Обществата на бъдещето I (Невидимият град)

Невидимият град – духовна биография на руския народ е книга на Хари Салман.

Оригинал: De onzichtbare stad, Kok Agora, Kampen, Холандия, 1996. При въпроси по книгата, за автора и т.н. се обръщайте към Крум Сяров.

Западната социология развива техники за създаването на контролируеми и добре действащи организации. Тези знания са важни и за Русия. В Русия съществува обаче и необходимостта от знания за новоизграждането на социалния живот и създаването на общества, в които хората могат братски да се свързват помежду си. За създаването на такива Китеш-общности е необходима една духовна социология, която още не съществува.
В стара Русия е имало такива общности, но те са водени предимно от подсъзнателни социални сили и традиции. През миналия век тези сили са били почти напълно унищожени. Поради липсата на разбиране на динамиката и образуването на общности, те бързо се разпадат. Струва ми се от изключително важно значение, че тези социални сили сега се развиват съзнателно и се създават нови традиции. Социалните идеи на Рудолф Щайнер ни дават повече опорни точки.

В основата е факта, че във всеки човек са заложени социални сили. Те могат да бъдат задействани чак след като сме събрали достатъчно самосъзнание и способност да въздържаме поне частично егоизма си. Определени споразумения и структури могат да ни помогнат да запазим междучовешкото пространство свободно от егоизъм. Социалния импулс има за основна задача свободното развитие на човешката индивидуалност. Общества и организации не трябва да подчиняват отделния човек, ами напротив – имат задачата да подпомагат неговото развитие. На второ място трябва да се внимава как с всеобща работа за обществото да се постигне добро и за всеки един. Трябва да се развие съзнание за основните потребности на всеки един член на обществото. Те се задоволяват от финансовите печалби на цялата група, работеща съвместно. Разпределението на доходите се превръща тогава от един въпрос на сила в правов такъв. На трето място е важно важно подобряването на общуването, развитието на изкуство на разговор, за да можем човек да добие обективна и съзнателна представа за другите, да уважава мнението им и да избягва пререкания. Четвърто, трябва да се развие една правова сфера, в която всеки има равното право да участва и определя. От нея обществото може да управлява упражняването на силата и да осигури свобода в мисленето и братство в икономическите действия. Това е накратко влиянието, което социалното триединство може да окаже на обществения живот (бележка на преводача – социалното триединство, според антропософията, учението на Рудолф Щайнер, е прилагането на принципите на свободата, равенството и братството в обществото. Равенството се отнася предимно за правовия и политически живот на обществото, тоест законодателната и изпълнителна власт. Братството се отнася предимно за икономическия живот, тоест до действията на различните видове организации и компании. Свободата се отнася най-вече до отделната индивидуалност, която се развива под благотворното влияние на другите две. Равенството се свързва предимно с мисленето, Мъдростта и главата; свободата със сърцето, чувствата и Любовта; а братството с дейстията, крайниците, волята). И най-накрая – обществата могат да бъдат създадени така, че да се превърнат в съдбовни такива, тоест хората да си помагат по пътя си на развитие.

В Русия всички тези крачки тепърва трябва да бъдат извървени. Социалните институции досега винаги само са поробвали хората, вместо да им помагат в развитието. В общуването си с другите руснаците са често толкова вързани в собствената си субективност, че въобще не могат да възприемат другия (бележка на преводача – внимание, това е една от най-слабите черти и на българите. Максимата „Живей и остави и другите да живеят“, в смисъл на свободата, която трябва да имаме и да даваме на другите и способността да приемаме другите „такива, каквито са“, все още са много слабо изразени). Те не са свикнали и да се отнасят с уважение едни към други. (бележка на преводача – липсата на самоуважение и самочувствие у българите не ни оставя възможност да уважаваме околните. В основата на всяко едно бъдещо развието с настъпването на епохата на Любовта, са добрите чувства към всяко едно живо същество. Съвсем логично и обикновено е те да започнат с истинско самочувствие и самоуважение). Имат слабо съзнание за правата на другите (бележка на преводача – повечето българи дори не си знаем собствените права и задължения, камо ли пък да защитаваме тези на другите). Правова сфера е имало само преди и то само в градските съвети на някои градове от севера, както и в някои селски събрания. На тях най-стария често поема ролята на груповото Аз. Заради недоверието и страха у хората трайни връзки са трудни. Групи и бракове се разпадат бързо. Има необходимост от още много социална и терапевтична работа, за да се стигне до свободно развитие на индивида и здрав обществен живот. Трябва и държава, която да осигури правово ред и социална инфраструктура.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.