Събуждането на вътрешния цар (Невидимият град)

Невидимият град – духовна биография на руския народ е книга на Хари Салман.

Оригинал: De onzichtbare stad, Kok Agora, Kampen, Холандия, 1996. При въпроси по книгата, за автора и т.н. се обръщайте към Крум Сяров.

Когато някой е хаотичен в душата си, то руснаците казват: „нямаш цар, управник, в главата си“. Тази поговорка трябва да бъде обърната наобратно – всички ние имаме цар в главата си, но той спи. Ако имаме вътрешен ред в главата, то това означава, че този цар е буден. Това е нашето свръхсъзнание, нашия Божествен Аз. В руските приказки го срещаме като сина на царя Иван. Той е обикновено третия син, но винаги успява да се ожени за красивата принцеса и да стане цар. (бележка на преводача – същото важи и за българските народни приказки. Това идва за пореден път да покаже близката ни душевност с руската. Важно е народа ни да познава добре фолклора си, особено приказките и най-вече пословиците и поговорките, които са безценни извори на Мъдрост и бърз и естествен път да личностно развитие) Той притежава качества, които му помагат да надхвърли възможностите на братята си. Освен мъжката сила и смелост, това са сърдечни качества като Мъдрост, Съчувствие, Саможертва, възприемчивост за Духовното и чистотата на сърцето. Павел Флоренски нарича тези качества София-качества. Рудолф Щайнер ги определя като външни черти на вътрешното „гралско“ състояние на душата.

Младият принц Иван е картина на все още спящото ни свръхсъзнание, несъбудилата се сила на Духа ни (бележка на преводача – моля да се прави ясна разлика между термините подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание). Принцесата символизира чистотата на душевните ни сили. Сватбата с нея е картина на процеса на вътрешното събуждане на Духа в душата ни. Един Човек, който се е събудил, станал е цар, може със социалните си сили да обединява хората, може да изрече дума на прошка.

Този процес на събуждане на Духа е често свързан с трудности и жертви, с преодоляването на вътрешната тъмнина, преобразуване и осветлява на душата ни. Може да се случи не само в отделния индивид, но и в цяла една група или страна (бележка на преводача – най-добрия пример е преминаването на голяма част от българския народ още през 9-10 век към Новия Завет и Богомилското движение). Достоевски вижда Русия като жената в откровението на Йоан, която ражда детето. Това дете е новата дума на прошка между Изтока и Запада. Руската култура е като майка-родилка, която дава на света един народ, който да помири народите. Достоевски нарича руския народ – Богоносещ, а Щайнер – Христов.

За да се случи раждането на новия руски Христов народ, има необходимост от помощ – Щайнер говори за Духовната сватба между Средна Европа и Русия. Така всички ние се намираме в една историческа приказка, в която различни ергени искат ръката на принцесата, руската душа, а средноевропейския Иван (Йоханес), който би трябвало да има синалата на Духа, бива непрекъснато побутван настрана от западните си и източни конкуренти.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Духа и Душата. Bookmark the permalink.

Comments are closed.