SOL – устойчиви и достъпни сгради

Статия: „Пионери в строителството в Тексас развиват нов холистичен подход към устойчивия дизайн“ на Рейчъл Сайнър

Превод за ОМ от английски език: Рослава Стоянова

В някои отношения хората могат да завиждат на костенурките. Те носят дома си на гръб и никога не се притесняват за наема или ипотеката.

Всеки човек се нуждае от дом, но за съжаление много семейства с ниски доходи не могат да си го позволят. А освен това има и друг проблем – новите жилищни комплекси се строят на 15-30км. от центъра на града и ежедневното придвижване до работното място е свързано с изразходването на огромни количества бензин.

В Остин, Тексас, един експеримент в изграждането на устойчиви жилища, Solutions Oriented Living (SOL), предлага един възможен отговор на проблема. Крис Крейгър, архитект, и Ръсел Бейкър, строителен инженер, обединяват сили и прекарват години в проучване, планиране и изработване на дизайн на комплекс от 40 къщи, които сами си произвеждат цялата необходима електроенергия и в същото време цената им е достъпна и за семейства с ниски доходи (пазарната цена започва от 190 000 долара, а SOL са намерили начин значително да я намалят). Доузър разговаря с Крейгър за многостранния му подход към устойчивостта, необходимостта да погледнеш на проекта както от екологична, така и от социално-икономическа гледна точка и как двамата с Бекър са успели да изградят комплекс, който макар и да не е чак като корубата на костенурката, може да се окаже доста добро решение.  

Dowser: Какво ви привлече към устойчивата архитектура и устойчивите сгради?
Крейгър: Завършил съм икономика. В продължение на пет години работих в банковия сектор в Чикаго. Но дори и преди това знаех, че ще се насоча към друга сфера и обмислях възможността да следвам архитектура. Преди 15 години дойдох в Остин, за да изкарам магистратура по архитектура в Mаrch First Professional, която е за хора, които нямат бакалавърска степен по дизайн. Работех в сферата на ипотечните кредити и имах лиценз за брокер на недвижими имоти в Чикаго, както и опит в строителния сектор, натрупан по време на летните ми стажове. И така, когато завърших архитектура, аз бях влюбен в нея, но в същото време и отблъснат от това колко недостъпна е тя за повечето хора. С други думи, идвах от работническата класа от средния запад и не познавах никой, живеещ в къща, чиито дизайн е направен от архитект. Една година след дипломирането си, вече имах собствена фирма за архитектура и дизайн. KRDB имаше две основни цели: едната беше да направи дизайна достъпен – не само от икономическа гледна точка, но и що се отнася до авторските права; а другата ни цел беше да се фокусираме върху градския дизайн. За мен това означаваше макро-устойчивост.

Какво имате предвид под макро-устойчивост?
Роден съм и съм отраснал в Детройт, пракарал съм голяма част от живота си в предградията му. Когато се преместих в Чикаго след колежа, осъзнах, че интересът ми към градския дизайн се дължи на това постоянно движение, както и че растежът в края на 20-ти век никак не е устойчив. Винаги, когато може, човек трябва да съобразява архитектурния дизайн с принципите на устойчивостта. Като казвам „макро-устойчивост” имам предвид ограничаване на разрастването на градовете. А „микро-устойчивостта” е това, за което обикновено се сещат хората – самата структура. Но ако строите енергийно-ефективни сгради на 50 мили от центъра на града, не мисля, че това е устойчиво. Когато преди 6-7 години стартирахме  SOL, започнах да търся модели на устойчиво развитие, но онова, на което попадах бяха все извънградски постройки – къщи за по половин милион долара на стотици мили от града.  

Как успя SOL да избяга от този модел, който се грижи основно за нуждите на богатите?
Започнахме да строим в Остин преди десет години и поради расовата сегрегация човек можеше да мине само една пресечка на изток от I-35 и да си купи доста евтина земя. Това автоматично ме привлече, защото израствайки в Детройт, а след това живеейки в Чикаго, бях свикнал с разнообразната градска среда. И тъй като целта ни бе устойчива архитектура, цената на земята бе от особена важност за нас.

SOL разполага с 40 къщи и 40% от тях са на доста достъпна цена. За нас моделът на устойчиви и достъпни къщи – това, кеото се опитваме да изградим – не се отнася само до това сградите да са „зелени”; ние вземаме предвид и различни социални и икономически фактори. 16 от изградението от SOL едносемейни къщи вече се продадоха на доста по-ниски от обичайните пазарни цени.

