Реч на Гери Пантин от името на Servol (1)

Реч на Гери Пантин при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1994

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Преди много години ние в SERVOL видяхме света през очите на бедните, онеправданите и малцинствата и бяхме ужасени и натъжени от това, на което станахме свидетели.

Видяхме един свят, който презрително бе отблъснал трупаните поколения наред мъдрост и опит на коренното население. Един свят, който си бе позволил да се поддаде на примамливите обещания за развитие, което обаче е мотивирано единствено от алчност и финансови печалби. Един свят, управляван единствено от науката и технологиите. Бавно започнахме да се пробуждаме и да прозираме истината, а тя е, че постепенно превръщаме тази прекрасна планета, изпълнена с толкова много красота, в едно сметище, в което милиарди хора се опитват да оцелеят под бича на лишени от въображение икономически програми.

Видяхме един свят, който по някакви повърхностни и произволни критерии разделяше държавите на неразвити, развиващи се и развити.

Видяхме държави, които харчеха огромни суми за образование, само за да установят 30 години по-късно, че образователните институции, които са изградили, са се провалили.

Гледахме всичко това и в своята наивност си мислехме, че голяма част от проблемите на този свят се дължат на две основни причини: първо, неспособността ни да се изслушваме и да се чуваме, и второ – липсата на уважение, която демострирахме, дори и когато най-искрено се опитвахме да си помогнем. Преди 20 години ние решихме, че няма да допуснем същата грешка и изградихме цялата философия на SERVOL около следните три принципа:

Първо, философия на незнанието, което означава, че никога няма да приемаме, че познаваме нуждите на хората, на които се опитваме да помогнем; вместо това трябва да ги питаме как искат да им се помогне.

Второ, трябва да слушаме внимателно какво ни казват те и да го превърнем в основа на програмата за развитие.

Трето, не трябва да се намесваме арогантно в живота на хората, така, както правят толкова много „доброжелатели”; вместо това трябва да се опитаме да им помогнем като проявяваме уважение и си партнираме по пътя на истинското развитие.

Познавайки тази наша философия, лесно ще разберете, че стремежът ни да помогнем на онеправданите и пренебрегваните, се превръща в един процес, при който всяка наша програма помага на бедните хора да поемат контрол над живота си. Някои твърдят, че бедните и необразовани хора сами са избрали да си останат такива. Тези, които вярват на това твърдение, непрекъснато се позовават на статистически данни, които показват, че въпреки все по-големите суми, отпускани за образование и развитие, пропастта между богати и бедни се задълбочава. Те пренебрегват грешката, която правителства и агенции продължават да правят: да се опитват да помагат на хората без да ги питат от каква помощ се нуждаят. Да стартираш програма за развитие на икономиката или образованието без да се консултираш с хората, за които е предназначена, е върхът на арогантността.

Нека бъдем честни: може ли някой в тази зала да отрече, че колкото и да не ни се иска, ние проявяваме високомерие и надменност, мислейки, че бедните хора са твърде невежи, за да знаят какво е добро за тях? Ако започваме всеки свой проект с подобна нагласа, той е обречен на провал още от самото начало.

Единственият начин да започнеш да помагаш на хората е като прекараш достатъчно време, говорейки с тях за проблемите, трудностите, надеждите, мечтите и идеите им. Едва след като внимателно сме ги изслушали, можем с нужното уважение да се намесим в техния живот, за да ги подкрепим.

Въз основа на това бързо става ясно, че образованието трябва да започва още от момента, в който детето се развива в майчината утроба. Специалистите по медицина твърдят, че случващото се с детето по това време е от изключително значение за бъдещото му интелектуално, емоционално и физическо развитие. Затова има логика всяка национална образователна ситема да започва още с обучението на бъдещите родители, които често са твърде млади и неопитни.

Трябва да обърнем внимание и на многобройните психолози, които твърдят, че когато едно дете стане на три години, характерът му е в голяма степен вече оформен, а когато стане на шест, вече е неподатлив на промени. Затова трябва да отделим значителни средства за ранното детско образование, защото то би имало най-голям ефект. Любопитно е, че отделяме много повече внимание на скъпи програми със съмнителен успех, целящи да се справим с проблемите сред младежите, вместо да се концентрираме върху положителни, превантивни програми, които да предотвратят възникването на тези проблеми.

И защо продължаваме да поставяме знак на равенство между „скъп” и „качествен”, сякаш образованието и човешкото развитие са потребителски продукти? Подобен начин на мислене е нанесъл несметни щети върху самоуважението на родителите и общностите, които са убедени, че отглеждането и образоването на децата е трудно разбираем процес, който е най-добре да бъде оставен на професионалистите.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.