Реч на Арна Мер Камис при връчване на Награда за цялостен житейски принос

Реч на Арна Мер Камис при връчване на Награда за цялостен житейски принос, 9.12.1993г.

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

Скъпи приятели, почитаеми членове на Парламента, дами и господа,

Родена съм преди повече от 60 години в малка общност в Палестина, в еврейската Мошава Рош Пина в арабското село Джа’оуни. Това са скалисти, но зелени хълмове в Горна Галилея, между Галилейското море и границата с Ливан; територия, която по онова време се управляваше от Великобритания.

След 1948г. еврейската Рош Пина се разрастна и разви, но селцето Джа’оуни бе изтрито от лицето на земята. Жителите му се превърнаха в т.нар. палестински бежанци, напуснаха родната си земя и днес живеят в лагери. Дори и земята им, източникът на тяхната прехрана и основата на цялата им култура, бе насилствено разграбена от други.

Всичко това остави дълбока рана в душата ми. Сякаш едната ми половина остана недокосната, а другата понесе цялата болка на случилото се.

В нашата земя бе посято семето на расизма, страданието, войните, смъртта и болката. Цял един народ бе лишен от човешки права, а децата растат, обградени от войници, камъни и оръжия. Те са уплашени, те са заплашени, те са уязвими. И техните изпълнени с болка викове се заглушават от високоговорителите, прокламиращи Законност, Ред, Сигурност, Прогрес.

Докоснах се до тези деца, носейки товара на своето минало, своята наранена половина. Опитах се да разкъсам воала на двуличие и престъпления, натрупани като боклуци по улиците на Йенин и бежанския лагер. Лагерът е бил изграден преди 45 години, а децата и внуците на бежанците в него, са родени и продължават да живят под израелска окупация. От името на тези деца аз стоя днес тук пред вас и ви говоря с езика на живота и надеждата.

Днес можем да чуем отекващия навсякъде около нас човешки вопъл на хиляди и дори милиони деца от цял свят и особено от Палестина. Те ни казват: Вие имате дълг към нас. Да, така е, ние дължим нещо на тези деца, които носят надежда за бъдещето. Длъжни сме да разкрием двуличието, което изоставя тези деца ранени на бойното поле без да им бъде оказана помощ. Техните рани са дълбоки, макар и да не кървят. Техните души са ранени, а развитието им е спряно. Тези деца са бити и убивани. Стават свидетели на това как войници унижават родителите им, братята и сестрите им. Разпитват ги в затвора в продължение на часове. Не им позволяват да учат, като затварят училищата  и детските градини. За тези деца „евреин” или „израелец” означава само войник, който стреля, за да убие, войник, който ги бие и унижава.

Дами и господа, на този ден, 9.12.1993г., точно преди шест години, тези деца се хванаха заедно за ръце и поведоха своя борба за свобода. Те ясно заявиха, че искат край на потисничеството и унижението, че желаят на тяхно място да се издигне свободата и надеждата за един по-добър живот.

Тук пътищата ни се срещнаха!

Малка група хора от Хаифа се обединиха със – и за – тези деца, за да сложат край на престъпленията и да излекуват умствените и психологически щети, нанесени от години потисничество.

Създадохме организацията В защита на децата от окупирани територии/ Грижа и обучение. Работехме за нея всеки ден, всеки час, когато бяхме затворени и дълго след като бе минал вечерния полицейски час, работехме през седмица, през почивните дни и на празниците, опитвайки се да дадем на тези деца зрънце щастие под формата на книга, игра или образователна брошура. Но най-вече бяхме редом до тези деца по улиците, край затворите и в съдебните зали, за да посеем и отгледаме в душата им зрънце надежда за по-добро бъдеще. 

В замяна получихме най-голямата възможна награда – техните усмивки, тяхната увереност, тяхното приятелство – всичко това е необходимо за изграждането на една нова човешка връзка между евреи и араби. Това е единственият начин да изградим истински мир.

От 1988 насам в обичайната картина започнаха да се прокрадват нови краски. По пътеките на бежанския лагер и улиците на Йенин, както и в околните села, бяха раздадени и разгърнати големи топове хартия, бяха раздадени четки и бои и стотици деца заедно се смееха, викаха и изрисуваха своите мисли, мечти, гняв и надежда във всички цветове на дъгата. Това бяха деца на шест, на осем, на дванадесет години; деца, за които това са единствените часове, в които могат да се откъснат от насилието и потисничеството и да поемат глъдка надежда.

Днес тези деца са натъпкани в класни стаи с по 50-60 ученици. Поради това много от тях се отказват от обучението и потъват в бездната на неграмотността и незнанието.

Това са деца, които с дни и седмици стоят заключени удома, заради наложения полицейски час. Нашата задача бе да достигнем до тях и да облекчим поне малко страданията им. И успяхме да го направим. Явно или тайно, въоръжени с книги и игри, а когато е нужно и с хляб или мляко, ние бяхме редом до тях в тези трудни моменти.

Задачата ни никога не е била лесна. Пътят ни не бе покрит с рози, а с мини, куршуми и войници, с разтревожени майки и уплашени деца, чиието рани все още предстои да излекуваме.

Тези деца имат приятели в Холандия, Швейцария, Франция, Белгия, Германия и други страни по света. Ние също имаме много приятели и поддръжници и благодарение на тяхната помощ и финансова подкрепа успяхме да изградим мрежа от домове за деца. Първият бе създаден през 1990г. в квартала Джабал Абу Джихад в Йенин. В тази първа къща се намираше първата библиотека, първата зона за игри, първият хор, първият театър, а също и първият център за човешките права на малолетни затворници и деца на затворници.

Благодарение на тази награда сега ще можем да изградим и Дом за млади студенти, който да предоставя образователна и социална помощ на децата от бежанския лагер в Йенин. Така ние ще положим основата на индивидуалната терапевтична грижа и обучение, които ще позволят на стотици деца да растат и да учат, компенсирайки онова, от което са били лишени с години.

Бих искала да кажа на всички наши приятели, че все още ни предстои дълъг път. Но благодарение на вашата грижовна ръка ще успеем да дадем на тези деца шанс за по-добър живот.

Позволете ми да ви благодаря от името на хиляди деца, на вас и най-вече на Фондацията за цялостен житейски принос, която внесе един топъл слънчев лъч надежда в дългата и трудна борба, която водим.

Няма да спрем да се борим от името на тези деца, докато мирът и свободата не прелеят от техните мечти и не се превърнат в реалност.

Благодаря ви.

Подобни творби


This entry was posted in За Обществото and tagged , , . Bookmark the permalink.

Comments are closed.