Как решавате каква цена  е достъпна за семействата в Остин?
HUD използва показателя „среден семеен доход”. При много проекти в Остин като отправна точка се приема 80% от средния семеен доход. Проблемът е, че в град като Остин средните доходи са около 64 000 долара, т.е. 80% от тях е някъде около 50 0000. Но в кварталите, където строим ние, средните доходи са около 30 000 или 50% от средните за града. Затова и една от първите ни задачи беше да се свържем с местна неправителствена организация Guadalupe Neighborhood Development Corporation [GNDC]. Говорих с директора Марк Роджър и му казах, че искам проекта ми да е наистина достъпен и затова трябва да поговорим за действителните стойности на семейните доходи. От 16-те къщи, осем бяха обявени за продажба, а останалите осем ще си останат собственост на GNDC и непрекъснато ще бъдат отдавани под наем на хора, които получават между 20 и 40% от средните доходи за града. Кандидатствахме и за субсидии от фонда HUD fund— около 1,5 милиона. Разделихме средствата между къщите, които ще бъдат пуснати за продажба и тези, които ще бъдат отдавани под наем, като за последните отпуснахме малко повече. След това разделихме средствата и между отделните къщи в зависимост от профила на кандидата за всяка от тях и размера на субсидията, от която той се нуждае.

Изглежда за реализирането на проекта ви е било необходимо подробно планиране, бизнес нюх и време.
Първо съставихме концепция, после сключихме партньорство, постигнахме промяна на зонирането, а след това проектът мина и през общинския съвет, защото трябваше да получим одобрение за финансирането. Понякога хората се стремят към субсидии, защото ги смятат за нещо като дарение. Но в Остин имаме програма, наречена споделена отговорност – първата вноска не се отпуска безвъзмездно. Когато собственикът продаде къщата, той връща тази сума, както и процент от продажната цена. Това се смята за поделена отговорност – все едно да получиш заем от роднина, защото когато той ти даде пари, част от къщата е негова. И ако правиш някакви подобрения по нея, 25% от тях плюс началната субсидия отиват за града. Все едно градската управа инвестира в недвижимо имущество.

Сблъскахте ли се с някакви предизвикателства при самия дизайн на къщите?
Първото, което направихме, бе да променим зонирането на SF 4A—малки площи—за да има по-голяма гъстота на строителството. Но целта ни не беше да натъпчем колкото се може повече сгради на едно място, а чрез по-малките, но по-интелигентно разработени къщи на по-малки парцели, да покажем, че хората могат да постигат повече с по-малко. Процесът беше интерактивен – разположение на къщите, отчитане на фактори като лично пространство и ориентация. Преди да се захванем с това, най-големият ми проект включваше осем къщи. За SOL, осигурихме т.нар. съвместен достъп с автомобил, за да няма по улицата паркирани автомобили. Така че условията са много подходящи за пешеходци. Построихме малък паркинг точно в центъра, а под него се намира филтрираща система, през която се оттича дъждовната вода. Искахме всяка къща да има двор – реално, използваемо зелено пространство. Разположихме сградите така, че да има и уединени места, примерно къща във формата на буква L, заобиколена с градина; така се създава усещане за простор. Целта ни беше и къщите да са енергийно ефективни, всяка от тях може да бъде напълно енергийно неутрална, при положение, че собственикът постави слънчеви панели. Много са скъпи, но в Остин има програма, която отпуска средства за подобни неща и чрез нея можете да си върнете до 60% от разходите.

Какво научихте от този проект? Какво ви се иска да бяхте направили по-различно?
Това, което бих направил по-различно, е да строя къщите една по една. За почти всички къщи, които отдаваме под наем имахме заявки да бъдат купени. Но след икономическата криза нещата се промениха и се наложи да отдаваме тези къщи под наем. Някои хора си помислиха, че като правим това, отблъскваме потенциални купувачи. Може и да е така, но си мисля, че стабилизирането на квартала изисква и възможност за дългосрочно наемане на дом под наем и то на достъпна цена. Доказано е, че това помага за стабилизирането на пазарните цени в квартала. Може и да изгубиш някои купувачи, но това е част от стремежа ни да изградим една разнородна, но единна общност.

Подобни творби

  • Все още няма други подобни творби

This entry was posted in За Обществото. Bookmark the permalink.

Comments are closed.