, докато в Западна и Средна Европа правовата държава си пробива път. Князът губи ролята си на владетел по Божия воля, църквата остава независима, развиват се свободни градове със свободни хора. В Русия тези стъпки на развитие не са се случили, а опитите да бъдат все пак осъществени, макар и със закъснение, се провалят. Екатерина Велика опитва да въведе през втората половина на 18 век реформи подобни с тези на западноевропейското Просвещение, но не успява да промени правовата система. Дори напротив – нейната политика води до въстания на селяните. Александър II прекратява през 1861 крепостничеството, но това все още не означава равни права за селяните. Те продължават да са зависими от селската община и могат да напускат селото само с нейно разрешение.

След революцията правото бива напълно заменено с произвола на управляващите. Дори и след ерата на Горбачов правото си остава един лукс, който трябва да бъде скъпо откупен от коюрумпирания чиновнически апарат. В този дълъг период на липса на права не е могло да се развие правово съзнание. И именно това превръща съвременното руско общество в хаос, в който никой няма права и всеки трябва сам да си ги наложи. В това време управляващите издават декрети без значение. Това е една пълна анархия, в която единици „оправни“ са щастливи.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.