Обществата на бъдещето II (Невидимият град)

Невидимият град – духовна биография на руския народ е книга на Хари Салман.

Оригинал: De onzichtbare stad, Kok Agora, Kampen, Холандия, 1996. При въпроси по книгата, за автора и т.н. се обръщайте към Крум Сяров.

Докато руската държава не поеме тази отговорност, то тя ще трябва да произлиза от малки групи. Това се случва навсякъде в Русия, но неприятностите, на които трябва да бъде намерено решение, са прекалено големи. От годими вече наблюдавам развитието на една селскостопанска общност южно от Москва. Създадена е от динамичен руснак, който отстъпва собствеността си на общността. Произхода му е казашки. Хора като него имат често силна, насочена воля. Заедно с екологичното земеделие се провеждат и много научни изследвания. В общността се приемат и хора, които не намират място в обществото. Това, което ги свързва е желанието да излезнат от ролята си на жертви и да работят положително за нова Русия. В западизирана Русия на Елцин те не се чувстват у дома си.

В тази общност има непрекъснато нови учебни положения, а членовете й често се менят. Хората винаги откриват, че човекът в центъра е един морален ръководител, който няма лични цели. По отношение на съвместния си живот и работа, членовете забелязват, че трябва да се уговорки и биват заговаряни от останалите. За да планират работата, те се събират заедно в кръг, а основната фигура играе ролята на старейшината, ако на членовете не им доста съзнание да решат нещата заедно. Те трябва да организират продажбата на стоката си, да се разбират с партньорите си и да могат заедно да си управляват парите (бележка на преводача – опита, който започнахме от ОМ за съвместно управление на средства се оказа за определен период от време успешен, но като цяло не се получи в мащаба и с отговорността, с която очаквахме. И това въпреки участието предимно на съзнателни хора. Българите определено не сме все още напълно готови за съвместна работа, още по-малко за общи финанси. Много силен е контраста с държави от Средна Европа, като Германия, например. След втората световна война немците се самоорганизират в така наречените пфенихферайни. Всеки един от участниците заделя всяка седмица определен брой пфениги или марки. Парите се влагат за закупуване на жилища за всеки един от участващите последователно. Една кратка примерна сметка би ни показала колко по-ефективно е това от индивидуалното спестяване). Също така да се учат да приемат в редиците си и „криминални“ с увереността, че всеки човек има и добри страни, които трябва да бъдат оценени от околните. Те трябва да живеят в село с бивши затворници и мафиотски структури, които задушават всяка инициатива.

Това са на кратко някои от проблемите в социалната пустиня на Русия, които трябва да намерят решение. Ако си представим всички такива Китеш-общества, които са в процес на създаване, то те са само светлинки в тъмнината, покровителствани от Мария. В тази си работа те се лекуват от раните на болшевизма и се учат да преодоляват болшевишките си черти. В тези общества се приемат и хора с психически и социални увреждания, за да могат те отново да се превърнат в част от обществото. Членовете на такива общности се опитват да живеят със злото около тях и да го променят. Така те откриват, че е например по-добре да се споделят картофите с крадците, отколкото да се чака, докато бъдат откраднати. Чрез тяхната среда те могат да посрещнат без страх злото и да изстрадат вредите, които то нанася. Докато такива общества съществуват, то дори и съвремениците на Гришка ще могат да намерят пътя си към социалния живот.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.